Решение № 1088 от 16.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. София, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000502707 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №262399/18.07.2022 г. по гр.д.№4067/2021 г. на СГС – I ГО – 15 състав, с което по предявени от Д. Д. П. срещу „Юробанк България“АД обективно съединени искове: 1. Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. чл.146 от ЗЗП, във вр. чл.143 от ЗЗП за установяване на нищожност на клаузите на чл.1, ал.1 и ал.2; чл.2, ал.1 и ал.2; и чл.6, ал.2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL40907/31.07.2008 г., като неравноправни; 2. Искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати: 2.1. сумата от 21 320,58 евро /с левова равностойност 41 699,27 лева/, представляваща едностранно определена от ответника надплатена сума, получена поради валутна разлика между швейцарски франк и евро за периода 19.05.2015 г. – 20.05.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 20.05.2020 г. до окончателното плащане; 2.2. Сумата 2300,58 евро / с левова равностойност 4499,99 лева/, представляваща надвнесена сума над първоначално договорения размер на възнаградителната лихва за периода 19.11.2016 г. -20.05.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 20.05.2020 г. до окончателното плащане; 2.3. Сумата 785,70 евро /с левова равностойност 1536,66 лева/, представляваща неоснователно заплатена сума за имуществена застраховка на недвижим имот, служещ за обезпечение на процесния кредит, ведно със законната лихва за периода от 20.05.2020 г. до окончателното плащане; 2.4. Сумата 100 лева, представляваща неоснователно заплатена сума за възстановяване на „кеш бонус“ по чл.10 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL40907/31.07.2008 г. за периода 1

19.11.2016 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 20.05.2020 г. до окончателното плащане; 3. Иск с правно основание чл.49, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода 11.11.2008 г. – 20.05.2020 г., изразяващи се в негативни преживявания /претеснения, стрес и неудобства/, причинени от незаконосъобразното едностранно увеличение на размера на лихвения процент, ведно със законната лихва от 20.05.2020 г. до окончателното плащане; 4. Иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 12 079,83 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението от 10 000 лв. за причинените неимуществени вреди, за периода от 11.11.2008 г. до 20.05.2020 г. С обжалваното решение съдът е уважил частично предявеният иск по т.1, като е прогласил нищожността на клаузата на чл.6, ал.2, изр. второ от Договора, В ЧАСТТА, в която е уговорено, че при служебното превалутиране на налични средства на кредитополучателя в лева или евро за погасяване на кредита, се прилага курсът „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро към „датата на превалутирането“, като е отхвърлил иска за прогласяване на нищожността на разпоредбата на чл.6, ал.2 от Договора в останалата й част, както и иска за прогласяване нищожността на клаузите на чл.1, ал.1 и ал.2, чл.2, ал.1 и ал.2 от договора. По иска по т.2.1 е уважил частично исковата претенция до размера от 32 194,78 лв., като е отхвърлил иска за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 41 699,27 лева, и е отхвърлил изцяло исковите претенции по т.2.2., т.2.3 и т.2.4. По предявения иск по т.3 е уважил исковата претенция до размера от 1169,28 лв., като я е отхвърлил за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 10 000 лв. – за сумата над 1169,28 лв. до размера от 2000 лв. като погасена по давност, а за сумата над 2000 лв. до 10 000 лв. – като неоснователна. Иска по т.4 е уважил частично до размера на сумата от 593,93 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 1169,28 лв., присъдена за обезщетение на причинените неимуществени вреди за периода 20.05.2015 г. до 20.05.2020 г. Недоволни от решението са останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№297803/26.07.2022 г. ищецът Д. Д. П., чрез адв. В. В., обжалва решението в отхвърлителната му част само по исковете по т.1, т.2.3, и т.3, както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 357 лв. за разноски по делото и 2393,93 лв. за адвокатско възнаграждение. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Със сила на пресъдено нещо с влезли в сила решения по гр.д.5759/2012 г. на СРС и по гр.д.№12082/2013 г. на СГС, и решение по гр.д.№64821/2016 г.на СРС, потвърдено с решение по в.гр.д.№7742/2018 г. на СГС, е установена неравноправност на клаузите на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3, въз основа на което е осъдена банката да възстанови надплатените сума над първоначално определената месечна анюитетна вноска. След завеждане на делото и под заплахата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ищецът е продължил да внася завишените месечни вноски, поради което недължимо платена се явява разликата между предварително определените месечни вноски и заплатените завишени такива извън исковия период, предмет на гр.д.№5759/2012 г. на СРС. Въпреки установената недължимост на лихви над първоначално определените такива, банката не е актуализирала размера на дълга и не е изпълнявала съдебното решение.

2

Ищецът е поканил банката да заплати присъдените с влязлото в сила решение суми, но не е получил отговор или плащане. С клаузите, чиято неравноправност се иска да бъде установена, се установява общ механизъм за прехвърляне на валутния риск изцяло на кредитополучателя. Така при покачването на курса на швейцарския франк към еврото кредитополучателите е следвало да внасят различна, по-голяма сума в евро или лева, която разлика не е част от основния предмет на договора за кредит и не представлява цена на финансовата услуга, а съставлява печалба на банката, получавана наред с договорената възнаградителна лихва /в който смисъл се цитира Решение по дело С-26/13 на СЕС/. В чл.2, ал.1 от договора е предвидено, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка, открита на името на кредитополучателя, като съгласно ал.4 усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ за швейцарски франк към евро на самата Банка, поради което банковият кредит реално е бил отпуснат в евро, и няма основание банката да претендира връщането му в швейцарски франкове. Банката си е запазила правото да събира вземанията си както в швейцарски франкове, така и в друга валута, но не е предвидено кореспондиращо право на кредитополучателя да погасява кредита в избрана от него валута. Изложени са подробни съображения по съществото на спора във връзка с нищожността на посочените клаузи, като неравноправни. По отношение на претенцията на обезщетение за неимуществени вреди, се поддържа, че незаконосъобразното увеличение на вноската е било установено с влязло в сила съдебно решение, а претърпените вреди и причинната връзка с виновното поведение на ответника се установяват от събраните по делото гласни доказателства, медицинска документация и съдебно-психиатрична експертиза, като присъденото обезщетение са явява несправедливо занижено. Прави се подробен анализ на събраните доказателства пред първостепенния съд, от който се извежда извод за основателност на претенцията в пълния й предявен размер от 10 000 лв. Относно иска по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД се поддържа, че по делото е установено по несъмнен начин, че липсват в действителност сключени от ответника имуществени застраховки за недвижимия имот, служещ за обезпечение на процесния кредит. Не е представена застрахователна полица, нито се е променяла застрахователната стойност и застрахователната премия по застраховката, съобразно остатъчната стойност на кредита, поради което липсва облигационна връзка, по която кредитополучателят да има ангажимент да заплаща каквито и да е суми за застрахователни премии за имущество. Настоява се за отмяна на решението в обжалваните части, и постановяване на ново по същество, с което да бъдат уважени предявените искове за прогласяване на нищожността на разпоредбата на чл.6, ал.2 от Договора в останалата й част, както и иска за прогласяване нищожността на клаузите на чл.1, ал.1 и ал.2, чл.2, ал.1 и ал.2 от договора, да се присъди на ищеца пълния размер на сумата по претенцията по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД по т.2.3, както и да се присъди пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди. Съобразно този резултат се иска отмяна на решението в частта за разноските, присъдени в тежест на ищеца. Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в пълен размер.

3

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, и в срок е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№304100/27.09.2022 г., подаден от „Юробанк България“АД, чрез адв.

М. К.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца.

Поддържат се доводите за недопустимост на първоинстанционното решение в частта му, в която е прогласена нищожността на разпоредбата на чл.6, ал.2 от договора, поради незачитане на силата на пресъдено нещо за валидността на посочената клауза. При условията на евентуалност се поддържа правилност на решението в отхвърлителната му част по иска за прогласяване на нищожността на посочените клаузи от договора, тъй като същите са уговорени индивидуално, и не са неравноправни – ищецът изрично е поискал отпускането на кредит в швейцарски франкове. По отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди, се поддържат изложените във въззивната жалба на ответника доводи за липса на неправомерно поведение на служителите на банката, поради което обезщетение въобще не се дължи, а при условията на евентуалност се поддържа, че определеното обезщетение не е занижено по размер. Във връзка с отхвърления иск по чл.55 от ЗЗД, се поддържа да са неотносими доводите за липса на сключени от банката застраховки – банката е действала по упълномощаване от кредитополучателя, и от негово име са сключени застраховките, като кредитополучателят в чл.15, ал.5 от договора се е съгласил заплащането на премиите банката да извършва за негова сметка. В договора не се предвижда ежегодна актуализация на пазарната стойност на ипотекирания имот, и те е проведено от ищеца доказване имота да е бил на по-ниска пазарна цена от приетата застрахователна сума 91 700 евро. От приетото допълнително заключение на СИЕ се установява, че плащанията към застрахователя не се отразяват по счетоводната партида на кредитната сделка. Настоява се за оставяне без уважение на въззивната жалба на ищеца.

С Въззивна жалба вх.№299847/15.08.2022 г. ответникът „Юробанк България“АД, чрез адв.

М. К., обжалва решението в неговата осъдителна част изцяло. Релевирани са оплаквания за недопустимост на постановения първоинстанционен акт по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 32 194,78 лева, представляваща платена без основание валутна разлика за периода от 19.05.2015 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва от 20.05.2020 г. до окончателното плащане. В тази част съдът не се е съобразил с формираната СПН за валидност на клаузата на чл.24, ал.1 и ал.2 от договора, и е уважил предявения иск, като е приел в мотивите си да е налице нищожност на същите клаузи. Поддържа се и неправилност на решението в осъдителната част, поради нарушение на чл.145, ал.1 от ЗЗП, чл.79, ал.1 вр. чл.82 от ЗЗД, чл.110 и чл.114 от ЗЗД, чл.111, б.“в“ ЗЗД, противоречие с ТР №4/29.01.2013 г. на ВКС по тълк.д.№4/2012 г. на ОСГТК. Сочи се съществено нарушение на съдопроизводствените правила – на задължението на съда по чл.235, ал.2 от ГПК да основе решението си на 4 приетите за установени обстоятелства, на задължението по чл.12 от ГПК да обсъди всички твърдения и доводи, и всички доказателства, в нарушение на чл.202 от ГПК не са обсъдени задълбочено приетите по делото заключения на СИЕ. Поддържа се, че решението е необосновано, като съдът е приел, че Банката е била длъжна към момента на сключване на договора да предвиди движението на курса на швейцарския франк вбъдеще. Неправилно е прието, че банката дължи връщане на суми в равностойност в лева, по договора, сключен и дължим в швейцарски франкове – изводът на съда, че банката следва да приеме изплащането на кредит по първоначалния курс „купува“, освен че е погрешен, излиза извън правомощията и компетентността на съда. Неправилно е решението по иска за обезщетение за неимуществени вреди – между банката и ищеца е налице договорно отношение, поради което отговорността е договорна, и може да бъде ангажирана, ако се докаже, че вредите са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, поради което неправилно е квалифициран и уважен искът на основание чл.49, ал.1 във вр. чл.45 от ЗЗД. В нарушение на чл.12 ГПК съдът е игнорирал установените обстоятелства, че банката е възстановила на Д. П. всички надплатени суми съгласно приключилите съдебни спорове – преведена е по сметка на ищеца сумата 2643,74 швейцарски франка, и считано от 11.09.2019 г. са възстановени първоначалните условия по договора за кредит. Решението по иска по чл.86 от ЗЗД е и необосновано, тъй като съдът произволно е определил датата 20.05.2015 г. По делото се установява, че единственото увеличение на лихвения процент по кредита е било на 11.11.2008 г., поради което претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от това поведение на банката, към 20.05.2020 г. е погасена по давност. Настоява се за обезсилване на решението в осъдителната част и за прекратяване на делото в тази част, а при условията на евентуалност – същото да бъде отменено в обжалваните от ответника части, и да бъде постановено друго, с което да бъдат изцяло отхвърлени исковите претенции. Заявява се претенция за присъждане на всички направени разноски по делото.