Решение № 463 от 22.07.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Ямбол, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20262330100522 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Х. Г. Г. от гр. Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в Я., ул. „***- ***, чрез адв. М.- ***АК, против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, искане за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит „***“ от 12.11.2025 год., на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК.

Ищеца твърди, че на 12.11.2025 г. сключил с ответника Договор за кредит с номер ***_***, по силата на който усвоил главница в размер на 613, 55 евро ( 1200 лв.). Срокът на договора бил 5 месеца при ГЛП от 40,15 % и ГПР от 43,92 %. В чл. 9, ал. 1 и 2 от договора било уговорено кредитополучателят да заплати такса за динамично плбащане в размер на 428, 69 евро ( 838, 45 лв.). Така общата сума, която следвало да заплати ищеца възлизала на 1 105, 18 евро (2 161, 55 лв.) Ищеца твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона, тъй като е нарушена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Общият размер на кредита не е посочен коректно, а посоченият в договора ГПР не отговаря на реалния такъв, тъй като при изчисляването му не били включени уговорената такса за динамично плащане. В този смисъл ищеца твърди нищожност на договора поради липса на съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР по кредита, тъй като същият е посочен грешно. На изложените основания моли за уважаване на иска и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключения договор за кредит, но твърди, че клаузата за заплащане на такса динамично плащане е валидна и действителна, не 1 противоречи на добрите нрави, а е израз на принципа на договорна свобода. Изтъква, че дължимата такса не следва да се калкулира в ГПР по кредита, индивидуално уговорен а е и не е задължителна предпоставка за сключване на договора. На изложените основания моли за отхвърляне на иска като неоснователен и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител. Подал е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което поддържа предявения иск и моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо, ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за кредит с номер ***_*** от 12.11.2025 г., сключен между ищеца Х. Г. Г., ЕГН: ********** и ответното дружество "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, поради противоречие на закона.

Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество, съдът го намира и за основателен.

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ответника "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД и ищеца Х. Г. Г. е възникнало заемно правоотношение по сключен Договор за кредит с номер ***_*** от 12.11.2025 г. по силата на което заемателят е усвоил заемна сума в размер на 613, 55 евро ( 1200,00 лв.).

Уговорено е, че срокът на договора е 5 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,15 %. ГПР е посочен като 43,92 %.

В договора е предвидено, че заемателят се е съгласил да ползва услуга "Динамично плащане" , за която се сума в размер на 428, 69 евро ( 838,45 лв.), разпределена в месечните погасителни вноски. Така месечната вноска е в размер на 221, 04 евро ( 432,31 лв.), а общата сума, която следвало да върне ищеца, била в размер на 1 105, 18 евро ( 2 161,55 лв.).

Безспорно между страните е и обстоятелството, че таксата за услугата "Динамично плащане" не е включен като разход в изчисления ГПР по кредита.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищеца е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

2

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е релевираното в исковата молба основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 43.92 %, а договорната лихва е 40. 15 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е предвидена и такса за динамично плащане, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Ответникът не спори, че таксата за динамично плащане не е включена в ГПР по договора, като при включването им в обхвата на ГПР по договора, същият нараства много над пет пъти размера на законната лихва, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, 3 буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Предвид изложеното, съдът намира, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора. Ето защо, предявеният иск п о чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Относно разноските:

На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в общ размер на 248, 10 евро, включващи 221,04 евро адвокатски хонорар и 27,06 евро държавна такса .

Възражението на процесуалния представител на ответното дружество, за недължимост и прекомерност на договореното възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно. В представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че е договорено възнаграждение на адвокат М.- ***АК в размер на 221, 04 евро, които са платени в брой, като същото изцяло е съобразено с минималните размери на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията на адвокатска работа, като направеното възражение е неоснователно.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Х. Г. Г. , ЕГН: **********, против „ БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, че сключеният между страните договор за кредит ***_*** от 12.11.2025 г. е нищожен на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, поради противоречие със закова.

ОСЪЖДА „ БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, да заплати на Х. Г. Г. , ЕГН: ********** , направените по настоящото дело разноски в размер на 248, 10 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4