Решение № 15445 от 25.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15445

***** 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110165813 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от (фирма) против Г. В. З. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 732,72 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в (адрес), за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 12.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 99,82 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 20.06.2022 г., сумата в размер на 54,63 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 12.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 10,63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.07.2019 г. до 20.06.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 20476/19.07.2022 г. по ч. гр. д. № 37769/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет 1 страницата на дружеството. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат С., оспорва изложените в исковата молба твърдения, че между страните по спора е налице валидно облигационно правоотношение по сключен договор за продажба на топлинна енергия. В подадения отговор са изложени доводи, че страните не са обвързани от договор, сключен при общи условия, доколкото ищецът не е доказал публикуването на одобрени общи условия в един местен и един централен всекидневник, което законово изискване било кумулативно. Страната поддържа, че поради липсата на надлежно публикувани общи условия, вземанията на ищеца били изцяло недължими. Процесуалният представител на ответника оспорва представените от ищеца извлечения от сметки, като посочва, че твърдените за доставени количества топлинна енергия са неверни и не отговарят на действителното положение. Оспорва представените общи фактури, като посочва, че цените на топлинна енергия е следвало да бъдат коригирани за периода м. май 2019 г. – 8.12.2020 г. като се прилагат старите цени по Наредба № 5 от 23.01.2014 г. съобразно влязло в сила Решение № 14147 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 172/2019 г. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за главница за незаплатена цена на топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Направено е искане сторените от ответника съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Поддържаните от ответника доводи за липса на валидно облигационно правоотношение между страните обосновани с ненадлежното доказване на влизане в сила на 2 приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия на (адрес) на потребители на топлинна енергия за битови нужди са неоснователни. С Решение № 1544/23.06.2022 г. по в. гр. д. № 9555/2021 г. по описа на Софийски градски съд, II – А въззивен състав, изрично е възприето становището дадено с Решение № 189 от 11.04.2011 г., постановено по т.д. № 39/2010г. по описа на ВКС, II ТО, с което е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 от ЗЕ /приложима за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия/ предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от Комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Влизането в сила на Общите условия /ОУ/ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже влизането в сила на приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия. В посоченото решение на ВКС е прието, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. Ответникът не твърди и не установява наличието на други публикувани общи условия с различно съдържание от посочените от ищеца. В случая Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от (адрес) на клиенти в ***** одобрени с Решение ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, са публикувани във вестник “*****” и във вестник “*****” и са в сила от 14.03.2014 г. Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от (адрес) на клиенти в ***** приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ищцовото дружество и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са публикувани във вестник “*****” и във вестник „*****“ на 11.07.2016 г. и са в сила от 10.08.2016г. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения ответникът да е сторил това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора е представен препис от Договор за дарение на недвижим имот на малолетен низходящ, обективиран в нот. акт № 89, том LLLXL, нот. дело № 37293/1997 г. , по силата на който ответникът придобил право на собственост върху процесния недвижим имот. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период.

За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто показания се отчитат ежемесечно по електронен път. Експертът сочи, че липса свидетелство за метрологична проверка от м. 10.2019 г. на общия топломер в сградата с фабричен № 49690699, като средството за измерване с сменено с друго през м. 01.2020 г. От приетото заключение се установява, че за процесния период в имота на ответника е имало три 3 отоплителни тела с монтирани ИРРО и щранг-лира в банята без техническа възможност за монтаж на уред. Вещото лице разяснява, че показанията на измервателните уреди са снети след реален отчет, като представените протоколи носят подпис на потребител. Експертът допълва, че топлинната енергия отдадена от шранг-лирата в жилището е изчислена на база инсталирана мощност. От приетото заключение се установява, че в процесния имот е монтиран един водомер за топла вода, чиито показания са снети. Вещото лице разяснява, че количеството потребената топлинна енергия за отопление на имота, БВГ и такава отдадена от сградната инсталация е изчислена при съобразяване на правилата разписани в действащите за процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. От приетото заключение се установява, че цената на потребената топлинна енергия за процесния период при съобразяване на изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки и при съобразяване на периода, за който общият водомер в сградата не е минал през техническа проверка възлиза на сумата в размер общо на 589,62 лева. От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния период няма извършени плащания в погашение на процесните вземания. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за незаплатена цена на доставена топлинна енергия се явява доказан за сумата в размер на 589,62 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 732,72 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.