Решение № 166 от 01.10.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Харманли, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Ив. К. при участието на секретаря И. Ат. И. като разгледа докладваното от М. Ив. К. Гражданско дело № 20235630100994 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба oт „Е. о.” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Х. ул. С. Ст. № *. ЕИК *********, представлявано от Кр. П. А., чрез адв.Н. В. К. – Я., адрес: град Х. Ул. Х. К. № * ет. * оф. ** против „Т.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Т. п. к. 6452. Община Маджарово, Област Хасково, представлявано от едноличния собственик и управител О. Ш. Ш., с цена на иска 1239.74лева и с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 17.05.2023г. ”Е. о.” ЕООД е подало до Районен съд — Харманли заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парични вземания, дължими от „Т.“ ЕООД за неизплатена цена на дизелово гориво в общ размер 11 017.82 лева по следните фактури: по Фактура №4000000115/28.02.2022г. — за сумата 4 234.66 лв., с включено ДДС за 1719.21 л дизелово гориво;по Фактура №**********/31.03.2022г. за период от 15.04.2022г. до 16.05.2023г.— за сумата 5 374.73 лв., с включено ДДС за 1836.68 л дизелово гориво и по Фактура №4000000154/30.04.2022г. — за сумата 1408.43лв., с включено ДДС за 456.47л дизелово гориво, както и дължимите обезщетения за забава в размер на законната лихва върху тези суми в общ размер 1 239.74 лв. за периода 15.03.2022 г. - 16.05.2023 г., включващ: 503.45лв.- законна лихва за забава на задълженията по Фактура №4000000115/28.02.2022 г.. а именно: сумата 4 234.66 лв. за периода 15.03.2022 г. 16.05.2023 г.; 592.71лв.-законна лихва за забава на задълженията по Фактура №**********/31.03.2022 г.. а именно: сумата 5 374.73 лв. за периода 15.04.2022 г. 16.05.2023 г.;143.58лв.- законна лихва за забава на задълженията по Фактура №4000000154/30.04.2022г. а именно: сумата 408.43 лв. за периода 15.05.2022 г. - 16.05.2023 г., ведно със законната лихва върху общия размер на неизплатената главница по всички фактури от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и направените разноски в заповедното производство.

Ищецът твърди, че по подаденото заявление било образувано частно гражданско дело № 432/2023 г. на Районен съд — Харманли и била издадена Заповед №258 от 1

22.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която били присъдени предявените суми за главници по описаните фактури, предявените суми за лихва върху главниците за периода от 15.03.2022г. до 16.05.2023г., както и направените от ”Е. о.” ЕООД разноски в заповедното производство - държавна такса в размер на 245.16 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 913 лева. Заповедта за изпълнение била изпратена до кметството на село Т. община Маджарово за връчване на длъжника и въпреки, че не била върната призовка с отбелязване за връчване длъжникът „Т.“ ЕООД узнал за издадената заповед и на 13.06.2023г. заплатил с три плащания с преводни нареждания следните суми:

4234.66 лева по Фактура №4000000115/28.02.2022г.; 5 374.73 лв. по Фактура №**********/ 31.03.2022 г. и 1408.43 по Фактура 4000000154/30.04.2022г.

Ищецът твърди, че с така описаните плащания били погасени в пълен размер главните задължения на „Т.“ ЕООД по процесните фактури, но останали непогасени задълженията за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху всяка отделна фактура до 16.05.2023 година, както и дължимите разноски в заповедното производство които са присъдени с издадената заповед за изпълнение.

Ищецът на 10.10.2023г. получил съобщение и определение №541 от 28.09.2023 г. по Частно гражданско дело №432/2023г. на Районен съд – Харманли, с което съдът дал указания на ”Е. о.” ЕООД за предявяване в едномесечен срок на установителен иск за установяване на вземането си за законна лихва и за разноските - предмет на заявлението, поради подаването на възражение от страна на длъжника. И след извършените плащания на 13.06.2023г. към настоящия момент „Т.“ ЕООД все още дължал и не бил заплатил в пълен размер дължимите суми за обезщетения за забавено плащане в размер на законната лихва по издадената Заповед №258 от 22.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Ищецът твърди, че дължимите лихви за забавено плащане на главниците по всяка от трите фактури до 16.05.2023г. (датата, предхождаща датата на подаването на заявлението) били в общ размер 1 239.74 лв. за периода 15.03.2022 г. - 16.05.2023 г., включващ: 503.45лв. законна лихва за забава на задълженията по Фактура №4000000115/28.02.2022г., а именно: сумата 4 234.66 лв. за периода 15.03.2022 г. -16.05.2023 г., 592.71 лв. законна лихва за забава на задълженията по Фактура №**********/31.03.2022 г.. а именно: сумата 5 374.73 лв. за периода 15.04.2022 г. - 16.05.2023 г. и 143.58лв законна лихва за забава на задълженията по Фактура №4000000154/30.04.2022г., а именно: сумата 1 408.43 лв. за периода 15.05.2022 г. 16.05.2023 г.

Ищецът посочва, че съгласно чл.303а, ал.3 от Търговския закон срокът на плащане на продажната цена по издадените фактури е 14 /четиринадесет/ дни от деня, следващ датата на получаването на стоката (горивото), която в случая е и датата на издаването на съответната фактура.

С подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение длъжникът не е оспорил главните си задължения по фактурите не е оспорил и получаването на стоките и на фактурите. Фактурите били подписвани от получателя на доставките, като в тях изрично е посочена и датата на получаване на стоките която съвпада с датата на издаването на фактурите. Следователно срокът за плащане на всяка фактура е четиринадесет дни от деня следваща деня на издаването им. и обезщетението за забавено плащане за всяка фактура се дължи от 15-то число на месеца, следващ датата на издаването на фактурата:

По Фактура №4000000115/28.02.2022г. изискуемостта на дължимата сума 4 234.66 лв. е настъпила на 15.03.2022 г., 14 — дневният срок за плащане е започнал да тече на 01.03.2022 година и е изтекъл на 14.03.2022 г.

По Фактура №**********/31.03.2022г. за период от 15.04.2022г. до 16.05.2023г.изискуемостта на дължимата сума 5374.73 лв. е настъпила 15.04.2022 г., 14 — дневният срок за плащане е започнал да тече на 01.04.2022 година и е изтекъл на 14.04.2022 2 г.

По Фактура №4000000154/30.04.2022г. изискуемостта на дължимата сума408.43 лв. е настъпила на 15.05.2022 г., 14 — дневният срок за плащане е започнал да тече на 01.05.2022 година и е изтекъл на 14.05.2022 г.

Ищецът счита, че ответникът дължи да заплати разноските по заповедното производство в пълен размер, тъй като след подаването на заявлението и издаването на заповед за изпълнение е заплатил само дължимата главница, без да заплати дължимите лихви и разноски и с поведението си е дал повод за завеждане на заповедното производство, поради което по аргумент от чл.78 ал.2 от ГПК, дължи разноските, макар към настоящия момент да е заплатил главното вземане. Напълно неоснователно било становището на Т.“ ЕООД в подаденото от него възражение срещу заповедта за изпълнение, че не е дало повод за подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и за завеждането на делото, както е посочено по — горе към датата на подаването на заявлението по чл.410 от Г ПК падежът на задълженията по всички фактури е настъпил и то повече от една година преди подаването му.

Ищецът твърди, че длъжникът не оспорва получаването на стоките по издадените фактури, нито издаването им от ”Е. о.” ЕООД и получаването им от „Т.“ ЕООД.

Следователно е безспорно, че падежът за плащане на продажната цена по фактурите е настъпил на посочените по — горе дати и след изтичането на срока за плащането им задълженията са станали напълно изискуеми и тъй като е изтекла повече от една година от настъпването на изискуемостта. а длъжникът не е заплатил задълженията си. той несъмнено е дал повод за завеждане на делото. След изтичане на срока за плащане не е необходимо допълнително действие за да настъпи изискуемост и кредиторът да има право да пристъпили към действия за съдебно удовлетворяване на вземанията си.

Ищецът твърди, че плащането в срока за доброволно изпълнение след издаването на заповедта за изпълнение не означава, че длъжникът не е дал повод за завеждане на делото. Нещо повече, ако не беше подадено заявление по чл.410 от ГПК и не беше издадена и връчена заповед за изпълнение на длъжника той все още можеше да не е заплатил задълженията си.

Поради изложеното ищецът счита, че длъжникът Т.“ ЕООД дължи присъдените разноски със заповедта за изпълнение разноски в пълен размер, както поради обстоятелството, че е дал повод за подаване на заявлението поради забава на плащането на главницата с повече от една година, така и поради неизпълнение на задължението си за плащане на присъдените със заповедта лихви.

Ищецът посочва, че съгласно т. 12 от Тълкувателно дело №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, за разноските в заповедното производство се произнася съдът, разглеждащ установителния иск по чл.422 от ГПК, с осъдителен диспозитив и с настоящата искова молба ”Е. о.” ЕООД предявява срещу „Т.“ ЕООД установителен иск на основание чл.422 във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК за съществуването на вземането си за обезщетение за забава на плащането по трите фактури в общ размер 1239.74 лв. (хиляда двеста тридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки) за периода 15.03.2022 г. - 16.05.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното ищецът моли съдът да признае за установено, че „Т.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Т. п. к. 6452, Община Маджарово, Област Хасково дължи да заплати на „Е. о.” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Х. ул. С. Ст. № *. ЕИК *********, обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главниците по три фактури в общ размер 1239.74 лв.

(хиляда двеста тридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки) за периода 15.03.2022 г. - 16.05.2023 г., включващ: 503.45лв. - законна лихва за забава на задълженията по Фактура №4000000115/ 28.02.2022г., а именно: сумата 4 234.66 лв. за периода 15.03.2022 г. -16.05.2023 3 г.,; 592.71лв. - законна лихва за забава на задълженията по Фактура №**********/31.03.2022 г., а именно: сумата 5 374.73 лв. за периода 15.04.2022 г. - 16.05.2023 г. и 143.58лв - законна лихва за забава на задълженията по Фактура №4000000154/30.04.2022г., а именно: сумата 1 408.43 лв. за периода 15.05.2022 г. -16.05.2023 г., както и да осъди „Т.” ЕООД, ЕИК:

********* заплати на ”Е. о.” ЕООД направените от него разноски в заповедното производство в общ размер 1 158.16 лв., включващи държавна такса в размер на 245.16лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 913 лева и направените от ищеца разноски в настоящото исково производство.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който счита, че така предявеният иск е процесуално недопустим и възразява срещу предявеният размер от 1239.74 лв., който не съответствал на действително дължима от „Т.” ЕООД, ЕИК: ********* сума към настоящият момент.

Ответникът възразява и срещу искането за присъждане на разноски в заповедното производство на база посочената в заповедта за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК сума.

Ответникът заявява, че не се спори, че между страните, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е съществувало дължимо задължение от страна на управляваното от него дружество към ищеца, както и че не отговаряло на искането посоченото в исковата молба твърдение, че е узнал за издадената заповед преди извършеното плащане по фактурите, като твърди, че многократно, преди самото плащане повеждал разговори с управителя на дружеството и с негови служители „при които заявявал недвусмислено намерението си да „изчисти” това задължение, като искал отсрочка и в момента, в който набавил финансов ресурс на фирмата изпълнил съвестно задължението си, като след проведените разговори не очаквал, че спрямо него ще бъдат предприети действия пред съда. С получаването на заповедта за изпълнение бил неприятно изненадан и побързал да подаде възражение придружено с доказателства за извършено плащане по фактурите.