Решение № 244 от 29.07.2020, Районен съд - Монтана

№ 244 / 29.7.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 29.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД гр.Монтана.........четвърти наказателен състав в публично заседание на 30 юни................………….…..........……………………………. през две хиляди и двадесета година.............….….…………………в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА при секретаря Николинка

Александрова.............................………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова.…………....…...............АН дело 664 по описа за 2020г………….………………....и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 19-0996-004998/ 26.02.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” на С.И.Ц. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.

Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала С.И.Ц., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.

В съдебно заседание пълномощника й доразвива доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите пълномощника на жалбоподателката и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателката на 24.11.2019г. в 00.40 часа по път Е-79, км 93+200 с посока на движение към гр.Монтана управлявала лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. номер XXXX , като при несъобразена скорост с пътните условия ляв завой и мокра пътна настилка губи контрол над управляваното МПС блъска се в крайпътно съоражение „Мантинела”, вследствие на което се завърта и реализира ПТП в отводнителен канал. Реализирано е ПТП с материални щети. Алкохол – не.

Алкотест 7510 с фабр. номер ARBB-0007. Протокол за ПТП номер 1371562.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съдът намира, че в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които биха довели до съществено накърняване правото на защита на санкционираното лице. Изискванията за съдържание и реквизити на АУАН и НП са императивни по характера си и са въведени от нормите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Безспорно е установено в процеса, че при управление на МПС е настъпило ПТП.

Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП визира, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В

АУАН и НП е вписано, че ПТП е настъпило при мокра пътна настилка, в следствие, на която е загубено управлението от жалбоподателката.

Редовно съставените актове съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП имат доказателствена сила до установяване на противното. В процеса жалбоподателката не доказа по никакъв начин твърденията си посочени в жалбата. Нещо повече, следва да се отбележи факта, че съобразена скорост е тази, която е съобразена с пътните и атмосверните условия, а не допустимата скорост, която този пътен участък позволява.

Санкционната норма - чл. 179 ал.2 от ЗДвП визира, че „ Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.”

В случая наказващият орган е наложил на жалбоподателката конкретно предвиденото в санкционната норма наказание, от което следва извода, че наложеното наказание не може да бъде намалявано.

Съдът не може и да приеме, че се касае и за маловажно нарушение по смисъла на закона, предвид характера на нарушението.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.

По изложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-004998/ 26.02.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП”, с което на С.И.Ц. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: