Решение № 20 от 04.02.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Велико Търново , 03.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Евгений Пачиков

Ирена Колева

Светослав Иванов като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело № 20214100500004 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.

С решение № 412 (317)/17.11.2020 г. по гр. д. № 1323/2020 г. на Горнооряховския районен съд (ГОРС) на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението на С. Л. С., ЕГН: **********, гр. Г. О., ул. „*“ № , наложено му със заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 704/07.07.2020 г., която е била издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ от управителя на „В и К Йовковци“ ООД, гр. Велико Търново, ЕИК:

104055066, – инж. Д В. Със същото решение първоинстанционният съд е възстановил Ст. Л.

С.на работата, която е заемал до уволнението във „В и К Йовковци“ ООД – „техник В и К“.

Най-сетне, с този акт районният съд е осъдил на основание чл. 225, ал. 1 КТ „В и К Йовковци“ ООД да заплати на Ст. Л. С. сумата от 5554.32 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконно уволнение за периода от 07.07.2020 г. до 03.11.2020 г., ведно законната лихва от 03.09.2020 г. до погасяването ѝ.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „В и К Йовковци“ ООД, гр. Велико Търново, в която се навеждат доводи за неговата неправилност, тъй като С. бил извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина: незаконно присъединяване към В и К мрежата на имот в гр. Д. О., ул. „*“ №. Твърди се, че това било нарушение на чл. 18, т.

2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (по-долу цит. като „Наредба № 4“). Моли Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да постанови решение, с което да отмени изцяло 1 решението на ГОРС, и да постанови ново, с което да отхвърли всички предявени искове от Стоянов като неоснователни и недоказани. Претендират се и разноски.

В о. с. з. на 26.02.2021 г. работникът С. Л. С., гр. Г. О., действайки чрез своя адв.

Сулов, признава, че е извършил въпросното присъединяване, което се потвърждавало и от показанията на св. Д., но релевира правния довод, че това е станало поради авария до въпросния имот в гр. Д. О. Сочи се и че настоящия момент абонатите във въпросния град вече имали партида и съответен номер. Лично С. Л. С. отстоява, че дисциплинарното наказание му било наложено, поради това че бил предявил иск срещу „В и К Йовковци“ ООД за защита на колективните трудови права, които – според него – били системно нарушавани от дружеството. С. Л. С. счита, че атакуваното решение е правилно и следвало да бъде потвърдено от ВТОС, а въззивната жалба – неоснователна и трябвало да бъде оставена без уважение.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта и по редовността:

С оглед на служебните задължения, установени в чл. 269, във вр. с чл. 270 ГПК, ВТОС счита, че обжалваното решение на ВТРС е валидно и допустимо, което обуславя възможността на въззивния съд да произнасяне по неговата правилност в обжалваната му част. Постъпилата въззивна жалба е редовна, съдържа законоустановените реквизити по чл.

260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на чл. 258 ГПК, поради което същата се явява и процесуално допустима. Отговорът на въззивната жалба е постъпил в срока по чл. 263 ГПК, притежава необходимото съдържание по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и съдържа приложенията по смисъла на чл. 261 ГПК.

По фактите:

Между „В и К Йовковци“ ООД като работодател и С. Л. С. като работник било постигнато съгласие физическото лице да престира безсрочно работната си сила като „технически ръководител“ в полза на търговското дружество срещу възнаграждение, видно от трудовия договор № 757/16.02.2005 г. (вж. л. 7 от трудовото досие, приложено по делото). След това няколко пъти страните постигали съгласие за изменение на 2 правоотношението им, като последното е с допълнително споразумение № 95/06.08.2013 г., с което Стоянов бил преназначен на длъжността „техник В и К“, шифър по НКП № 31123002, категория персонал: „приложни специалности“ (вж. л. 122 от трудовото досие).

От длъжностната характеристика е видно, че „техникът организира и контролира дейността по присъединяване на нови абонати и организира проверка относно незаконни водопроводни отклонения и кражби на вода“ (вж. л. 143 и сл. от трудовото досие). От приложената по делото квитанция е видно, че брутното трудово възнаграждение на Стоянов за пълен отработен м. юни 2020 г. е в размер на 1416.44 лв. (л. 45 от п. д.). До 07.07.2020 г. на Стоянов не са налагани дисциплинарни наказания. (Обстоятелство, което е видно от трудовото му досие, а и е безспорно.)

От обясненията на С. Л. С. (л. 217 от трудовото досие) става ясно, че: На 20.06.2020 г. имало авария на В и К инсталацията в гр. Д.О. на ул. „*“. При това той разпоредил същата да бъде отстранена. За тази цел той присъствал на мястото на мястото на инцидента. В този момент младо семейство с дете го помолило да ги „подвържат“, т. е. да свържат водомера им с водоснабдителната инсталация. Те представили на С. документите, с които към този момент са разполагали. Семейството обаче не притежавало договор за присъединяване по смисъла на чл. 18, т. 2, във вр. с чл. 14в от Наредба № 4. Всички тези обстоятелства се потвърждават и от доклада Н. Т. Д. (л. 223 от трудовото досие), от разпита на св. Н.Т. Д. в о. с. з. на 03.11.2020 г. пред ГОРС, а също и от обясненията на ищеца С. Л. С. в същ. о. с. з. От последното доказателствено средство следва и че С. е „затапил“ водомерът до въпросния имот в гр. Д. О. Това било направено така, защото водомерът бил без пломби. При това гражданите не са могли да черпят вода, без да се отчита потреблението им. Съгласно разпита на св. Д. е ясно, че „подвързването“, което С.е направил до имота в гр. Д.О., е било „добре“ направено, защото имотът на ул. „*“ № след месец и половина, считано от 20.06.2020 г., вече бил „официално“ присъединен към В и К мрежата.

На 25.06.2020 г. управителят на „В и К Йовковци“ ООД инж. Д.В. е поискал от С. Л.

С. писмени обяснения в три дневен срок относно „подвързването“ на водопровода в обекта в гр. Д. О., ул. „*“. С. Л. С. е дал такива на 29.06.2020 г. Със заповед № 704/07.07.2020 г. на управителя на „В и К Йовковци“ ООД е наложил дисциплинарно уволнение на инж. С. Л. С. и е прекратил трудовото му отношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от датата на връчване на заповедта на последния. С. е получил заповедта лично на същата дата с „особено мнение“. В заповедта е посочено, че С. бил извършил нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, изразяващо се в присъединяване на имот към водоснабдителната мрежа, без сключен договор по чл. 14в от Наредба № 4. Според работодателя същото деяние представлявало и нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ – злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на „В и К Йовковци“ ООД; както и нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнени на Наредба № 4 и общите условия (ОУ) за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В и К Йовковци“ ООД. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ работодателят е приел, че така описаното деяние на С. представлявало „грубо нарушение“ на трудовата дисциплина и било „особено тежко“. При 3 това според работодателя дисциплинарното уволнение се обосновавало с нарушения по чл.

190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ.

По правото:

ВТОС намира, че ГОРС е бил сезиран с обективно съединени искове от С. Л. С., гр.

Г.О.а, срещу „В и К Йовковци“ ООД: за (1) признаване на уволнението със заповед №

704/07.07.2020 г. на управителя на дружеството за незаконно и неговата отмяна (чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ), за (2) възстановяване на предишната му работа в дружеството като „техник В и К“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), за (3) обезщетението му в размер на 7200 лв. за времето, през което ищецът е бил останал без работа в резултат на незаконното му уволнение: 07.07.2020 г. до 07.01.2021 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 КТ). Стоянов твърди, че нарушението, което е било извършено от него, не било толкова „тежко“, за да му се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“. „В и К Йовковци“ ООД оспорва исковете, като счита, че нарушението на С. е тежко и нему съответства именно дисциплинарно уволнение.

В случая са безспорни обстоятелствата, че (1) между страните е бил сключен описаният по-горе трудов договор, вкл. и измененията към него; че (2) размерът на брутното възнаграждение на работника за м. юни 2020 г. е било 1416.44 лв.; че (3) работникът е извършил въпросното „подвързване“ на В и К инсталациите в гр. Д.О., за което е бил уволнен; че (4) заповедта, за това уволнение от 07.07.2020 г., е бил връчена на работника на същата дата; че (5) работникът е бил безработен в срок от шест месеца след уволнението му.

С оглед на изложеното работодателят носи доказателствена тежест, за да докаже, че (1) е спазил реда по чл. 193 и сл. КТ за налагането на дисциплинарното наказание и (2) че наказанието „уволнение“ е законосъобразно по смисъла на чл. 189, ал. 1 и чл. 190, ал. 1 КТ.

Последното означава, че деянието на С. се явява нарушение на трудовата дисциплина, което е съразмерно на най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнението“. Всяка от страните следва да докаже и основанията, от които черпи своите възражения (напр., че трудовият договор би се прекратил на някое друго основание, въпреки уволнението, че е изтекла погасителна давност и др. т.).

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

ВТОС приема, че работодателят „В и К Йовковци“ ООД е доказал надлежно, че е спазил процедурата за налагане на дисциплинарно наказание на работника С. Л. С.: Първо, работодателят е изслушал работника, преди да му наложи наказанието (чл. 193, ал. 1 КТ).

(Това е видно от обясненията на последния, находящи се на л. 217 от трудовото му досие.) Второ, работодателят е наложил наказанието на работника в двумесечния срок от откриване на нарушението (чл. 194, ал. 1 КТ). Нарушението е било установено на 25.06.2020 г.

4

(съгласно доклада на л. 223 от трудовото досие), а наказанието е било наложено на 07.07.2020 г. (Последното обстоятелството се установява от антетката на самата заповед.) Трето, работодателят е издал е заповедта си мотивирано. В нея той е описал по ясен начин нарушителя (Ст. Л. С.), нарушенията (чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8, т. 10 КТ), датата на извършването им (20.06.2020 г.), наказанието (дисциплинарно „уволнение“) и законния текст (чл. 190, т. 4 и т. 7 КТ), въз основа на който се налага то (чл. 195, ал. 1 КТ). Четвърто, заповедта е била връчена срещу подпис на работника (чл. 195, ал. 2 КТ). (Последните две обстоятелства следва от самото съдържание на заповедта за уволнение.) Съставът на въззивния съд приема, че работникът С. Л. С. е разпоредил неправомерно свързването на обект в гр. Д. О., ул. „*“ към водоснабдителна система. Това е така, понеже собствениците на този н. и. не са притежавали договор за присъединяване по смисъла на чл. 18, т. 2, във вр. с чл. 14в от Наредба № 4. Това деяние на работника – което не само че е безспорно, но и се установя от показанията на св. Дамянов, – представлява нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ. Работникът не е изпълнил трудовото си задължение съгласно длъжностната характеристика на „техника В и К“ да организира и контролира дейността по присъединяване на нови абонати. Тази дейност пък се урежда тъкмо в обсъжданата Наредба № 4. Не е налице обаче нарушение на ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „В и К Йовковци“ ООД, защото въпросните клаузи уреждат отношения между дружеството и неговите абонати, но не и между дружеството и неговите работници.