Определение № 1363 от 13.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1363 гр. Стара Загора, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500676 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 220 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника С. Х. С., ЕГН **********, против определение № 512/18.08.2025 г. по гр. д. № 989/2024 г. на Районен съд – Чирпан, с което направеното от него искане по реда на чл. 219 ГПК за привличане по делото на „П.“ ЕООД, ЕИК ***, и „Б.и.б.г.“ АД, ЕИК ***, в качеството на трети лица – помагачи, е оставено без уважение поради липса на правен интерес.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В случая, нарушавайки на процесуалните правила, районният съд не е преценил наличието на правен интерес от привличането само с оглед заявените от ответника обстоятелства, които биха обосновали регресната претенция срещу третите лица, а е отхвърлил искането по чл. 219 ГПК, излагайки съображения по същество. Посочва се, че с оглед разпоредбите на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 430, ал. 2 КЗ, ако „П.“ ЕООД беше сключило застраховка „Гражданска отговорност“ за собственото си МПС, то при предявена претенция срещу причинителя на вредата – ответникът С., същият би бил длъжен да привлече застрахователя в процеса, за да може да предяви срещу него регресен иск при уважаване на иска на увреденото лице. В случая „П.“ ЕООД не е спазило задължението си да застрахова МПС „Ивеко АТ 440“, рег. № РВ *** ХС, което осуетява възможността отговорността на ответника С. да бъде поета от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. По този начин имуществената сфера на ответника би била пряко засегната от неизпълнението на законовите задължения на третото лице „П.“ ЕООД, поради което същият разполага с правен интерес да предяви регресен иск срещу това дружество, респ. да иска неговото привличане като трето лице – помагач по настоящото исково производство. Посочва се още, че е налице и интерес от привличането по реда на чл. 219 ГПК на „Б.и.б.г.“ АД.

1

Това дружество се явява работодател на ответника С., поради което същият не е управлявал МПС, с което е причинена щетата, по собствена инициатива, а в изпълненние на трудовите си задължения. Отделно от горното се сочи, че работодателят не е изпълнил задължението си да възложи работа на ответника с МПС, по отношение на което е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, в който случай обезщетението за причинените от последния щети от ПТП би било заплатено от застрахователя. В частната жалба направено искане въззивният съд да отмени обжалваното определение и да уважи молбата по чл. 219 ГПК за привличане на „П.“ ЕООД и „Б.и.б.г.“ АД, като трети лица – помагачи на страната на ответника.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ищеца „Д.З.“ АД.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса. Ето защо същата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр. д. № 989/2024 г. на Районен съд – Чирпан е образувано по предявен от „Д.З.“ АД срещу С. Х. С. иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1636,93 лева, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета 210765641, ведно с разноските по определянето и ликвидирането й, заедно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 29.12.2020 г. в гр. П., в стопански двор, ответникът С. С. – водач на т.а. „Ивеко АТ 440“ с рег. № РВ *** ХС, е допуснал виновно ПТП, при което са нанесени имуществени вреди на паркирано МПС „Ивеко Стралис“ с рег. № СВ *** РР. По силата на сключен договор за застраховка „Каско“ за увреденото МПС „Ивеко Стралис“, обективиран в полица № 0312200855011501/08.06.2020 г., сключена със застрахованото лице „Т.К.“ ООД при „Д.З.“ АД била образувана ликвидационна преписка по щета 210765641. Щетите по увреденото МПС били оценени на сумата от 1621,93 лева, като плащането на така определеното обезщетение било извършено на 30.03.2021 г. чрез преводно нареждане до правоимащото лице. За ликвидиране на щетата са начислени и 15 лева ликвидационни разноски. След справка в информационния регистър на Гранционния фонд било установено, че не е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, покриваща отговорността на водача на т.а. „Ивеко“ с рег. № РВ *** ХС, към 29.12.2020 г. Ето защо на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, след плащане на застрахователното обезщетение, „Д.З.“ АД има правото да получи от причинителя на вредата посочените по2 горе суми.

В срока по чл. 131 ГПК С. Х. С. е подал отговор на исковата молба, в който са изложени съображения за недопустимост, респ. за неоснователност, на така предявения иск. Направено е искане по реда на чл. 219 ГПК за привличане по делото на „П.“ ЕООД, ЕИК ***, и „Б.и.б.г.“ АД, ЕИК ***, в качеството на трети лица – помагачи на ответника.

Това искане е уточнено с молба от 02.05.2025 г., в която се посочва, че в случая „П.“ ЕООД е собственик на МПС „Ивеко АТ 440“, рег. № РВ *** ХС, с което са причинени процесните щети, като дружеството не е изпълнило задължението си да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила. В тази връзка се сочи, че неизпълнението на това задължение е в пряко отношение с отговорността на водача С. С., доколкото при наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „Ивеко АТ 440“, застрахователят би бил отговорен за плащането на процесната сума.

Следователно, доколкото собственикът „П.“ ЕООД не е изпълнил задължението си да поддържа застраховка „Гражданска отговорност“ за посочения автомобил, причинителят на вредата има право на регресен иск срещу него, както и правен интерес от привличането му като трето лице – помагач. Отделно от горното, в молбата се твърди, че ответникът С. С. не е управлявал МПС, с което е причинена вредата, в свой интерес, а като работник по трудов договор, сключен с работодателя „Б.и.б.г.“ АД.

Следователно при уважаване на процесния иск спрямо работника, същият би имал регрес по отношение на работодателя, който по арг. от чл. 49 ЗЗД носи отговорност спрямо третите лица.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е правилно.

Привличането на трето лице – помагач на някоя от страните в исковия процес, съгласно чл. 219 ГПК е основателно при кумулативното наличие на следните предпоставки: искането за привличане да е направено в предвидения в закона в срок; привличаното лице да има постоянен адрес в Република България и да не живее в чужбина; третото лице – помагач да има право да встъпи, за да помага, т.е. да има интерес решението да бъде постановено в полза на подпомаганата страна.

Правен интерес от встъпване, а оттам и право да бъде привлечена подпомагаща страна, е налице, когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна – в случая ответника, може да послужи като повод последният да предяви обратен иск срещу помагача. Интерес е налице в случай, че страната, искаща привличането, има регресни права срещу третото лице, спрямо които правата - предмет на първоначалните искове са преюдициални, т.е. правоотношенията между страните следва да са във връзка на взаимообусловеност. Следователно правният интерес се определя от материалноправните отношения между привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главните искове, главната страна да предяви иск против допълнителната. Връзката между двата иска – главен 3 иск и възможен обратен иск следва да бъде нормативна, т.е. обратният иск да зависи от главния по силата на изрична правна норма.

С оглед твърденията в отговора на исковата молба и в уточнителната молба от 02.05.2025 г., настоящият съдебен състав намира, че за ответника липсва интерес от привличането на „П.“ ЕООД и „Б.и.б.г.“ АД в качеството на трети лица – помагачи по делото. В конкретния случай решението, постановено по делото, с което ще бъде решен спора относно съществуването на правото на ищеца да получи претендираните суми от ответника С., няма да рефлектира върху правното положение на посочените трети лица. Настоящият съдебен състав намира, че изложените от ответника фактически твърдения не обосновават извод за наличието на регресен иск спрямо последните при евентуално уважаване на процесния иск. Твърденията, че „П.“ ЕООД собственик на т.а. „Ивеко АТ 440“, не е изпълнило задължението си да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ за същото МПС, както и че неправомерно работодателят „Българска индустрална бизнес група“ АД е възложил на ответника извършването на работа с МПС, по отношение на което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, не са достатъчни, за да стане ясно доколко в случая съществува право на конкретен регрес, а при липса на такъв обвързаността между подпомагана и подпомагаща страна от мотивите на решението, сама по себе си не обоснова правен интерес от привличане.

Предвид гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 512/18.08.2025 г. по гр. д. № 989/2024 г. на Районен съд – Чирпан.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4