Решение № 175 от 16.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Враца, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20251400500370 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 7564/23.5.2025 г. по описа на Районен съд - Враца, на Ц. К. И., с ЕГН ********** от гр. *** - ответник в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда 23.5.2025 г., чрез процесуалния си представител адв. И. А. Н. против Решение №271/29.4.2025 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 1-ви състав по гр.д.

395/2025 по описа на Районен съд – Враца.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Ц. К. И., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация Враца” ЕАД, ЕИК: 106006256 сумите, както следва:

- на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ - сумата от 1195.38 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия на адрес гр. ***, вх. „З“, *** за периода от 31.12.2021 година до 09.12.2024 година, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 2357 от 16.12.2024 г., по ч.гр.д. № 3982 по описа на РС- гр. Враца за 2024 година, както и законна лихва върху тази сума, считано от 13.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 1388.11 лева и за периода от 31.07.2021 г. до 30.11.2021 г., като неоснователен и недоказан.

- на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 293.87 лева - лихва за забавено плащане, за периода 31.12.2021 година до 09.12.2024 година, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 2357 от 16.12.2024 г. по ч.гр.д. № 3982 по описа на РС- гр. Враца за 2024 година, като е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 337.19 лева и за периода от 31.07.2021 г. до м. 30.11.2021 г., като неоснователен и недоказан.

1

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил на основание чл.

78, ал. 1 ГПК Ц. К. И., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК: 106006256 сумата от 516.90 лева, представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 395 /2025 г. по описа на РС Враца, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. К. И., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК: 106006256 сумата от 76.49 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № № 3982 по описа на РС- гр.Враца за 2024 година. Осъдил е „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК: 106006256 да заплати на адвокат И. А. Н. - САК, с адрес: гр.Ботевград, ул. „Свобода“ 3В - 2, ет. 1, офис 6 сумата от 44.78 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Ц. К. И. ответник по гр.д. № 395 /2025 г. по описа на Районен съд – гр.Враца, както и сумата от 18.95 лева, за оказана правна помощ по ч.гр.д. № № 3982 по описа на РС- гр.Враца за 2024 година, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Оспорва наличието на правоотношение между страните. Оспорва да е приел наследството от свой наследодател. Поддържа, че в тежест на въззиваемия е ищец е да докаже приемането на наследството.

Излага, че по делото не е представен договор за покупко-продажба на имота или нотариален акт за собственост върху имота, нито декларация за откриване на партида за имота при въззиваемия, които били единствените годни доказателства за установяване правото на собственост и от там за наличието на правоотношение с въззиваемия.

Излага, че по делото са събрани доказателства, че за имота е открита партида за имота на друго лице, на което са издавани и фактурите за доставената топлинна енергия, поради което и твърди, че правоотношението по доставка на топлинна енергия за процесния период на въззиваемия и ищец е с това лице и откриването на индивидуална партида на това лице имало характера на сключване на договор.

Оспорва и акцесорната претенция за обезщетение за забава като неоснователна предвид неоснователността на главната претенция. На следващо място отпорва претенцията като неоснователна, тъй като нямало доказателства да е изпаднал в забава, тъй като не било установено кога е било публикувана изравнителната фактура за задълженията за целия изравнителен период.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата не подава отговор на жалбата.

В съдебно заседание въззивницата Ц. К. И. редовно призована, не се явява и не се представлява. От пълномощника й адв. И. Н. е постъпило становище вх. № 6847 от 01.10.2025г., в което заявява, че не може да присъства в днешното съдебно заседание, но моли делото да бъде гледано в негово отсъствие. Посочва, че поддържа въззивната жалба и излага съображения по същество на спора. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявеният иск. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Към становището са приложени договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна "ТОПЛОФИКАЦИЯ-ВРАЦА" ЕАД редовно призована, не се представлява.

2

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, при което е насрочено открито съдебно заседание за разглеждането й.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба с която от „Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца са предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

Ищецът „Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца твърди, че e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Ц. К. И., за сумите от: 1388,11 лв., представляваща ¼ идеална част от начислената за периода 31.07.2021 г. до 30.09.2024 г. дължима главница в размер на 5552,45 лева, за жилище с адрес: гр.

***, вх. „З“, ***; 337,19лв., представляваща ¼ от дължимата лихва в размер на 1348,76 лева, за периода от 31.08.2021 г. до 09.12.2024 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото – 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 34,50 лв. - държавна такса.

По заявлението било образуваното гр.д. № 3982/2024 по описа на РС Враца по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми.

Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и ищецът е предявил искове за установяване на дължимостта на сумите.

Ищецът твърди, че за периода от 31.07.2021 г. до 30.09.2024 г. ответникът му дължи сумата от 1 388,11 лв., представляваща 1/4 идеална част от цялата дължима главница в размер 5552,45 лв. незаплатени суми: за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: *** вх. 3 ***. Въпреки многократно отправяните покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията помежду им, същото не е сторено до момента, което му дава основание да предяви претенциите си по съдебен път като претендира:

- заплащане на сумата от 1 388,11 лв., представляваща 1/4 идеална част от цялата дължима главница в размер 5552,45 лв. за консумираната и незаплатена топлинна енергия;

- заплащане на сумата от 337,19лв., представляваща ¼ от дължимата лихва в размер на 1348,76 лева, за периода от 31.08.2021 г. до 09.12.2024 г; Моли съдът да установи съществуването на претендираните вземания така, както са заявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове.

Посочва, че ответникът не е потребител на топлинна енергия в имота, след като не е собственик или вещен ползвател на имота. Твърди, че не са ангажирани никакви 3 доказателства ответника да е приемал и наследство. Въз основа на това се извежда извод, че ответникът, не попада в хипотезата на чл. 106а ал.1 от ЗЕЕЕ/отм./, чл.150, ал.1 от ЗЕ, като потребител.

Излага, че ищецът изрично основава претенцията си на твърденията за извършен реален отчет на действително потребена енергия. Нормативната уредба /ЗЕ и Наредба 16-334/ ясно разграничават двете хипотези реален отчет и служебно начисляване на топлинна енергия, като на практика урежда различни по вид вземания, произтичащи от различни правопораждащи юридически факти. Вземането при служебно начислена енергия поради неосигурен достъп има и известен характер на неустойка, доколкото потребителят има договорно задължение да осигурява достъп за реален отчет.

В тази връзка посочва, че уважаването на иска на различни от твърдените от ищеца факти и признаването на различно от претендираното от ищеца вземане е недопустимо, тъй като би било нарушение на диспозитивното начало в процеса./чл.6 ГПК/. Поради това суми начислени служебно трябва да бъдат обявени за недължими.

Релевира възражение за погасяване на претендираните суми, поради изтекла погасителна давност да всички вземания.

С оглед събраните по делото доказателства, с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че видно от приетото по делото копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.04.1988 г., неоспорен от ответника се установява, че наследодателя на последния K.K.И. ,на 28.04.1988 г. е придобил заедно с лицето Т.К. И. в собственост процесния недвижим имот, находящ се в гр. ***, вх. „З“, ***.Това обстоятелство не е оспорено от ответника.

От представеното по делото пред първата инстанция удостоверение за наследници /л.172/ се установява, че K.K.И. е поминал на 27.11.208 година, като е оставил за наследници ответницата – негова дъщеря, както и съпруга – А.Ц. И., като всеки от наследниците наследява ¼ идеални части от притежаваните от наследодателя им 1/2 идеални части от процесния недвижим имот. По делото не са ангажирани доказателства върху процесният имот да е учредено ограничено вещно право на ползване или да е сключен договор с ползвател на договорно основание. По изложените съображения първоинстанционният съд е приел, че Ц. К. И. е клиент на топлинна енергия за процесния период - /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.

Между страните не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е доставчик и продавач на топлинна енергия, както и че процесният имот е включен към централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на “Топлофикация-Враца” ЕАД. Освен това тези обстоятелства се доказват и от приобщените към делото доказателства.

Първоинстанционният съд е обсъдил представени като доказателства по делото са и свидетелства за проверка на средство за измерване - топломер – 2 броя, констативни протоколи за проверка на уредите за дялово разпределение и изравнителни сметки за процесния период, талон за отчет на уредите за периода, 52 броя констативни протокола за отчитане на общия топломер в абонатната станция, справки за дълготраен актив на АС 562 – 3 броя, както и спецификация на АС 562.

Разпечатката съдържа 52 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef01a7eb-6549-43aa-9a4a-5e91327b942a