Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19826 от 03.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36938/2025
Вид
Решение № 19826
Подписан
03.11.2025
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 19826 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110136938 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от К. И. С. срещу ЮЛ за признаването за нищожен като противоречащи на закона на договора за паричен заем № ******** от 16.10.2023 г., сключен между К. И. С. и „ЮЛ, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1072.09 лв., представляваща недължимо платена по нищожен договора за паричен заем № ******** от 16.10.2023 г., ведно със законната лихва от 20.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД от К. И. С. срещу ЮЛ за признаването за нищожна, като противоречаща на добрите нрави на клаузата за неустойка по чл. 8 договора за паричен заем № ******** от 16.10.2023 г., сключен между К. И. С. и „ЮЛ.

Ищецът К. И. С. твърди, че на дата 16.10.2023 г. сключил с „ЮЛ договор за паричен заем № ********, по силата на който получил в заем сумата от 130 лева при месечен лихвен процент по кредита – 3,330 %, ГПР – в размер на 47,916%, при срок за погасяване – 13 месеца, като общата дължима сума от потребителя възлиза в размер на 1622.82 лева.

Посочва, че съгласно чл. 6 от Договора се задължил в определен срок /до три дни/ да представи на заемодателя едно от посочените в исковата молба обезпечения, подробно описани в договора. Изтъква, че в чл. 8 от договора за заем е било предвидено, че в случай на неизпълнение кредитополучателя ще дължи на кредитора неустойка в размер на 1458.18 лева, която неустойка е включена в погасителния план към договора за заем и е дължима заедно с погасителната вноска за главница и лихва. Твърди, че към момента на депозиране на настоящите искове ищецът е заплатил обща сума в размер на 2372.09 лева, за което представя и платежни нареждания. Намира клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора за нищожна, тъй като кредиторът се е опитал да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустойката имала характер на възнаграждение, което следвало да се включи в ГПР. Заявява, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Поддържа, че размерите на величините, посочени в договора, не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.

1

Размерът на неустойката превишавала размерът на възнаградителната лихва и главницата, поради което противоречала на добрите нрави. Твърди, че доколкото процесния договор бил нищожен, то се дължала единствено чистата стойност, поради което се претендира сумата от 1072.09 лв. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира и разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЮЛ е депозирал отговор на исковата молба.

Изразява становище за неоснователност на предявените искове. Посочва, че по процесния договор ищцата била заплатила сумата от 2104.11 лв. Посочва, че клаузата на чл. 8 от договора се явява индивидуално уговорена, като размерът на неустойката била изначално определен. Неустойката не представлявала разход по кредита и не представлявала допълнителни печалби. Неустойката не противоречала на добрите нрави. Твърди, че размерът на неустойката е предварително точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление, като страните са действали в рамките на свободата на договаряне. Поддържа, че процесната неустойка представлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него. Изтъква, че липсва основание за нищожност на клаузи от процесния договор, както и на същия в цялост. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира и разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между К. И. С. е сключен договора за паричен заем № ******** от 16.10.2023 г. за сумата от 1300 лв., както и обстоятелството, че К. И. С. била заплатила на ответника по договора за паричен заем № ******** от 16.10.2023 г. сумата от 2104.11 лв. Горното се установява и от представения договора за паричен заем № ******** от 16.10.2023 г., съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 1300 лв., със срок на връщане от тринадесет месеца, при месечен лихвен процент по заема 3.330 %, годишен процент на разходите на заема 47.916 %.

Съгласно чл. 6 от договора е предвидено, че договорът за заем да бъдел обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем и с още едно от посочените обезпечение, по избор на заемателя, а именно: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящият договор в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаряло на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т.

4 от ОУ към договора за заем, заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 1458.18 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителни план към настоящия договор за заем.

По делото е представен погасителен към договора за паричен заем № ******** от 16.10.2023 г., от който е видно, че в общия размер на вноските се начислява и месечна вноска за неустойка в размер на 112.17 лв., поради което месечната вноска е в размер на 237 лв.

По делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит.

Съгласно представените разписки от 07.12.2023 г., 23.01.2024 г., 13.02.2024 г., 08.03.2024 г. / на стойност 237 лв./, 09.04.2024 г., 07.06.2024 г.,09.12.2024 г., 12.02.2025 г., 04.03.2025 г. и 12.05.2025 г., се установява, че ищецът е заплатила на ответника сумата в общ размер на 1766.18 лв., като за основание е посочено вноска кредит.

По делото е представена разписка № ********* от 08.03.2024 г., от която е видно, че ищцата е заплатила на ЮЛ сумата от 525 лв.

По делото са представени разписка № ************* от 13.02.2024 г. и разписка № ************ от 23.01.2024 г., от която е видно, че ищцата е заплатила на ЮЛ сумата в общ размер на 81.50 лв., представляваща вноска 11 по договор за кредит № 425260.

2

Настоящият състав намира, че договора за паричен заем № ******** от 16.10.2023 г.е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

По делото е несъмнено установено, че на 16.10.2023 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 13500 лв. за срок от 13 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 47.916 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 39.96 %.

Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 8 от договора неустойка съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да 3 заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.