Решение № 330 от 24.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000500886 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 187 от 28 декември 2023г. по гр. д. № 5/ 2023г.

Окръжен съд - Видин е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на Д. Е. Д., с ЕГН:

**********, „ действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител „ Е. Д. Б., ЕГН: **********. адрес за призоваване: гр.***, ЖК "***" *, ет.*, ап.*. сумата в размер на 50 000 лв. / петдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни увреждания, както и сумата от 381.98 /триста осемдесет и един лева и деветдесет и осем ст. /- имуществени вреди, които са получени в причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 16.08.2022г., виновно причинено от водача на л.а. „Ауди А4“ с рег. № ******** , ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.09.2022 г. до окончателното издължаване, като отхвърлил като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 50 000 лв. до предявената сума от 60 000 лв., частичен 1 иск от 80 000 лв.; осъдил ЗК „ Лев Инс" АД, да заплати на адв.В. В. М. с ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата в размер на 5 050 лв. /пет хиляди и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определена съобразно уважената част на исковите претенции; осъдил Д. Е. Д., с ЕГН: **********, „ действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител „ Е. Д.

Б., ЕГН: ********** да заплати на ЗК ,,Лев Инс“ АД сумата в размер на 146 лв. / сто четиридесет и шест лева/, разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК; осъдил ЗК„ Лев Инс“ АД да заплати по сметка на Окръжен съд-Видин, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 2 015 /две хиляди и петнадесет/ лв., държавна такса върху уважения размер на исковете и сумата от 1 178 /хиляда сто седемдесет и осем /лв. - възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу решението, постановено по гр. д. № 5/2023г. от ОС – Видин над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лв. С оплаквания за нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на търсеното обезщетение, както и като резултат на чл. 51, ал.1 ЗЗД поради приетото от съда, че ищецът е получил „мозъчно сътресение“ от процесното ПТП, което жалбоподателят счита за недоказано по делото като травма, жалбоподателят иска отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне на иска за разликата до присъдения размер на обезщетението.

Насрещната страна Д. Е. Д., действал лично и със съгласието на своя баща Е. Д. Б., навършил пълнолетие на 13.06.2024г., е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил жалбата.

За да постанови решението си по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ВдОС е приел, че ищецът Д. Д. като пострадало лице от ПТП като пътник на задна седалка е кредитор на вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП от 16.08.2022г., в размер на 50 000 лв. - с оглед възрастта му, телесните му увреждания, измежду които мозъчно сътресение и вследствие на него проявен 2 церебрастенен синдром с присъщите му прояви, полученото постравматично стресово разстройство, проведената допълнителна интервенция за отстраняване на стъклен фрагмент, проведеното лечение и претърпените болки и страдания, непълното му физическо възстановяване, както и на емоционалното му състояние, търпените неудобства през възстановителния период и нуждата от чужда помощ, както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и правилно в тази част.

Предявен е пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 16.08.2022г., срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Ищецът е твърдял, че е получил травматични увреждания вследствие на ПТП – 1 / Фрактура клавикуле декстра дислоката; 2/ Контузио капитис; Комоцио церебри;3/ Контузио артикул е хумери декстра; 4/ Открити рани на двете колена;

5/Множество охлузвания и наранявания по тялото; 6/ ПТСР; 7/ Хирургично отстраняване на чуждо тяло /стъкло/ от дясната ръка. Претендирал е с частичен иск заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. при твърдяно вземане от 80 000 лв., допуснато е увеличение на иска до размера от 60 000 лв., като пред въззивния съд спорът е пренесен частично до размер на иска над 15 000 лв. до 50 000 лв. ведно със законната лихва от 01.09.2022г.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита по същество срещу иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като е възразил и срещу размера на търсеното обезщетение включително с оглед характера и тежестта на получените травми, отричайки и, че последица от ПТП е мозъчно сътресение, - възражения, които са в предмета и на въззивното производство.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна 3 закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя е установена с необжалваните осъдителни части от решение на първоинстанционния съд, обжалвано само от ответника в една част.

Във въззивната си жалба ответникът е изразил оплаквания, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, като фактически е преповторил възражението си от защитата срещу иска, че ищецът не е претърпял мозъчно сътресение, като с оглед тежестта на получените увреди и доказаните неблагоприятни последици от тях, търпени в рамките на обичайните период, като и конкретните икономически условия към м.08.2022г., счита, че обезщетение от 50 000 лв. е необосновано високо и не съответства на действително претърпените и доказани вреди.

С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителни в полза на ищеца части не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че Д. Д., роден на ********г., е пострадало лице от ПТП като пътник на задна седалка, станало на 16.08.2022г. в гр.Видин, от което са му причинени неимуществени и имуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ ).

4

От гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. И., – дядо на ищеца, подлежащи на преценка по реда на чл. 172 ГПК, е установено, че той е видял внука си в Бърза помощ на носилка след претърпяното от него ПТП, и той му казал да не се страхува, а след като му сложили шина на ръката, по искане на роднините, изпратили момчето на домашно лечение, после в дома на свидетеля установили, че внукът му не помнил и говорил несвързано, боляло го всичко, имал нужда от помощта на близките си, докато се лекувал, посещавал и физиотерапевтични процедури.

Св. Б. – съсед на ищеца, е разказал, че след като е излязъл на паркинга на магазин Кауфланд, видял движеща се с висока скорост кола, чул шум от удара в мантинелата и че колата се ударила в друга кола, като той, както и други очевидци, отишли на място; Д., който бил на задната седалка на колата, бил с притворени очи, не мърдал първоначално, а когато дошла линейката, викал от болка. По делото не е доказано, че този свидетел не е могъл да възприеме шума от удара, нито, че не е успял да отиде непосредствено след ПТП до мястото на настъпването му и да възприеме участниците в инцидента, както е твърдял ответникът в молба от 20.10.2023г., подадена след проведения разпит в съдебно заседание на 07.07.2023г. и няма основание съдът да не кредитира показанията му.

От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, специалист по „Съдебна медицина“, изготвило заключението си въз основа на медицинската документация, е установено по делото и това не е спорно на настоящия етап от производството, че пострадалият е получил от ПТП следните травматични увреждания: „Контузия на дясна раменна област с охлузване на кожата и счупване на дясна ключица в средна трета, с разместване„, лекувана чрез имобилизация с мека превръзка, като обездвижването й следвало да продължи за срок от около месец, при натоварване след около 1,5 – 2 месеца; „Контузия на двете подбедрици разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица и охлузване на кожата на лява подбедрица“, като под анестезия двете рани са зашити. Установеното допълнително през м.09.2022г. в Германия „чуждо тяло„ - стъклен фрагмент с размери 5/5 мм в областта на десния лакет, което е било хирургически отстранено със сваляне на конците след 12 дни, също е последица на удар в стъкло с лакетя, то не е довело до възпаление или затруднение на движението, 5 както и болка в лакетя, тъй като е разположено подкожно и се усеща само при опипване. Вещото лице е уточнило, че ключицата влиза в раменния пояс и участва в извършването на движения на дясната ръка и счупването й води до трайно затруднение движението на десния горен крайник. Вещото лице е уточнило още, че на 20.08.2022г. ищецът е прегледан от психиатър и му е поставена диагноза ПТСР; след проведени физиотерапевтични процедури в периода 26.10.2022-08.12.2022г. състоянието му се е подобрило, при болки само при вдигане на ръката. Нараняванията на двете подберици със засягане само на меките тъкани - кожа и подкожие е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Спорен по делото е бил въпросът получил ли е ищецът като последица от ПТП, което е претърпял, и мозъчно сътресение, като този спор, както се посочи, е пренесен и във въззивното производство. Поради оспорване на заключението на СМЕ, обсъдено по-горе, в което е прието, че - поради липса на данни за травматични увреждания по главата и за черепно-мозъчна травма, както и за изпадане в безсъзнателно състояние и амнезия преди или след инцидента, - поставената диагноза „мозъчно сътресение“ на 23.08.2022г. при прегледа от хирург и на 24.08.2022г. от невролог, поради оплаквания от главоболие и световъртеж, светлобоязън, както и констатиран нистагъм при поглед встрани, дискоординационен синдром, атаксия, не са последица от ПТП, е допуснато изслушване на СМЕ от вещо лице невролог.