Решение № 394 от 20.07.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Казанлък, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20235510100069 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба, с която от С. Р. Д., ЕГН **********, чрез адвокат М. И. П., със съдебен адрес: **** срещу: „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: град ****, представлявано от Л.Д. е предявен установителен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника, поради погасяване на правото на принудително изпълнение, сумата в общ размер от 2551, 48 лв., представляваща погасено по давност вземане, обективирано в изпълнителен лист от 22.02.2011 г., издаден по ч. гр. д. № ****/**** г. на РС - Казанлък, представляващо непогасена част от главница дължима във връзка с договор за издаване на кредитна карта от 28.10.2004г., за която сума е образувано изпълнително дело № **** на ЧСИ М.М., с рег. № ****, с район на действие СГС, на основание чл. 439 от ГПК.

Твърди, че не дължала сумите, установени с горецитирания изпълнителен лист, тъй като тези задължения се явявали погасени по давност и прави възражение в този смисъл. По изпълнително дело № **** на ЧСИ М.М. били извършени следните действия: същото било образувано на 02.05.2011 г.; на 22.05.2011 г. била изпратена ПДИ до ищцата; на 22.07.2011 г. първоначалният взискател по делото подал молба за налагане на запори.

Вследствие на нея, на 08.11.2011 г. ЧСИ М. запорирал банковите сметки на ищцата. На 17.07.2012 г. длъжницата подала молба до ЧСИ, с която заявила, че ще започне да прави ежемесечни доброволни плащания по изпълнителното дело. Последвали редица ежемесечни преводи от нейна страна, като последният от тях бил направен на 23.10.2013 г. (в условия на евентуалност 1

01.07.2014 г.). Към 23.10.2015 г. (в условия на евентуалност 01.07.2016 г.), поради бездействие от страна на ЧСИ и взискателя към този момент - „Ю.Б.” АД, ЕИК ****, настъпила т. нар. перемпция по делото и то следвало да се прекрати на осн. чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК. Счита всички последващи действия по изп. дело № **** на ЧСИ М.М. за ирелевантни по настоящото производство, поради факта, че се явявали действия след настъпила перемпция. Сочи, че независимо, че съдебният изпълнител не издал постановление за прекратяване на делото, то правните последици на прекратяването настъпили. Това било така, защото постановлението на съдебния изпълнител не било условие за прекратяване на изпълнителното производство. С изтичане на две години от последното действие, изпълнителното дело се прекратявало ex lege, като постановлението на съдебния изпълнител имало само декларативно действие. Прилагайки общата петгодишна погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, Започналата да тече от 23.10.2013 г., в условия на- евентуалност 01.07.2014 г., погасителна давност, изтекла на 23.10.2018 г., в условия на евентуалност 01.07.2019 г. По процесното изпълнително дело постъпила молба за конституиране като взискател на ответника „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК 200644029, което обусловило правния интерес на ищцата да предяви настоящият иск срещу въпросното дружество. Сочи, че допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.

439, ал. 1 ГПК била обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника - „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от изпълнителните директори Л.Д. и С.П., действащо чрез юрисконсулт Е.А.. Сочи, че с настоящото уведомява съда, че „Ф.И.“ ЕАД не било надлежна страна в образуваното исково производство, тъй като нямало качеството на кредитор на ищеца С. Р. Д.. Сочи, че на 07.03.2019 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който „Ф.И.“ ЕАД в качеството на цедент прехвърлил вземането, предмет на настоящото исково производство на „****“ ООД, ЕИК ****, в качеството му на цесионер. В следствие на извършената цесия, материален носител на спорното право към момента на подаване на исковата молба бил „****“ ООД, ЕИК ****. С оглед изложеното предявеният срещу „Ф.И.“ ЕАД иск бил недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника да отговаря по същия. Не му било известно дали и как е уведомен ищеца за настъпилото прехвърляне на вземането му към новия кредитор, поради което най-късния момент, в който лицето ще узнае за извършената цесия, бил с връчването му на настоящата молба, което следвало да бъде съобразено съгласно чл. 235 ГПК.

Във връзка с отговора на ответника е постъпило становище от ищцата.

След настъпилото частно правоприемство на 07.03.2019 г. между „Ф.И.“ ЕАД и „С.С.Г.“ ООД, ищцата не била известена за извършената цесия по никакъв 2 начин. Предявеният иск бил допустим, тъй като към момента на завеждане на делото и входирането на исковата молба, вземането било на ответника. В кориците на изпълнително дело № **** на ЧСИ М.М. нямало данни за нов взискател. Вследствие на това счита, че била налице абсолютната процесуална предпоставка, а именно процесуалната легитимация на страните.

С молба с вх. № 8289/04.07.2023г., преди датата на съдебното заседание, ищецът поддържа исковата молба.

Редовно призован за откритото съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства, достига до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Съгласно разпределената по делото доказателствена тежест ищецът следва да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството между страните, въз основа на което е издаден процесния изпълнителен лист, са настъпили факти от значение за спорното право, които са довели до погасяване на вземането по давност /изтичане на предвидения в закона срок/.

Съдът е приема за безспорно между страните, че с изпълнителен лист от 22.02.2011г., издаден по ч. гр. д. № ****/**** г. на КРС, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, ищецът е осъден да заплати в полза на „****” АД, ЕИК:****, гр.**** сумата от 2551,48 лв. главница във връзка с договор за кредитна карта от 28.10.2004 г.

Във връзка с издадения изпълнителен лист на 02.05.2011 г. взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ М.М. под № ****. По изпълнителното дело са извършвани редица действия.

3

Ищецът твърди, че по процесното изпълнително дело постъпила молба за конституиране като взискател на ответника „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК 200644029, което обусловило правния интерес на ищцата да предяви настоящия иск срещу въпросното дружество. Това обстоятелство не се оспорва от ответника „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК 200644029. От договор за прехвърляне на вземания от 07.03.2019г., сключен между цедента „Ф.И.“ ЕАД и цесионера „С.С.Г.“ ООД в т.2 е описан договор за прехвърляне на вземания от 18.10.2013г., сключен между „Ф.И.“ ЕАД и „****” АД. Цесионерът по договор от 18.10.2013 г. не оспорва твърдението на ищеца в исковата молба, че е подал молба да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело. В приложеното копие от изпълнителното дело липсва постановление за конституирането на цесионера като взискател. Постановление/разпореждане на съдебния изпълнител за конституирането на цесионера като взискател не е правопораждащо, тъй като прехвърлителния ефект на цесията настъпва от момента на сключването й за страните, освен ако действието на договора не е отложено, а за длъжника от момента на уведомяването му за настъпилото прехвърляне. То обаче има констативно действие, тъй като цесионерът не е присъединен по право взискател, нито пък съдебният изпълнител е длъжен служебно да знае какви сделки с вземането си е извършвал взискателят, за да може служебно да конституира цесионера на негово място. В този смисъл, за да бъде въведен ефекта от прехвърлянето на вземането в изпълнителното производство, чрез конституирането на цесионера като взискател на мястото на цедента, е необходимо прехвърлянето да бъде доведено до знанието на органа по принудително изпълнение и той да го констатира. Ответникът „Ф.И.“ ЕАД не е оспорил твърденията в исковата молба, че е инициирал конституирането му като взискател по изпълнителното дело. Възраженията на ответника са в смисъл, че на 07.03.2019г. той е цедирал вземането на „С.С.Г.“ ООД , което дружество се явявало надлежен ответник по делото.

Относно възражението за липса на надлежна процесуална легитимация на ответника „Ф.И.“ ЕАД съдът намира следното: наличието на процесуална легитимация е положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно през цялата висящност на процеса. Като предпоставка за допустимост на процеса, процесуалната легитимация е обусловена и трябва да се преценява с оглед твърденията на ищеца, изложени в исковата му молба. В случая ищцата е посочила, че предявява отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК срещу „Ф.И.“ ЕАД, тъй като по процесното изпълнително дело постъпила молба за конституирането му като взискател. Обосновава правния си интерес от водене на делото срещу посочения ответник, като твърди, че не е уведомена за последващо прехвърляне на процесното вземане в полза на „С.С.Г.“ ООД, нито от взискателя „Ф.И.“ ЕАД, нито от съдебния изпълнител.

Подобни данни се въвеждат за първи път в процеса едва с отговора на исковата молба, към която ответното дружество прилага договор за цесия. До момента на връчване на отговора на исковата молба за ищцата единствен 4 известен взискател е ответникът. Съгласно изричната разпоредба на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. В този смисъл субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното по чл. 439 ГПК решение обхващат и частните правоприемници на взискателя. Подобно разрешение в максимална степен гарантира и правната сигурност, предвид възможността вземането, предмет на образуваното изпълнително дело, да бъде многократно прехвърляно в хода на изпълнителния процес, което би осуетило възможността за ефективна и своевременна защита интересите на длъжника.

Спорният въпрос между страните е погасено ли е по давност претендираното от ответника вземане за главница във връзка с договор за кредитна карта от 28.10.2004 г.

Не се спори между страните и от представените по делото доказателства се установява, че на 22.02.2011 г. в полза на „****” АД е издаден изпълнителен лист във връзка с подлежаща на изпълнение заповед по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № ****/2011 г. на КРС, с която длъжникът С. Р.

Д. е осъдена да заплати 2551.48 лв. /две хиляди петстотин петдесет и един лева и 48 ст./ главница, 375.27 лв. договорна лихва от 28.10.2004г. до 21.12.2010г. вкл. по договор за издаване на кредитна карта от 28.10.2004 г. и законна лихва върху главницата от 18.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата 331,90 лв. разноски по делото.