Решение № 1092 от 14.10.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. Кюстендил, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря Катя П. Николова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20261520101325 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Част Втора – Общ искова процес на Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, депозирана от Д. В. Б. против А. А. Г..

В исковата молба се сочи, че в периода 03.12.2018г. – 23.05.2025г. ищецът превеждал по банкова сметка на ответницата различни суми от собствената си банкова сметка с основание „вноска по кредит“ и по разчетна сметка на „УниКредит Булбанк“ с основание „А. А. Л., ЕГН: **********“.

Твърди се, че между страните никога не са съществували договорни или други отношения, които да обуславят стореното имуществено разместване, а Б. не бил задължен да изплаща кредит, по който ответницата е кредитополучател. Поради това превеждането на сумите било сторено при начална липса на основание.

Сочи се, че ищецът превел по сметка на Г. сума в общ размер на 11000,00 лв. на изрично посочени в исковата молба дати, начиная 14.12.2020г. до 21.08.2023г. /период, за който сумите не били погасени по давност/. Отделно, ищецът извършвал и плащания по разчетна сметка на „УниКредит Булбанк“ АД с основание „А. А. Л., ЕГН:

**********“ в общ размер на 7688,16 лева на изрично посочени в исковата молба дати за периода от 05.12.2023г. до 31.03.2025г.

Налице били предпоставките на неоснователното обогатяване за общо преведената от ищеца сума от 18688,16 лева, която и понастоящем не му била възстановена въпреки многобройните усилия за разрешаване на възникналия спор по доброволен път.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с което да се осъди А. А. Г., ЕГН: ********** с посочен в исковата молба адрес: гр. ********, 1 ул. „********“ № * да заплати на Д. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, р-н „**********“, ул. „*************“ № *, ет. *, ап. ** сумата от 18688,16 лева /с равностойност в евро от 9555,10 евро/, представляваща сбор от извършени от ищеца плащания по сметка и в полза на ответницата през периода 14.12.2020г. до 31.03.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор.

Релевира се допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Не се спори по обстоятелството, че са извършвани твърдените от ищеца плащания и в посочения размер, но се твърди, че същите не били лишени от основание, а представлявали изпълнение на поето задължение от негова страна по постигната с ищцата в тази насока договорка, в т. ч. досежно начина и размера на погА.ванията.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Поради изложеното се иска да бъде отхвърлен иска като неоснователен.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа, а ответникът оспорва същата по съображенията в отговора.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното банково удостоверение с изх. № 0256-94018107/13.11.2025 г., издадено от „УниКредит Булбанк“ АД, филиал „****** **********“, се установява това, че Д. В. Б. е титуляр на разплащателна сметка в български лева с IBAN ************, открита на 30.01.2018 г. Като неразделна част от него е посочена справка за изпратените от тази сметка преводи към контрагент А. А.

Л. и към разчетна сметка № ************** на „УниКредит Булбанк“ АД за периода от 30.01.2018 г. до 11.11.2025 г.

От същата справка се установява, че от сметката на ищеца са извършени и осем вътрешнобанкови превода към разчетна сметка № ************** на „УниКредит Булбанк“ АД.

Приложената справка е оформена в три страници и съдържа данни за датите на операциите, референтните им номера, сумите в левове и тяхната равностойност в евро, вида на транзакциите и сметките на получателите. В нея са отразени преводи, извършени между 03.12.2018 г. и 23.05.2025 г.

Към доказателствения материал е приобщено и ч. гр. д. № ****/2025 г. по описа на Районен съд – ********, образувано по искане за обезпечение на бъдещия иск.

Други доказателства не се сочат.

След преценка на представените по делото доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, от правна страна съдът намира следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове.

С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения, претенцията за сумите, преведени пряко по банкова сметка на ответницата, намира правната си квалификация в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД — връщане на дадено при начална липса на основание.

Доколкото част от претендираните суми са заплатени не пряко на ответницата, а 2 по разчетна сметка на „УниКредит Булбанк“ АД с посочено основание, отнА.що се до ответницата /при липса на спор, че лицето А. Г. е идентично на такова с фамилия „Л.“, като същото се установява и от приложеното към ч.гр.д. № ****/2025г. от описа на РС – ********, съдебно решение рег. № ****/08.12.2023г., постановено по гр.д. № ****/2023г. от описа на РС –Кюстендил/, и се твърди, че чрез тези плащания е погасено нейно задължение, претенцията в тази част се основава на твърдения за обогатяване на ответницата чрез намаляване на нейния пасив за сметка на имуществото на ищеца и намира правната си квалификация в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не се установява наличие на друг специален иск.

Акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, е с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С проекто-доклада по делото, обективиран в Определение рег. № 819/18.06.2026г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през посочения в исковата молба период ищецът е извършвал процесните плащания, както и че същите са в твърдения от него размер.

Поради липса на възражения с протоколно определение от 14.09.2026г. съдът е обявил проекта за доклад за окончателен.

При иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ищецът следва да установи предаването на имущественото благо, а ответникът – основанието, което му позволява да го задържи.

В случая получаването на претендираните 11 000,00 лв. е безспорно, а същото се установява и от представеното по делото удостоверение, издадено от „УниКредит Булбанк“ АД. Защитата на ответницата се основава на твърдение за договорка, по силата на която ищецът е бил длъжен да извършва плащанията. Независимо от изрично дадените с доклада указания тя не е установила сключването и съдържанието на такава договорка, нито връзката между нея и всяко от процесните плащания.

Ето защо за пряко получените от ответницата суми е възникнало задължение за връщане на даденото при начална липса на основание, като размерът на подлежащото на присъждане вземане следва да се определи след обсъждане на възражението за погасителна давност.

За приложението на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да произтичат от общ факт или обща група факти, без правно основание за имущественото разместване и при липса на друг иск за защита на обеднелия. Обогатяването може да се изразява и в намаляване на задължения, какъвто именно е и настоящият случай. Възстановява се по-малката стойност между обогатяването и обедняването. В този смисъл са разясненията в ППВС № 1/28.05.1979 г. и решение № 107 от 29.05.2017 г. по гр. д. № 3360/2016 г. на ВКС, IV г. о.

По отношение на плащанията към банката е установено чрез безспорните факти и банковите документи, че със средства на ищеца са погасени задължения на ответницата до претендирания размер от 7 688,16 лв. Общият факт, от който произтичат обедняването и обогатяването, е извършването на съответните плащания: имуществото на ищеца е намаляло с платеното, а ответницата е освободена от равностойни свои задължения при липса на спор досежно това, че посочената разчетна сметка е такава, по повод обслужване на кредитно правоотношение с кредитополучател – ответницата в настоящото.

При горното претенцията по чл. 59 от ЗЗД се явява доказана по основание и 3 размер.

Досежно възражението за погА.ване на задълженията по давност:

Вземанията по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД се погА.ват с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД и т. 7 от ППВС № 1/28.05.1979 г. давността започва да тече от възникването и изискуемостта на съответното вземане, тоест от получаването на даденото без основание, съответно от настъпването на обогатяването. За всяко процесно плащане тече отделен давностен срок. Това разрешение е приложено и в решение № 107 от 29.05.2017 г. по гр. д. № 3360/2016 г. на ВКС, IV г. о.

Така, исковата молба е депозирана на 29.12.2025 г.

За вземането от 500,00 лв., произтичащо от плащане, сторено на 14.12.2020 г., петгодишният срок е изтекъл преди 29.12.2025 г. и по-конкретно на 14.12.2025г. По делото не са установени настъпили преди изтичането му обстоятелства, които да са спрели или прекъснали давността. Предявяването на иска след изтичането на срока не възстановява погасената възможност за принудително осъществяване на вземането.

Ето защо искът по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да се отхвърли за тези 500,00 лв., а като последица от това, следва да се отхвърли и вземането за законна лихва, считано от 29.12.2025г. върху посочената сума.

Подаването на молбата за обезпечение на бъдещия иск и налагането на обезпечителна мярка не променят този извод. Те не представляват предявяване на иск за вземането, нито действия по принудително удовлетворяване на кредитора.

Основанията за спиране и прекъсване на давността са изчерпателно уредени в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, като обезпечаването на бъдещ иск не е сред тях. Разграничението между обезпечителните мерки и действията по принудително изпълнение е проведено и в решение № 200 от 22.12.2014 г. по т. д. № 4529/2013 г. на ВКС, I т. о. Изложеното е неприложимо единствено в случая, когато наложената обезпечителна мярка е „спиране на изпълнението“, какъвто обаче настоящият случай не е – в този смисъл Определение № 4324 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2557/2024 г., I г. о., ГК.

За останалите преки плащания, извършени от 11.01.2021 г. до 21.08.2023 г., общо 10 500,00 лв., към 29.12.2025 г. петгодишният срок не е изтекъл. Същото се отнА. и за всички претендирани плащания към банката през периода 05.12.2023 г. – 31.03.2025 г., общо 7 688,16 лв. В тази част възражението за давност е неоснователно, а с предявяването на подлежащите на уважаване искове давността е прекъсната по чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Поради това за посочените суми исковете следва да бъдат уважени.

По исканията за законна лихва съдът съобразява, че възникването на изискуемо вземане за връщане на недължимо платеното и изпадането на длъжника в забава са различни обстоятелства. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС при начална липса на основание обезщетението за забава се дължи след покана за изпълнение. Правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е приложимо и към безсрочното задължение по чл. 59 ЗЗД.

В случая, не е доказана получена от ответницата извънсъдебна покана. Общото твърдение за многократни опити за доброволно уреждане на спора не установява кога конкретно искане за връщане на сумите е достигнало до нея. Исковата молба съдържа такава покана, която е получена с връчването на преписа на 07.01.2026 г. От тази дата ответницата дължи законна лихва върху подлежащите на присъждане главници до окончателното плащане. За времето от 29.12.2025 г. до 06.01.2026 г. включително исканията за лихва върху тези главници са неоснователни. В този смисъл относно 4 значението на връчването на исковата молба е и определение № 1724/02.04.2026 г. по гр. д. № 697/26 г. на ВКС, III г. о. В същото е разяснено, че при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. В случая, ищецът е поканил ответника да върне сумата едва със завеждане на исковата молба, поради което ответникът не дължи лихва върху главницата преди нейното получаване. Това съображение според състава на ВКС съответства на указанията на ТР № 5/21.11.2019 г. по тълк. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС.