Определение № 583 от 29.11.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. Бургас, 28.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20242000500448 по описа за 2024 година за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на адв.Н. Д. против определение № 2192/30.08.2024г. по гр.дело №1494/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските.

Намира размера на възнаграждението му, определено на основание чл.38 ЗА за несъответстващ на действителната и правна сложност на делото и несъобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Счита, че съдът неправилно е тълкувал решението по дело С-438/22г. на СЕС. Излага доводи, че този съд не тълкува национални разпоредби. Излага тълкуване на съдържанието на това решение с доводи, че съгласно т.56 от него преценката дали да приложи или откаже приложението на Наредба № 1за минималните размери на адвокатските възнаграждения е единствено в правомощията на българския съд, доколкото Съдът на СЕС не се произнася по тълкуването на национални разпоредби, тъй като това тълкуване попада в изключителната компетентност на националните юрисдикции, както и поради немаловажния факт, че изводът, че като хоризонтално споразумение решението на ВАС за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на член 101, параграф 1 във връзка с член 4, параграф 3 ДФЕС, е изведен от същността на „тайни“ действия, които според Съда на ЕС водят до хоризонтално ценообразуване, от каквито приемането на обсъжданата Наредба несъмнено не е било предшествано.

Намира, че Бургаският окръжен съд не е извършил препоръчаната от съда на ЕС преценка относно възможността Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения да ограничи конкуренцията в рамките на 1 вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС,като се извърши проверка дали с оглед на конкретните условия за прилагането и такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури тяхното изпълнение.

Преценката би довела до извода, че нормата на чл.38, ал.2 ЗА, която препраща към Наредба №1/2004г. и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС, респ. не нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, тъй като в тази хипотеза не е възможна конкуренция с други адвокати, поели също безплатно адвокатска помощ, при положение, че възнаграждение за осъщественото представителство ще бъде получено само при положителен изход на делото и то определено по един и същи начин.

При определяне на възнаграждението не е съобразен и видът и броят на предявените искове. Предявени са иск за неимуществени вреди за сумата от 150 000, уважен до размера от 80 000 лв. и за имуществени вреди на стойност 2 900 лв., уважен изцяло.

При този изход на спора, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство и защита пред първа инстанция според жалбоподателя следва да е по иска за неимуществени вреди - 80 000 лв. разделено на 150 000 лв. умножено по 4% за горницата над 100 000 лв. + 8 650 лв. (чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата - сбора от разноските пред първа инстанция) е равно на 0,533 умножено по 10 650 лв. = 5 679,99 лв. ИЛИ общата сума 6 815,99 лв. с ДДС, а за иска за имуществени вреди - 2 900 лв. умножено по 10% за горницата над 1000 лв. + 400 лв. според чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата - сбора от разноските пред първа инстанция) 590 лв. или общо сума 708 лв. с ДДС.

Моли да му бъдат присъдени разноски за настоящото производство.

В отговор на частната жалба, подаден от ответното „БУЛ ИНС“ АД, чрез пълномощника адв.Димов, се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Поддържа доводите си за недопустимост на жалбата, изложени и в предходната инстанция поради липса на процесуална легитимация на адв.Д. за подаването и, което счита, че принадлежи единствено на страната, но не и на нейния пълномощник.

Счита определеното от предходната инстанция възнаграждение на процесуалния представител за обосновано, законосъобразно и правилно.

Според цитираното решение на съда на ЕС Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение може да служи за ориентир, но не е задължителна за прилагане при определяне на възнаграждението на процесуалния представител. Съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото и вида и броя на процесуалните действия, извършени от процесуалния 2 представител, осъществил безплатна правна помощ на страната.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата молба на Г. С. Г., чрез адв.Н. Д. против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК * за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000лв. - неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП на 04.01.2023г. ведно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от 28.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 2 900лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с извършване на разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

С решение № 553/21.06.2024г. искът за неимуществени вреди е уважен до размера от 80 000 лв., а претенцията за имуществени вреди е уважена изцяло и е осъден ответният застраховател да заплати на адв.Д. възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, осъществено по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 6207.97 лв.

С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският окръжен съд е оставил без уважение подадената от адв.Д. молба за изменение на решението в частта, с което му е присъдено възнаграждение. За да достигне до този извод, съдът е приел, че не са налице основания за изменение на решението в тази част, тъй като при определяне на възнаграждението на процесуалния представител е отчетена неприложимостта на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения според решението на СЕС и вида и броя на извършените от пълномощника процесуални действия. Отчетена е и цената на предявените искове и уважената част от тях.

Процесуалното представителство, осъществявано от адв.Д. е по реда на чл.38, ал.2 ЗИ. Въз основа на посочената разпоредба адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна в размер, определен от съда и не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал. 2 ЗА.

Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл.101, пар.1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази причина съдът следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл.7, ал.2, НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и размера на защитения интерес. В този смисъл е и постановената след акта на СЕС практика на ВКС, съгласно която размерът на 3 възнаграждението в този случай подлежи на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

При определяне на възнаграждението съдът е изброил всички извършени от пълномощника процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото и размера на предявените искове и уважената част от тях и е определил възнаграждение, което според настоящата инстанция е справедливо и обосновано и не са налице основания за увеличаването му до размера, претендиран от пълномощника.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв.Н. Д. против определение №2192/30.08.2024г. по гр.дело №1494/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4