Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 155 от 29.08.2025, Военен съд - София

Съд
Военен съд - София
Дело
Наказателно от частен характер дело 138/2025
Вид
Разпореждане № 155
Подписан
29.08.2025
В сила
29.08.2025
Състав
лейт. ГЕОРГИ АНДОНОВ КРУШАРСКИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 282 · Наказателен кодекс
  • чл. 387 · Наказателен кодекс
  • чл. 191 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 33, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 42, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 80 · Наказателно-процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 155 гр. София, 29.08.2025 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: лейт. ГЕОРГИ АНД.

КРУШАРСКИ като разгледа докладваното от лейт. ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ

Наказателно дело частен характер № 20256100200138 по описа за 2025 година

РАЗПОРЕЖДАНЕ

Днес 29.08.2025 г., лейт. Георги Крушарски, съдия-докладчик по НЧХД № 138/2025 г. по описа на Софийски военен съд, след като разгледах подадената тъжба от И. А. И. против министъра за вътрешните работи и служители в МВР-СДВР, за престъпление по чл. 387 НК и по чл. 282 от НК, и като обсъдих въпросите предмет на проверка от съдията-докладчик, визирани в разпоредбата на чл. 248 от НПК, намирам, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито заседание.

Съгласно твърденията в тъжбата, които могат да се обобщят по следния начин: тъжителят бил назначен на служба в МВР, било му издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, но същото не му било връчено. Впоследствие той бил дисциплинарно уволнен, тъй като не се явил два пъти на работа, но тези дни били неработни. Твърди се, че тези действия съставляват „незаконно упражняване на власт“, „злоупотреба с правомощия на служители със служебно положение“, „неизпълнение на задължения по служба“ и „превишаване на власт от военни служители“.

При това положение, следва да се приеме, че в тъжбата се съдържат твърдения за извършени престъпления от общ характер по чл. 282 от НК и същите не могат да се преследват по повод на подадена тъжба до съда (арг. от чл. 191 от НПК), респ. подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81, вр. чл. 80 от НПК – в нея да се съдържат данни за престъпление от частен характер. Впрочем изричното искане, изразено в тъжбата е да се образува досъдебно производство за тези престъпления, т.е. да се образува наказателно дело за престъпление от общ характер. И макар тъжбата, с която се иска образуване на досъдебно производство, да е адресирана до съда, следва да се отбележи, че съдът няма правомощие да 1 образува наказателно производство по дела от общ характер (каквито са престъпленията по чл. 282 от НК), тъй като единствено в правомощията на прокуратурата е да образува наказателно производство по наказателните дела от общ характер. Тъжба може да бъде подадена директно пред съда и той може да образува наказателно дело, но само за т.нар. дела от частен характер, които включват някои по-леки престъпления, засягащи единствено права и законни интереси на пострадалия в неособено голяма степен – като например обида, клевета, лека телесна повреда, закана с престъпление (но не закана с убийство) и т.н. Това разделение в правомощията между съда и прокуратурата е конституционен принцип, прокаран последователно и в законодателството на страната ни и независимо, че тъжбата, с която се иска образуване на наказателно дело от общ характер е подадена пред съда, този принцип не може да бъде игнориран, респ. тъжбата не следва да се разглежда по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от НПК, когато съдът намери, че делото не следва да се разглежда от съд, а от друг орган, прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния орган. Както вече се посочи, в тъжбата са описани престъпления от общ характер, по които, съгласно разпоредбата на чл. 191 от НПК, следва да се проведе досъдебно производство, поради което и материалите по делото следва да се изпратят на съответния прокурор. В случая тъжителят неправилно приема, че министърът на вътрешните работи подлежи на съдене от военните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл.

33, ал. 4 от НПК, на Софийски градски съд като първа инстанция са подсъдни делата, извършени от членове на Министерския съвет, какъвто без съмнение е министъра на вътрешните работи. Ето защо делото следва да бъде изпратено по компетентност на съответната прокуратура, която в случая се явява Софийска градска прокуратура.

Водим от горното и на основание чл. 42, ал. 3 от НПК

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ ПРОИЗВОДСТВОТО по НЧХД № 138/2025 г. по описа на

Софийски военен съд, образувано по тъжба вх. № 623/28.08.2025 г., подадена от И. А. И. против министъра за вътрешните работи и служители в МВР-СДВР.

ИЗПРАЩАМ делото по компетентност на Софийска градска прокуратура.

Препис от настоящото да се изпрати на частния тъжител чрез неговия повереник.

Да се изготви заверен препис от настоящото дело в цялост, след което същото да се изпрати на СГП.

Съдия при Военен съд – София: _______________________

2

3

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 155 гр. София, 29.08.2025 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: лейт. ГЕОРГИ АНД.

КРУШАРСКИ като разгледа докладваното от лейт. ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ

Наказателно дело частен характер № 20256100200138 по описа за 2025 година

РАЗПОРЕЖДАНЕ

Днес 29.08.2025 г., лейт. Георги Крушарски, съдия-докладчик по НЧХД № 138/2025 г. по описа на Софийски военен съд, след като разгледах подадената тъжба от И. А. И. против министъра за вътрешните работи и служители в МВР-СДВР, за престъпление по чл. 387 НК и по чл. 282 от НК, и като обсъдих въпросите предмет на проверка от съдията-докладчик, визирани в разпоредбата на чл. 248 от НПК, намирам, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито заседание.

Съгласно твърденията в тъжбата, които могат да се обобщят по следния начин: тъжителят бил назначен на служба в МВР, било му издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, но същото не му било връчено. Впоследствие той бил дисциплинарно уволнен, тъй като не се явил два пъти на работа, но тези дни били неработни. Твърди се, че тези действия съставляват „незаконно упражняване на власт“, „злоупотреба с правомощия на служители със служебно положение“, „неизпълнение на задължения по служба“ и „превишаване на власт от военни служители“.

При това положение, следва да се приеме, че в тъжбата се съдържат твърдения за извършени престъпления от общ характер по чл. 282 от НК и същите не могат да се преследват по повод на подадена тъжба до съда (арг. от чл. 191 от НПК), респ. подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81, вр. чл. 80 от НПК – в нея да се съдържат данни за престъпление от частен характер. Впрочем изричното искане, изразено в тъжбата е да се образува досъдебно производство за тези престъпления, т.е. да се образува наказателно дело за престъпление от общ характер. И макар тъжбата, с която се иска образуване на досъдебно производство, да е адресирана до съда, следва да се отбележи, че съдът няма правомощие да 1 образува наказателно производство по дела от общ характер (каквито са престъпленията по чл. 282 от НК), тъй като единствено в правомощията на прокуратурата е да образува наказателно производство по наказателните дела от общ характер. Тъжба може да бъде подадена директно пред съда и той може да образува наказателно дело, но само за т.нар. дела от частен характер, които включват някои по-леки престъпления, засягащи единствено права и законни интереси на пострадалия в неособено голяма степен – като например обида, клевета, лека телесна повреда, закана с престъпление (но не закана с убийство) и т.н. Това разделение в правомощията между съда и прокуратурата е конституционен принцип, прокаран последователно и в законодателството на страната ни и независимо, че тъжбата, с която се иска образуване на наказателно дело от общ характер е подадена пред съда, този принцип не може да бъде игнориран, респ. тъжбата не следва да се разглежда по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от НПК, когато съдът намери, че делото не следва да се разглежда от съд, а от друг орган, прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния орган. Както вече се посочи, в тъжбата са описани престъпления от общ характер, по които, съгласно разпоредбата на чл. 191 от НПК, следва да се проведе досъдебно производство, поради което и материалите по делото следва да се изпратят на съответния прокурор. В случая тъжителят неправилно приема, че министърът на вътрешните работи подлежи на съдене от военните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл.

33, ал. 4 от НПК, на Софийски градски съд като първа инстанция са подсъдни делата, извършени от членове на Министерския съвет, какъвто без съмнение е министъра на вътрешните работи. Ето защо делото следва да бъде изпратено по компетентност на съответната прокуратура, която в случая се явява Софийска градска прокуратура.

Водим от горното и на основание чл. 42, ал. 3 от НПК

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ ПРОИЗВОДСТВОТО по НЧХД № 138/2025 г. по описа на

Софийски военен съд, образувано по тъжба вх. № 623/28.08.2025 г., подадена от И. А. И. против министъра за вътрешните работи и служители в МВР-СДВР.

ИЗПРАЩАМ делото по компетентност на Софийска градска прокуратура.

Препис от настоящото да се изпрати на частния тъжител чрез неговия повереник.

Да се изготви заверен препис от настоящото дело в цялост, след което същото да се изпрати на СГП.

Съдия при Военен съд – София: _______________________

2

3