Решение № 1685 от 05.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1685 гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100513900 по описа за 2021 година

С решение № 20100584 от 20.04.2021 г., постановено по гр.д. № 22232/2020 г. по описа на СРС, I I ГО, 170 състав, С.О., с адрес: гр. София, ул. *******, представлявана от кмета на С.О. - Й.Ф. е ОСЪДЕНА да заплати на ЗАД „А.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ сумата от 1872,93 лева, представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Каско” за щета, причинена от трето лице в резултат на настъпило ПТП, вследствие на несигнализирана и необезопасена дупка и неравност на платното за движение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 04.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, С.О. е осъдена да заплати на ЗАД „А.“ сумата от 570,44 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 04.06.2017 г. до 04.06.2020 г., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.О. е осъдена да заплати на ЗАД „А.“ сумата от 674,32 лева – разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника по делото С.О., в която същото се обжалва като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се навеждат доводи, че по делото не е доказан механизмът, при който е настъпило процесното ПТП. Излагат се съображения, че за настъпване на процесното ПТП не е бил съставен изискуемият протокол за ПТП, съгласно изискването на разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2017 г.). Релевират се доводи, че приетата по делото САТЕ преповтаря изложените твърдения в исковата молба, без да са били взети предвид доказателствата по делото, поради което от същата не се 1 установявал по категоричен начин механизма на ПТП. Поддържа, че посредством заключението от експертизата е възможно да се установи единствено възможността претендираните щети да настъпят при описания в исковата молба механизъм, която възможност обаче следва да бъде доказана по безспорен начин по делото. На следващо място се излагат съображения, че свидетелят по делото е допуснал само вероятност да е преминал през неравност на платното, без да е бил уверен, че именно така е възникнала повредата на процесното МПС. Поради изложеното, въззивникът поддържа становище, че по делото не е бил доказан безспорно механизма на настъпване на ПТП.

Във връзка с изложеното жалбоподателят отправя искане към въззивната инстанция да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна ЗАД „А.“ АД, не е депозирала отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 2 ГПК. В съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител юрск. Й., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 213 от КЗ (отм.) вр. чл. 86 от ЗЗД.

Въззивният съд приема, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и, ал. 3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ЗАД „А.“ АД иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест 2 съобразно нормата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. В случая регресното право срещу ответника /въззивник/ се основава на чл. 49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа. Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки:

1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.

В случая е безспорно по делото наличието на валидно сключен застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“, полица № 0000479831/19.02.2015 г., с валидност от 20.02.2015 г. до 19.02.2016 г. между ищеца ЗАД „А.“ и собственика на увредения автобус марка „МАН“, с рег. № *******, собственост на „С.А.“ ЕАД към момента на настъпване на процесното ПТП - 20.10.2015 г.;

По делото е установено също така, че на посочената дата, при движение в гр. София, на бул. „Мария Луиза“ е настъпило ПТП, вследствие на което на МПС – автобус „МАН“, рег. № *******, собственост на „С.А.“ ЕАД, управляван от водача Н.С.Г. са нанесени материални щети, а именно: увредени са крановете за въздух на задния мост. Така посочените щети са описани в Уведомление за щета от 21.10.2015 г., Опис на щетите на МПС от 16.11.2015 г. и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и опис на претенция № 10015030133860/21.10.2015 г. От представеното по делото Възлагателно писмо се установява, че за отстраняване на вредите на Автосервиз „МВБ Т.Е.Б.“ е възложено на извършването на ремонт на ППС – автобус „МАН“, с рег. № *******, собственост на „С.А.“.

Представена е фактура № 21698/27.11.2015г., издадена от МВБ Т.Е.Б.“ и получател ЗАД „А.“ на стойност 1862,93 лв. за вложените части.

От приетото като доказателство по делото платежно нареждане от 12.12.2015 г. се установява, че на посочената дата сумата от 1862,93 лв. е изплатена по банковата сметка на собственика на увредения автомобил.

3

Не е спорно, че до ответника С.О. е изпратена покана с изх. № Л-361 от 12.01.2016 г. за възстановяване на заплатеното обезщетение в размер на 1872,93 лв., с включени ликвидационни разноски, но плащане не е последвало.

Следователно съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са доказателства, от които да се приеме за доказан механизмът на ПТП и по-конкретно настъпило ли е твърдяното от ищеца ПТП по описания от него начин, а именно преминаване на автобуса през необезопасена и необозначена дупка на пътя, както и причинно-следствената връзка между настъпилите вреди за автобуса и процесното ПТП, респ. налице ли са кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника С.О..

Въззивният съд намира за неоснователно възражението за недоказаност на обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на преминаване на застрахования автомобил през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно.

Настоящият състав намира, че механизмът на настъпване на ПТП се установява от съвкупната преценка на всички посочени, представени и събрани по делото в първоинстанционното производство доказателства - данните по уведомлението за щета по застраховка „Каско на МПС“ до застрахователя - ищец в първоинстанционното производство с декларация, както и от съответстващите им показания на разпитания свидетел по делото Н.С.Г., управлявал автобуса „МАН“ при настъпване на пътния инцидент. Свидетелят е свидетелствал и за механизма на ПТП, като настоящият съдебен състав намира, че свидетелските показания са били правилно обсъдени и анализирани от първоинстанционния съд в съответствие със събрания доказателствен материал по делото в неговата съвкупност. Въззивният съд намира, че свидетелските показания на разпитания по делото свидетел са последователни и непротиворечиви, дадени са в резултат на преки впечатления, тъй като същият е управлявал процесното МПС, а наред с това същите не се опровергават от други обстоятелства и се подкрепят от останалия събран писмен доказателствен материал, като неточностите в показанията на свидетеля са несъществени и могат да бъдат обяснени с периода от време, минал след инцидента. В тази връзка, въззивната инстанция намира, че правилно и законосъобразно свидетелските показания са били кредитирани по реда на чл. 172 ГПК от първоинстанционния съд.

На следващо място, така описания от свидетеля механизъм на настъпване на инцидента се потвърждава изцяло и от приетото по делото заключение от САТЕ. В този смисъл посочените от свидетеля обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП са потвърдени от констатациите на вещото лице в приетата по делото автотехническа експертиза, която въззивният съд кредитира като компетентно и обосновано изготвена. От заключението на същата се установява, че уврежданията по крановете за въздух на задния мост на автобуса са настъпили след преминаването му през неравности и трамвайното трасе на бул. „Мария Луиза“ в гр. София. Вещото лице по експертизата е заключило, че от техническа гледна точка щетите, нанесени при ПТП на застрахования автобус „МАН“ се намират в причинно-следствена връзка с реализираното ПТП на 20.10.2015 г., респ. с механизма на настъпването му. Наличието на щети по процесното МПС по вид съответстващи на посочения от водача и твърдян от застрахователя механизъм на ПТП е косвено доказателство за настъпването на ПТП.