Решение № 66 от 24.02.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Смолян, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20265400500025 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Т. Б. А. б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Х.“ № * против решение № 441 от 28.09.2024 г. на Районен съд - Смолян по гр. д. № 1204/2025 г, в отхвърлителната му част - за разликата над уважения размер договорна лихва от 1 110,64 лв. до пълния претендиран размер от 1 772,02 лв., както и за разликата над уважения размер лихва за забава от 204,32 лв. до пълния претендиран размер от 337,55 лв.

В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано: в частта, в която е признато за установено на основание чл. 422, във вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК по отношение на Е. С. А., ЕГН **********, от гр. С., ул. „К. А.“ № *, че съществува вземането на „Т. Б. А. б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Х.“ № *, представлявано от А. Ч. Д. и Н.

Г. С., по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 98/28.02.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 220/2024 по описа на РС – Смолян за сумите: 8 076,84 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № 720031259227 от 21.03.2023 г.; 1 110,64 лв. - договорна лихва за периода 05.07.2023г – 08.01.2024 г.; 204,32 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 05.07.2023г – 13.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2024 г. до окончателното плащане.

1

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Позовава се на т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.

ОСГТК, според която в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Твърди, че в случая е налице частично погасяване на процесните задължения, което е послужило и като основание за прекратяване на изпълнителното производство. Акцентира върху това, че плащането е извършено в рамките на изпълнителното производство, като е без значение обстоятелството дали сумите са събрани от съдебен изпълнител посредством предвидените в процесуалния закон способи за това или са платени по сметка на ЧСИ от длъжника. В хипотезата по чл. 418, ал. 1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Правото на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение, (какъвто не е разглежданият случай). Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Цитира се константна съдебна практика в този смисъл: Решение № 99 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60330/2016 г., I г. о., Решение № 184 от 04.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г IVг. о., Решение № 86 от 14.08.2014 г. на ВКС по гр. д.

2

№ 6766/2013 г., IVг. о. и др., в които е прогласено принципното приложение на чл. 235, ал. 3 от ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Поддържа становище, че подобно разрешение е обусловено и от необходимостта от стабилизиране на изпълнителното основание, въз основа на което е събрано принудително вземането и препятстване на възможността за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника. След като претендираните от ищеца вземания са погасени в хода на изпълнителното производство и с оглед дадените тълкувателни разяснения, претенцията не може да бъде отхвърлена на това основание. В случай че съдът отхвърли иска, ответникът би могъл да се снабди с обратен изпълнителен лист срещу ищеца за всички суми, които са събрани в изпълнителното производство от него, т.е. дължимото вземане на кредитора ще бъде изцяло обезсмислено. Допълнително сочи, че доколкото принудителното изпълнение вече е реализирано въз основа на постановената заповед за изпълнение, съдебното признаване на процесните задължения в полза на кредитора не би могло да послужи като основание за последващ изпълнителен процес, а кредиторът единствено би могъл да търси заплащане на съдебно-деловодните разноски по делото. Търси отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на претенциите в цялост. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. Не се правят доказателствени искания. Прави се при евентуалност възражение за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

От страна на въззиваемата страна - Е. С. А., не е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на въззивна проверка е само отхвърлителната част на решението. В установителната му част, с която е признато за установено по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на ответницата, че съществува вземането на ищеца по издадената заповед за незабавно изпълнение за сумите от 8 076,84 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 720031259227 от 21.03.2023 г.; 1 110,64 лв. - договорна лихва за периода 05.07.2023 – 08.01.2024 г.; 204,32 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 05.07.2023 – 13.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2024 г. до окончателното плащане, решението е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на 3 инстанционен контрол.

За да отхвърли частично установителната претенция, районният съд се е позовал на заключението на ССчЕ за извършени от ответницата плащания след образуване на изпълнителното производство въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в общ размер на 2 232,98 лв., които съотнесени към претендираните суми за главница, договорна лихва и лихва за забава, са довели до извод за основателност на иска за главница и за частична основателност на исковете за договорна лихва и лихва за забава. Така, искът за главницата е уважен в пълен размер, искът за договорна лихва - до размера от 1110,64 лв., а искът за законна лихва - до размера от 204,32 лв., като за разликата до пълния им предявен размер акцесорните претенции са отхвърлени.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но неправилно по следните съображения, наведени и с жалбата:

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

В случая по установената от първия съд фактическа обстановка не се спори, в т.ч., че частичните плащания на дълга, поради които претенцията е частично отхвърлена, са направени в рамките на изпълнителното производство след издаване на заповедта по чл. 417 ГПК.

При правилно установена фактическа обстановка, формираният от съда правен извод, че така внесените суми в изпълнителното производство следва да бъдат приспаднати от претендираните, противоречи на т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с която е прието, че съществуването на вземането по установителния иск, предявен по реда на чл.

422 ГПК, се явява продължение на заповедното производство и по изричното разпореждане на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението. По правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпилите след предявяване на иска (подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до приключване на съдебното дирене с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В хипотезата на чл. 418, ал. 1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което събраните по принудителен ред в изпълнителното производство суми, са на 4 основание издаден съдебен акт – разпореждане за незабавно изпълнение, поради което не подлежат на проверка в исковия процес. Това е така, защото правото на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение. Именно предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

Извън приложното поле на това разрешение остават само случаите, при които в исковото производство са предявени и искове за частите от вземането, за които не е издадена заповед за изпълнение, както и искове за други (различни по вид) вземания, които не са били предмет на заповедното производство, но са въведени в исковото. Доколкото обаче в случая е налице пълен идентитет между присъдените със заповедта по чл. 417 ГПК суми и исковите, подобно изключение не е налице.