Определение № 3633 от 19.12.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1584/2025
- Вид
- Определение № 3633
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 19.12.2025
- Състав
- Росица Божилова, Татяна Костадинова, Анна Ненова
Цитирани разпоредби
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 201 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, пр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 , ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 39 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 429 , ал. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 , ал. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 382 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3633 гр. София, 19.12.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Божилова
Членове:
Анна Ненова
Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002901584 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. П., чрез особения му представител адв. Д. П., против решение № 1/02.01.2025г. по гр.д.№ 656/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 42/04.01.2024г. по гр.д. № 14657/2021г. на Софийски районен съд. С потвърденото решение В. Н. П. е осъден, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, да заплати на ЗАД
“ОЗК Застраховане„ АД сумата от 52 682,65 лева, изплатена от застрахователното дружество на Т.- В. Ж., в качеството на присъдени й, с влязло в сила съдебно решение срещу застрахователя, обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно с дължими върху същите лихви за забава и понесени в производството по прекия иск разноски, които вреди Т. Ж. е претърпяла в причинност с ПТП на 19.10.2016г., настъпило по вина на водача на застрахован при ЗАД
„ ОЗК
Застраховане„АД, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, автомобил – В. П.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и като необосновано. Като нарушение страната визира необсъдените от въззивния съд нейни съображения срещу кредитирането на СИЕ, относно факта на установено плащане на присъдената сума от 52 682,65 лева от застрахователя, в полза на пострадалата Ж., доколкото / вкл. при разпит на вещото лице в с.з. / справката в счетоводството на ищеца, относно обстоятелството има ли данни да е нареден превода на сумата, вещото лице е потвърдило да е извършена по телефона, без проверка в счетоводството на „Юробанк България„ АД, а получената писмена справка от банката, в потвърждаване получаването на сумата, не се ползва с материална доказателствена сила за този факт, в качеството на частен свидетелстващ документ. Предвид това, според касатора, 1 извода на съда за доказано плащане от застрахователя в полза на пострадалата, в размер на претендираната при условия на регрес сума, се явява неподкрепен с доказателства и като такъв – необоснован. Противоречие с материалния закон се твърди предвид обстоятелството, че искът на застрахователното дружество е заведен на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ /отм./, но съдът го е разгледал на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, в сила от 01.01.2016 г., тъй като фактическия състав на регресното право на застрахователя е възникнал при действието на новия КЗ. Според касатора, обаче, двете разпоредби предвиждат различни фактически състави, при които се поражда правото на регрес. Като основан на несъществуваща правна норма, искът на ЗАД „ОЗК Застраховане„АД е следвало да бъде отхвърлен. Въззивният съд, обаче, отново не е изложил съображения, защо приема за осъществени факти, които ищецът никога не е твърдял / очевидно визирайки тези от хипотезиса на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ /. Неправилен страната намира и извода за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност, тъй като неправилно е приет за начален момент на същата не деликта, а плащането към увреденото лице. Доколкото част от изплатената от застрахователя сума, в размер на 10 566, 65 лева, са лихви за забава, считано от датата на исковата молба по предявения срещу него пряк иск - 19.10.2016г. до датата на извършеното плащане – 27.05.2019г. и позовавайки се на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, касаторът оспорва извода на съда за правото му на регрес за същата, тъй като се твърди само на забавата на застрахователя. В хода на производството е оспорвал дължимостта на лихви за забава, считано и от момента на увреждането. Същите съображения се поддържат и за дължимостта на присъдени в тежест на застрахователя разноски, в общ размер от 2 116 лева.
Касаторът намира за несъстоятелен мотива на съда, че застрахователното дружество не е в забава, след като е изплатило присъденото в негова тежест обезщетение и разноски веднага с влизане в сила на осъдителното решение по прекия иск. От значение, според него, е факта, че застрахователят неоснователно е оспорвал задължението си, което е обусловило и забава в плащане на обезщетенията. В частта относно порока необоснованост, по същество се твърди липса на мотиви, т.е съществено процесуално нарушение.
Ответната страна – ЗАД „ОЗК Застраховане“АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, по съображения , взети предвид при коментара на изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът ЗАД „ОЗК Застраховане„ АД, формално сочейки правно основание на претенцията си чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ /отм./ се е позовал на 2 следните факти: Със споразумение по нохд № 16505/2018г. на Софийски районен съд, В. Н. П. е признат за виновен в това, че на 19.10.2016г., при управление на лек автомобил марка Фолксваген, модел „Поло„ , с рег. № СА 7427 ВТ, е нарушил правилата за движение по пътищата / съответно посочени /, вследствие на което е причинил на пешеходката Т.- В. Ж. множество телесни увреждания, като е извършил Д.ието под влияние на наркотични упойващи вещества и без да има необходимата правоспособност – свидетелство за управление на МПС – престъпление квалифицирано по чл. 343, ал.3, пр. 2 , пр.
5 и пр. последно, б.А , пр. 2 вр. с ал. 1, б.“б“ , пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 , пр. 3 вр. с чл. 54, ал. 1 НК. Гражданската отговорност на водача В. П., към момента на ПТП, е застрахована при ищцовото дружество. С влязло в сила съдебно решение, по предявени от Т. Ж. срещу застрахователя искове по чл. 226 , ал. 1 КЗ
/отм./, с участието на В. П., в качеството на трето лице – помагач на ответника, застрахователят е осъден да плати на пострадалата следните суми : 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 19.10.2016г. и 1 795,05 лева обезщетение за имуществени вреди / сбор от уважени пет самостоятелни претенции /, ведно със законна лихва за забава от различен момент по всяка от тях, като момент на понесен от пострадалата разход от съответния вид; понесени в производството разноски в размер на 225 лева. Твърди, че от присъдените в полза на Т. Ж. суми, в общ размер от 53 057,65 лева е заплатил 52 682,65 лева, поради извънсъдебно прихващане със свое вземане от присъдени в негова полза съдебни разноски от 375 лева. Плащането твърди извършено по банков път, по сметка на Т. Ж. в “Банка Пиреос България„ АД, на
27.05.2019 г., с платежно нареждане реф.№
0153398271/11.06.2019г.,представено по делото. Законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лева, за периода 19.10.2016 г. до 27.05.2019 г. възлиза на 10 566,65 лева. Позовавайки се на обвързващата сила на мотивите между него и третото лице – помагач В. П., съгласно чл.
223, ал. 2 ГПК, както и на извършеното плащане към пострадалата, застрахователят претендира ответникът П. да бъде осъден да му възстанови така заплатеното, ведно със законна лихва от датата на исковата молба.
Ответникът В. П. е представляван в процеса от особен представител – адв. Д. П.. С отговора на исковата молба същият е противопоставил всички възражения, описани по-горе като предмет на въведените касационни доводи за неправилност на въззивното решение.
Първоинстанционният съд, съобразно фактическите твърдения на ищеца, е квалифицирал претенцията с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, тъй като предявеното регресно право възниква в момента на заплащане на застрахователното обезщетение, приемайки за такъв датата 11.06.2019 г. / заверяване сметката на пострадалата /. Позовал се е на сключеното в образуваното наказателно производство споразумение по чл. 382 НПК, равнозначно – по отношение осъществяване на Д.ието, неговата противоправност и вината на дееца – на влязла в сила присъда и обвързващо гражданския съд аналогично на такава, съгласно чл. 300 ГПК, като осъщественият престъпен състав включва признато извършване на Д.ието под 3 въздействието на наркотични упойващи вещества и без призната на делинквента правоспособност да управлява МПС. Позовал се е и на обвързващата сила на мотивите на съдебното решение, по преките искове на пострадалата срещу застрахователното дружество, в производството по които В. П. е привлечен като трето лице - помагач на ответника, в отношенията помежду им. Кредитирал е заключението на ССЕ , която е установила, че на 11.06.2019 г. по банкова разплащателна сметка на Т. Ж. в „Банка Пиреос България„ АД , с правоприемник „Юробанк България„ АД, е постъпила сума от 52 682,65 лева, като наредител на превода е ищецът, а основанието е решение № 3146/02.05.2019г. по гр.д.№ 10719/2017г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 13.06.2019 г. / това по което са уважени преките искове на пострадалата /. Платежното нареждане за извършения от застрахователя кредитен превод е представено по делото / лист 31 /. Потвърждение за заверяването на сметката е получено от „Юробанк България„АД, въз основа на нарочно издадено съдебно удостоверение на вещото лице за установяване на този факт. В о.з. на 07.12.2023г. вещото лице потвърждава получено от банката извлечение от разплащателната сметка на Т. Ж., от което е установила заверяването й с наредения от застрахователното дружество превод.
Особеният представител на ответника е оспорил заключението с мотива, че не е достатъчно да докаже плащането, като основано на частен свидетелстващ документ, изходящ от трето лице, но не е поискал представянето му и не е оспорил верността му. Съдът е кредитирал заключението, като съвкупно от всички преждеупоменати доказателства е счел иска за основателен и доказан.
Оставил е без уважение възражението за изтекла погасителна давност, тъй като за начален момент на приложимата обща 5 – годишна погасителна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД, следва да се вземе предвид не момента на деликта, а на извършеното от застрахователя плащане – 11.06.2019 г.
/ исковата молба предявена на 07.12.2021 г. / . В подкрепа на извода си е цитирал съдебна практика на касационна инстанция. За да присъди платените от ищеца суми, съизмерими с начислени, съобразно осъдителното решение на СГС, лихви върху присъдените главници, първоинстанционният съд се е обосновал с влязлото в сила съдебно решение по преките искове на пострадалата и потвърдил размера им на база собствени изчисления.
Въззивната жалба на ответника, подадена от особения му представител адв. Д. П., въвежда идентични на касационните въззивни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като потвърждавайки същото въззивният съд, макар лаконично, е отговорил на тези доводи.
Посочил е , че правната квалификация на иска е задължение на съда, въз основа на въведените от страната фактически твърдения и заявен петитум, при отчитане времевото действие на относимите към правния спор законови норми и съдебна практика. Отделно от това съдът е посочил, че разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ / отм. / и чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, в сила от 01.01.2016 г. са идентични по съдържание / предметен обхват /. Плащането на застрахователното обезщетение от ищеца е доказано с платежни документи и със заключението на ССЕ, изрично потвърдила заверяване сметката на 4 пострадалата. Позовавайки се на ППВС № 7/1978г., въззивният съд е споделил и извода за начален момент на приложимата 5-годишна давност момента на извършеното плащане към пострадалата и съответно – неоснователността на това възражение на ответника. Позовал се е на факта, че плащането на всички суми е извършено въз основа на съдебното решение, с което са присъдени / вкл. законни лихви /, постановено в производство, по което е участвал и В.