Акт № 168 от 12.11.2026, Районен съд - Бяла
- Съд
- Районен съд - Бяла
- Дело
- 1353/2025
- Подписан
- 12.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 168 гр. Бяла, 12.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Кремена Д. Деликоцева като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20254510101353 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, против В. Н. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 04.04.2017г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №****, по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 31 700 лв., подлежащ на връщане при договорените условия и срокове съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Поддържа, че ответникът не е изпълнявал точно задълженията си за погасяване на кредита, поради което банката е предприела действия за обявяване на предсрочната му изискуемост. Твърди, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са останали непогасени задължения за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 3 633,48 лв., представляваща непогасена главница за периода от 04.09.2023г. до 08.04.2024г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 17.04.2024г. до окончателното изплащане, сумата от 76,69 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 04.09.2023г. до 29.02.2024г., и сумата от 432,43 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.10.2023г. до 08.04.2024г., за които вземания е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд – Б**.
Претендира направените разноски в заповедното и исковото производство.
С молба от 05.11.2026 г. процесуалният представител на ищеца адв. С*** З*** заявява, че поддържа изцяло изложеното в исковата молба и направените 1 с нея искания, както и становището си, изразено с последваща молба по хода на делото. Оспорва изцяло доводите, изложени в отговора на исковата молба, като неоснователни и недоказани. По същество поддържа предявените искове и претендира присъждане на направените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адвокат М. П., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Навежда възражения относно надлежното обявяване на предсрочната изискуемост, действителността на договора и съответствието на договорните клаузи с императивните разпоредби на потребителското законодателство.
В проведеното открито съдебно заседание особеният представител поддържа становището си за неоснователност на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводната експертиза и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.04.2017г. между „Юробанк България“ АД, в качеството на кредитор, и В. Н. П., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който банката се е задължила да предостави на ответника кредит в размер на 31 700 лв., а последният е поел задължение да върне предоставената сума, заедно с договорените лихви и разходи, при условията и сроковете, предвидени в договора. Съгласно договореното кредитът е следвало да бъде погасен на 84 месечни вноски, с краен падеж 04.04.2024г.
В чл. 3 от договора са уредени условията относно приложимия лихвен процент, начина на неговото формиране и изменение, както и годишният процент на разходите по кредита. В чл. 3, ал. 9 е посочено, че годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е 9,24%, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 42 524,53 лв., изчислени към момента на сключване на договора. В следващата ал. 10 са посочени допусканията, при които е изчислена стойността на ГПР, а именно: че договорът ще бъде валиден за срока, за който е сключен, и страните ще изпълняват задълженията си съобразно уговорените условия и срокове; че лихвата и другите разходи ще останат непроменени спрямо първоначалния им размер и ще се прилагат до изтичане срока на договора; както и че плащанията ще се извършват съобразно датите и условията, изисквани от банката.
Съгласно чл. 3, ал. 11 кредитополучателят декларира, че по договора ползва преференциални лихвени условия при наличието на определени предпоставки. Сред тях, наред с постъпването на трудово възнаграждение по сметка в банката, е предвидено и подписването на съгласие за приемане на застраховане по групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“ и поддържането на застрахователното покритие за срока на договора за кредит. В чл. 3, ал. 12 е посочено, че преференциалните лихвени условия са отразени в размера на приложимата годишна лихва по чл. 3, ал. 1 от договора.
Съгласно чл. 5 от договора кредитополучателят дължи такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 390 лв. и месечна такса за обслужване на разплащателната сметка в размер на 3,50 лв., при предвидените в договора условия.
По делото са представени доказателства относно присъединяването на кредитополучателя към груповата застраховка „Защита на плащанията“, както 2 и погасителен план, в който са отразени застрахователни премии в размер на 23,77 лв. месечно.
За установяване размера на задълженията и извършените плащания е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. В. Й..
От заключението се установява, че предоставеният кредит в размер на 31 700 лв. е усвоен от ответника на 04.04.2017г.
При извършената проверка на счетоводните записвания на банката вещото лице е установило непогасен остатък по главницата в размер на 3 633,37 лв., по възнаградителната лихва – 76,71 лв., и по обезщетението за забава – 432,36 лв., съобразно начина, по който банката е отнасяла постъпилите плащания по отделните задължения.
Вещото лице е изследвало и разходите по кредита, включително застрахователните премии, банковите такси и начина на формиране на годишния процент на разходите. В заключението е посочен самостоятелно изчислен ГПР от 7,487%, различен от договорния ГПР от 9,24%.
При изслушването му в открито съдебно заседание на 10.11.2026г. вещото лице е пояснило, че застрахователните премии не са включени в главницата по кредита и върху тях не се начислява възнаградителна лихва.
От заключението по задача №** от експертизата се установява, че към 08.09.2026г./датата на изготвяне на експертизата/ ответникът е извършил плащания по договора в общ размер на 35 639,84 лв., от които 28 066,63 лв. са отнесени за погасяване на главница, 7 386,62 лв. – за възнаградителна лихва, и 186,59 лв. – за наказателна лихва. Вещото лице е посочило още, че при проверката не са установени погашения по кредита вследствие на принудително изпълнение въз основа на издадената заповед за изпълнение.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза относно размера на усвоения кредит, извършените плащания и счетоводното им отразяване като компетентно, обосновано и съответстващо на останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От материалите по приобщеното ч.гр.д. №****г. на РС-Б**, се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете са предявени в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
По предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на претендираното право, а именно валидно облигационно задължение по договор за кредит, възникването и надлежното упражняване на факта на предсрочна изискуемост, наличието на валидно уговорена мораторна лихва, размера на претендираното вземане по отделни пера и изпълнение на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите.
Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит, попадащ в приложното поле на Закона за потребителския кредит, като ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК.
Предвид потребителския характер на правоотношението съдът е длъжен 3 служебно да следи за съответствието на договорните клаузи с императивните разпоредби на закона и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и следващите ЗЗП. В изпълнение на това задължение, в проведеното на 19.05.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е предоставил на страните възможност да изразят становища относно съответствието на процесния договор с изискванията на потребителското законодателство и е поставил допълнителни задачи на съдебно-счетоводната експертиза относно разходите по кредита и годишния процент на разходите.
По възражението релевирано от особения представител на ответника относно предсрочната изискуемост на кредита: Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на уговорения срок за изпълнение на задължението, което настъпва при наличието на обективния факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като волеизявлението на кредитора следва да е достигнало до длъжника. Следователно самото допускане на просрочие в погасяването на кредита не е достатъчно за настъпване на предсрочната изискуемост. Необходимо е кредиторът да е направил изрично изявление в този смисъл и същото да е надлежно съобщено на кредитополучателя.
В настоящия случай банката се е позовала на настъпила предсрочна изискуемост, като ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва надлежното съобщаване на изявлението на кредитора. Съдът съобразява, че съгласно Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК не изключва възможността искът по чл. 422 ГПК да бъде уважен за погасителните вноски с настъпил падеж.
В разглеждания случай крайният срок за погасяване на кредита, съгласно приложения погасителен план, е настъпил на 04.04.2024г., докато заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 17.04.2024г. Следователно към датата на подаване на заявлението уговореният срок за окончателно издължаване на кредита вече е бил изтекъл. Поради това, дори да се приеме, че предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена, това обстоятелство само по себе си не би обусловило неоснователност на претенцията за непогасената главница, доколкото задължението вече е било изискуемо поради настъпването на крайния договорен падеж.
По действителността на договора за потребителски кредит:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като бъдат посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин.
По силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изискването за посочване на годишния процент на разходите има съществено значение за защитата на потребителя, тъй като именно чрез този показател се предоставя информация относно действителната цена на кредита и се осигурява възможност за сравняване на различните кредитни предложения. Целта на законодателя е потребителят още към момента на сключване на договора да 4 разполага с пълна, точна и разбираема информация относно икономическата тежест на поетото задължение, така че да може да направи информиран избор дали да сключи договора. Поради това изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не може да се счита за изпълнено единствено поради формалното посочване на определена цифрова стойност на ГПР. Необходимо е предоставената информация да позволява на потребителя да установи действителния обхват на задълженията, които поема, включително разходите, свързани с получаването и обслужването на кредита. В Решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II т. о., е прието, че неточното посочване на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, включително на ГПР по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, има същата последица като непосочването му и може да обуслови недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.
Разпечатката съдържа 38 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eeff3f04-3313-4f05-9fc1-8a45ad236ae1