Решение № 110 от 02.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330204831 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-005129 от 29.07.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция-Пловдив, с което на П. Т. З., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл. 35, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП, като се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 30.07.2025г., а жалбата е подадена на 04.08.2025г.), от процесуално легитимирана страна и против акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери от фактическа страна следното:

1

На 27.06.2025г. жалб. З. управлявал в гр. Пловдив специален автомобил ТГА 35.360 ББ, собственост на Холсим България АД с рег. № ****. В 13,20ч. автомобилът се движел по ул. Пере Тошев в посока от юг към север и достигнал до кръстовището с ул. Прилеп, като предприел маневра завой надясно, т.е. на изток. Тъй като управляваният от жалбоподателя автомобил бил с по-голям радиус на завоя, същият започнал маневрата си от лявата част на пътя. По същото време, по същият път се движел л.а. Фиат 500 с рег. № ****, който се движел в посока направо (от юг към север). Между двата автомобила настъпило ПТП. На място пристигнал полицейски екип, който констатирал щетите по автомобилите. Полицейският служител Й. И., част от екипа, издал Протокол за ПТП с № 1025-1024-52901, който бил подписан от участниците. За така констатираното св. П. издал АУАН срещу водача на специалния автомобил – жалб. З., който подписал акта с възражения.

Впоследствие жалб. З. подал и писмено възражение, което било прието за неоснователно и било издадено обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П., който помни случая, описва начина на извършване на проверката и този, по който са сторили заключение за механизма на ПТП. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни.

Горната фактическа обстановка се установява и от приложените писмени доказателства, а именно Протокол за ПТП с № 1025-1024-52901, от който се установяват участниците в ПТП и схемата на същото. Противно на изложеното в възражението на жалбоподателя, видно от схемата на ПТП-то е, че констатираните материални щети са били по движещият се отзад автомобил в предната му лява част (калник, броня), а по специалния автомобил – по дясната част на автомобила (резервоар), а не по задната част, както твърди жалбоподателя. Нещо повече, видно от протокола за ПТП, описаните щети са по предната и по средната дясна част на специалния автомобил, управляван от жалб. З., като липсват установени щети по задната част на автомобила, което изключва тезата да е бил блъснат отзад от движещ се зад него автомобил. От схемата на ПТП се установява и позицията на автомобилите при настъпването на произшествието, която се явява и единствената логична такава с оглед констатираните материални щети на МПС-тата и разположението на тези щети.

Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, а напротив – потвърждава се в светлината на горепосочените доказателства.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представената Заповед № 8121з2 1632/02.12.2021г., като компетентността им не се оспорва от жалбоподателя.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 27.06.2025г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП – на 29.07.2025г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП.

Фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, е пълна и точна, като в нея са описани фактите, които са били установени от административнонаказващия орган, и които дават възможност на съда да провери изводите му от фактическа и от правна страна.

Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗДвП, к огато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна. В случая жалбоподателят не се е съобразил именно с това правило, доколкото е бил длъжен преди предприемане на маневрата си да пропусне движещият се в дясната лента за движение автомобил Фиат с рег.

№ ****. С това си поведение жалбоподателят е нарушил правилата за предимство, предвидени в ЗДвП, и по-конкретно в чл. 35, ал. 2 от ЗДвП, като неоснователно се явява възражението, че пътната среда не позволява ясна преценка за пътна организация, доколкото свидетелят П. изрично разясни че въпреки липсата на пътна маркировка, пътят е двупосочен. По правило следва водачът на ППС да се движи най-вдясно по платното за движение (така и чл.

15 от ЗДвП), като едно от изключенията е именно при предприемане на завой от ППС с по-голям радиус на завиване от радиуса на завоя, като същото е допустимо обаче само след пропускане на движещите се по пътя пътни превозни средства, преминаващи от дясната му страна, каквото ППС в настоящия случай е имало. От действията на жалбоподателя е настъпило и пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, доколкото са настъпили повреди по пътни превозни средства, констатирани в Протокола за ПТП от 27.06.2025г.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер на 200 лева (към момента на извършване на нарушението). В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.

Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва изводът, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.

При така посоченото, обжалваното НП се явява правилно и 3 законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, разноски са дължими на въззиваемата страна, но доколкото такива не са били претендирани, нито са налице доказателства за извършването на такива, разноски не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1030-005129 от 29.07.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция-Пловдив, с което на П. Т. З., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /с еврова равностойност 102,26 евро/, за нарушение на чл. 35, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4