Решение № 267 от 02.05.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Разград, 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. Й.А при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. Й.А Гражданско дело № 20223330101459 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – установителни искове за установяване вземането на ищеца към ответника за дължими главница, възнаградителна лихва и обезщетения за забава.

С искова молба, депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК 203670940, с адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю Х Ю, действаща чрез пълномощника си юрисконсулт МГ, срещу ответника Д. С. С. с ЕГН-********** от гр. Р, ж.к. „О“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, се моли да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми по Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1662/2018 г. по описа на Районен съд – Разград: 5256,45 лв. (пет хиляди двеста петдесет и шест лева и 45 стотинки) - неизплатената главница по Договор за потребителски кредит с № ********** от 03.01.2018 г.; 2021,86 лв. (две хиляди и двадесет и един лева и 86 стотинки) - договорна лихва, дължима за периода от 05.03.2018 г. до 06.05.2018 г.; 372,28 лв. (триста седемдесет и два лева и 28 стотинки) — обезщетение за забава, дължима за периода от 05.03.2018 г. до 13.08.2018 г.; законна лихва върху главницата, считано ог датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга. Моли се съдът да им присъди направените разноски по ч. гр. д. № 1662/2018 г. по описа на Районен съд – Разград, както и разноските по образуваното исково производство.

Ищецът обосновава правото си на иск с оглед подписано Приложение 1

№ 1/15.02.2021 г. на основание чл. 1.3 от сключения на 31.08.2018 г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между “Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК 131134023 и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с № **********, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Д. С. С. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение № 1 от 15.02.2021 г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. Твърди се, че уведомлението е изпратено на длъжника на 22.02.2021 г., но се е върнало като неполучено. С ИМ се представя копие от уведомлението и се моли за връчването му с ИМ.

Доколкото заявлението за издаване на заповед е подадено от цедента, се обосновава правен интерес съобразно посоченото в т. 10 от ТР № 4/2013 г.

Твърди се, че процесното вземане произтича от сключен на 03.01.2018 г.

Договор за потребителски кредит с № ********** между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Д. С. С., съгласно който кредитора предоставил кредит в размер на 4000,00 лв. за общо ползване и сключени застраховки, подробно описани в чл. 7.1 от Договора, която сума ответникът се задължил да върне на кредитора ведно с уговорените лихви до 05.04.2020 г. (чл. 6 от договора) на равни месечни вноски, всяка в размер на 279,93 лв., без последната вноска, която е изравнителна и е в размер на 280,06 лв. Така към датата на подписване на договор, страните уговорили кредитополучателят/ответник да плати на банката общата сума от 7278,31 лв.Сочи се, че съгласно чл. 9 от договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 30,93 %, а в случай на просрочие съгласно чл. 9.4. от договора се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието. Изтъква се, че съгласно чл. 11.2 от договора е инкорпориран и погасителния план към него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 05.03.2018 г., а последната е 05.04.2020 г. Твърди се още, че от приложеното извлечение от счетоводните книги е видно, че съм датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, ответникът не е възстановил на дружеството следните суми: главница в размер на 5256,45 лв., договорна лихва в размер на 2021,86 лв., дължима за периода от 05.03.2018 г. до 06.05.2018 г., и обезщетение за забава в размер на 372,28 лв., дължима за периода от 05.03.2018 г. до 13.08.2018 г. Твърди се, че до датата на подаване на исковата молба в съда дължимите суми не са им заплатени.

В осигуреното право на отговор се изразява становище за недопустимост, неоснователност и необоснованост на ИМ. Твърди се липса на представителна власт за сключване на договора за цесия на Д. Бончев от страна на представляващите М Д и Н С. Сочи се, че по делото не са приложени доказателства за уведомяване на ответника за извършената цесия, поради което за последния не възниква задължение за изпълнение на новия кредитор. Сочи се още, че към ИМ не е приложено писмено Приложение № 2, неизменна част от рамковия договор, няма индивидуализация за размера на прехвърлените задължения. Изразява се становище, че в случая ИМ, доколкото изхожда от цесионера, не може да се приравни на уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Исковата молба е редовна и допустима.

2

Преди с.з. страните подробно излагат становищата си, изразени съответно в ИМ и отговора.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 03.01.2018 г. ищецът (от тук нататък означено като банката) в качеството на кредитор от една страна, и от друга страна ответника Д. С. С. , в качеството на кредитополучател-потребител, сключили представения по делото Договор за потребителски кредит № ********** по вид за общо ползване в общ размер на 5256,45 лева, включващ кредита в размер на 4000,00 лева, застраховка комбо живот за 343,20 лв. и комбо безработица за 350,06 лева, еднократна такса оценка на риска 563,19 лв. Уговорено е издължаване на кредита на 26 месечни вноски с падежна дата за всяка вноска на 5-то число на месеца, съгласно погасителен план към договора (чл. 11.2), с краен срок на издължаване – 05.04.2020 г. при общо дължима сума 7478,31 лева и годишен процент на разходите (ГПР) – 47,12 %, изчислени към момента на сключване на договора и съобразно изискванията на ЗПК (чл. 10 от договора).

Лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент (ГЛП) е 30,93 %. Лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. За нуждите на договора лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360-та част от ГЛП (чл. 9).

Съгласно чл. 9.4 и чл. 15.1 от договора при просрочие на дължимите от потребителят плащания, той дължи на кредитора и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху цялата просрочената сума за периода на просрочието (ОЛП, определен от БНБ плюс 10 пункта надбавка – към момента на сключване на договора) – от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата. Когато кредиторът е потърсил правата си по съдебен ред, потребителят му дължи също разходите за държавни такси за образуваното съдебно производство и издаване на изпълнителен лист, разходи и такси за образуване и водене на изпълнително производство, разходи за адвокатски и юрисконсултски възнаграждения (чл. 15.2).

Според чл. 16.2 от договора, в случай, че потребителят е допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение, съгласно погасителния план става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено задължение се начислява законната лихва по чл. 9.4 до окончателното погасяване на задължението. Предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е необходимо уведомяване на потребителя.

Ответникът не заплатил вноските за м. март 2018 г. и следващите и към 13.08.2018 г. задълженията му възлизали на 7650,59 лв. Изпратено било уведомление на ответника за предсрочна изискуемост, по пратката не била потърсена/получена и е върната на 16.07.2018 г.

По подадено заявление по чл. 417 от ГПК съдът издал процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Въз основа на издадените по ч.гр.д. № 1662/2018 г. по описа на Pайонен съд - Разград заповед за изпълнение изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20199120400264 по описа на ЧСИ Георги С. с peг. № на 3

РЧСИ 912. Впоследствие на основание Приложение № 1/15.02.2021 г. към сключен Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. „Ти Би Ай Банк” ЕАД прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

С Приложение № 1 от 15.02.2021 г. по Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. ищецът прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло вземанията си, произтичащи от сключения с ответника Договор за потребителски кредит № **********. Прави се искане за връчване на уведомлението на ответника с доказателствата по делото.

От заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е усвоил кредита на 03.01.2018 година. Не са извършвани плащания по кредита. Според заключението дължимата непогасена главница е в размер на 5256,45 лв., а на дължимата договорна лихва в размер на 2021,45 лева. По отношение на претендираното обезщетение за забава за периода от 05.03.2018 г. до 31.08.2018 г. вещото лице посочва, че не разполага с дължимите суми по периоди.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира предявените искове за процесуално допустими.

Разгледани по същество установителните искове са основателни.

Процесният договор е сключен при действието на ЗПК, като същият отговаря по форма и относно реквизитите, изискуеми от закона.

Към днешна дата процесният кредит изцяло е падежирал, като в тази връзка следва да се вземе предвид посоченото в ТР № 8/21.02.2019 г., постановено по т.д. № 8 по описа за 2017 г.

Твърди се липса на представителна власт за сключване на договора за цесия на Д. Б от страна на представляващите МД и Н С. Договор представлява частен документ и в тежест на ответника е да ангажира доказателства за твърденията си. Събраните доказателства установяват прехвърляне на вземането на кредитора на ищеца по делото. До приключване на делото няма твърдения за дължимост на вземането по договора от друго лице. В този смисъл възражението е ирелевантно. По делото е представено приложение, в което е посочена на позиция 5761 прехвърляне на вземането, дължимо от ответника. Конкретно са посочени размера на отпусната главница, общо дължимата сума по кредита и остатъка за плащане към 01.02.2021 г. (л. 27).

Сочи се, че по делото не са приложени доказателства за уведомяване на ответника за извършената цесия, поради което за последния не възниква задължение за изпълнение на новия кредитор. В конкретния случай липсват твърдения за удовлетворяване на гражданското притезание, удостоверено в процесното изпълнително основание чрез доброволно изпълнение, адресирано към стария кредитор-цедент. Неуведомяването на длъжника досежно извършеното частно правоприемство не рефлектира върху дължимостта на паричното вземане, тъй като съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на правната сделка (Решение № 239/15.05.2018 г. по дело № 986/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о.). Съгласно трайната съдебна практика, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото 4 уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право. Връчването на книжата към исковата молба на ответника е било извършено редовно по реда на чл. 47, ал.