Решение № 4051 от 14.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4051 гр. Варна, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110103476 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на А. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „М.“, бл. **, ет.*, ап. *, с която против „Б.Е.Д.К. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Н“ №** е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сума в общ размер на 434,93 лева, представляваща получени без основание вноски за такса за допълнителна услуга „Динамично плащане“, начислена на основание чл.9, ал.2 от Договор за кредит № МАХ_500059427/19.12.2022 г., за периода от 20.01.2023 г. до 06.11.2023 г., въз основа на недействителна клауза.

Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

В исковата молба се сочи, че страните са сключили договор за кредит № МАХ_500059427/19.12.2022 г., в изпълнение, на който, ответникът предоставил на ищеца, кредит в размер на 700 лева, при насрещното задължение на кредитополучателя да върне усвоената сума, ведно с начислена възнаградителна лихва на 23 бр. вноски, всяка в размер на 36,48 лв., при годишен лихвен процент в размер на 40,72 % и годишен процент на разходите - 49,95 %. Съгласно чл. 5, ал. 5 от договора, общата сума за погасяване е в 1 размер на 839,04 лв., а в чл. 6 бил представен погасителният план, включващ размера на погасителните вноски, датите на тяхното падежиране и оставащата главница.

Според ищеца, в чл.9, ал. 2 от договора било определено, че той желае да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т. 7.4 от раздел V от Общите условия, за което дължи такса в общ размер на 434,93 лв., платима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. Намира, че клаузата, с която е уговорена такса за динамично плащане накърнява добрите нрави, тъй като е налице несъответствие на правата и задълженията на страните, като неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостига на материални средства или незнанието на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. Сочи, че тази клауза е нищожна и поради заобикаляне на закона. Начислената такса е свързана с усвояване и управление на кредита, поради което със същата се заобикаля забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Твърди, че на 13.12.2023 г. ищецът е погасил изцяло задължението си към ответника, като е заплатил и начислената такса за динамично плащане.

Тъй като същата е недължима, ответникът следва да възстанови на ищеца, платената без основание сума.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция. Оспорва с включване на такса за динамично плащане да се накърняват добрите нрави.

Сочи, че дейността му като финансова институция подлежи на стиктен контрол, с оглед гарантиране на пазарната дисциплина и сигурността на клиентите. Намира, че договорната свобода, закрепена с нормата на чл.9, ал.2 ЗЗД, не може да доведе до накърняване на добрите нрави, а само до противоречие на закона или липса на съгласие. Оспорва необходимостта от включване на таксата в ГПР по кредита. Заявява, че всички предоставени услуги по договора са след заявено искане от страна на кредитополучателя, като същите не представлявали задължително условие за предоставяне на уговорената сума. Твърди, че ищецът сам е поискал включването на допълнителната услуга в договора.

2

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: На 19.12.2022 г., между страните по делото е сключен договор за кредит № МАХ_500059427, по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца, а последният е усвоил сума в размер на 700 лева, при насрещното задължение на кредитополучателя да върне усвоената сума, ведно с начислена възнаградителна лихва. Уговореният ГЛП е 40,72 %, а ГПР – 49,95 %. Начислена е и такса за допълнителна услуга „Динамично плащане“, в размер на 434,93 лева, платима с вноските по кредита. Кредитополучателят е погасил задължението си по договора, в т.ч. и начислената такса за допълнителна услуга – „Динамично плащане“, на дата 13.12.2023 г.

По делото са прибщени процесният договор за кредит, както и относимите общи условия. Съгласно текста на т.9.2 от договора, при кандиатстване за кредит, потребителят е заявил желание да ползва динамично плащане при условията на т.7.4 от раздел IV от Общите условия. Същата е в размер на 434,93 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при изчислението на ГПР, определен от кредитора, не са взети предвид разходите, които кретиполучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на потребителя по негово искане.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.

Претенцията на ищеца е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. В процесния случай приложение намират разпоредбите на ЗПК.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено с разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. С разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е уреден фактическият състав на 3 неоснователно обогатяване, при който престацията се извършва с оглед на начална липса на основание. По този иск в тежест на ищеца е да докаже плащането на сумата в посочения размер, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на плащането, респективно за неговото задържане.

На основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С определението по чл.140 ГПК, съдът е указал на страните, че за изпълнение на това свое задължение не е необходимо да е налице възражение от страна на потребителя, независимо от обстоятелството, че твърдение за наличие на неравноправна клауза в процесния договор за кредит е въведено от ищеца с исковата молба.

По делото е безпорно установено, че между страните е налице валидно облигационно отношение, възникнало въз основа сключен между тях договор за кредит. Инициативата за встъпване в облигационното отношение е на ищеца. Ответникът е предоставил на потребителя стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, договор за кредит, както и относимите Общи условия. Кредитополучателят се е запознал със същите и е приел условията на договора. Последният е реален, като същият се счита за сключен с предаване на потребителя, на предмета му – пари или други заместими вещи /чл.240, ал.1 ЗЗД/. Страните не спорят, че ответникът е предоставил на ищеца сумата от 700 лева, която е усвоена от потребителя. Не е спорно, че задължението по процесния договор е погасено изцяло на дата 13.12.2023 г.

Съдът намира, че клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за динамично плащане е нищожна като накърняваща добрите нрави.

Договарянето се извършва чрез попълване на бланка на кредитора, по съдържанието, на която ответникът не може да влияе. Размерът на дължимата сума е също едностранно определен от кредитора и не зависи от искането на потребителя. Последният е икономически по-слабият участник в облигационната връзка, който е принуден да приеме условията на кредитора, за да получи желаната парична сума. Налице е значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и на търговеца, което обуславя извод за нееквивалентност на престациите.

4

Начисляването на процесната такса не може да се оправдае с договорната свобода, защитавана с разпоредбата на чл.9 ЗЗД, доколкото при определяне съдържанието на договора, страните по него следва да се съобразяват с нормите на закона и добрите нрави. Включване на същата към дължимите от потребителя суми, има за цел единствено увеличаване на главното вземане на кредитора, доколкото нейният размер не се отчита при формиране на ГПР. С нормата на чл.19, ал.4 ЗПК е въведена забрана за кредитора да формира ГПР по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, поради което съдът намира, че с изискването за заплащане на възнаграждение за допълнителната услуга се цели заобикаляне на законовата забрана. Клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за допълнителната услуга противоречи на императивни норми на закона, а именно – чл.10а и чл.19, ал.4 ЗПК, поради което сочената от заявителя уговорка е нищожна.

Отделно, процесната клауза е и неравноправна. Начинът на формиране размера на таксата е неясен и поставя потребителя в неравноправно положение. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. При възражение за наличие на неравноправни клаузи, ответникът следва да установи, че конкретните условия по договора, които се оспорват, са индивидуално уговорени с потребителя. По делото не се представиха доказателства, чрез които да се установи, че клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за динамично плащане е индивидуална. Обстоятелството, че същата касае конкретен договор с отделен потребител, не обосновава извод за наличие на индивидуален подход при уговарянето.

Начислената такса за допълнителна услуга безусловно представлява разход по кредита, който се изплаща от кредитополучателя, а този извод следва от обстоятелството, че начисляването на същата се извършва с договора. Като не е включил допълнителния разход в общия размер на разходите по кредита, кредиторът е представил невярна информация на потребителя, тъй като е вписал в договора ГПР по-нисък от действителния - в този смисъл определение №531/10.06.2022 г. по гр. дело №2589/2021 г. на ВКС, 3 г.о. В същия съдебен акт е посочено, че договорът следва да съдържа вярно и коректно посочване на ГПР, а то ще е вярно и коректно, ако съответства на параметрите на договореното, във връзка със задълженията на 5 потребителя, неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита.

Съобразяване на разхода за начислената такса при определяне на общия размер на разходите по кредита води до извода, че ГПР по договора за кредит не е в съответствие с императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК. Клаузата, с която е определен ГПР е недействителна. Съгласно изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа информация относно ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Годишният процент на разходите по кредита е в размер, който е изключително близък до максимално допустимия - 49,95 %, като при включване на разхода за допълнителната такса, пределният размер, определен с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, ще бъде преминат.

Съгласно разрешението дадено с ТР №1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

При горните доводи, съдът намира, че клаузата на чл.9.2 от договора за кредит, с която е уговорено заплащане на такса за динамично плащане е нищожна. Като установи, че е погасил задължението си по кредита, в т.ч., че е заплатил процесната сума на ответника, както и че вземането на търговеца се основава на недействителна клауза, ищецът успешно доказа предявения иск.