Определение № 14 от 12.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Пазарджик, 12.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20235200100041 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК – за допълване на крайният съдебен акт в частта за разноските.

С протоколно определение постановено на 06.11.2023 г. съдът е прекратил производството по настоящото дело, образувано по исковата молба на КПКОНПИ против Д. Г. С. и В. Б. П., поради отказ от предявения иск.

От пълномощника на ответниците - адв. А. П. (***) е постъпила молба с вх. № 10053/14.11.2023 г., в която се съдържа искане по реда на чл.248 ГПК за допълване на крайният съдебен акт в частта за разноските, съставляващи заплатени адв. възнаграждения съобразно приложените към молбата договори за правна защита и пълномощни за всеки от ответниците.

В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ищеца КОНПИ, в който се излага подробно становище за неоснователност на искането, като на първо място се възразява, че в процесния случай реално не била оказана каквато и да е правна защита и съдействие от страна на процесуалния представител на ответниците, тъй като по делото нямало подаден отговор на ИМ, ответниците получавали лично своите призовки, като пълномощника им не се явил и в проведеното о.с.з. на 06.11.2023 г., а единственото процесуално действие от негова страна било във връзка с искано за присъждане на разноските. До постановяване на прекратителното определение по делото липсвали данни да е била договаряна правна защита с адвоката, а искането имало за цел неоснователно обогатяване. Възразява се на следващо място и че 1 в представените договори за правна защита и съдействие и пълномощните били направени корекции. В първоначалния текст на документите била изписана датата 01.12.2022 г. – месец и половина преди образуване на делото (17.01.2023г.), като бил дописан и предмета на договорите, изразяващ се в „представителство и защита пред Окръжен съд – Пазарджик по гр.д. № 41/2023 г., образувано от ищеца на делото КПКОНПИ“. На следващо място съдът следвало да съобрази и разпоредбата на чл.156, ал.6 ЗПКОНПИ. Иска се от съда молбата за допълване на определението да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на заплатените хонорара по реда на чл. 78, ал.5 ГПК с искане да бъде редуциран за част от извършената услуга при условията на чл.9, ал.1 от НМРАВ.

Съобразно заявеното от страните и след анализ на относимите доказателства съдът приема следното:

Съдът намира, че молбата за допълване на крайният съдебен акт в тази инстанция е подадена в законния срок от легитимирана страна, поради което искането като процесуално допустимо следва да бъде разгледано.

Според съда молбата за допълване се явява частично основателна.

Разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото, в т.ч. и поради отказ от претенцията, каквато е разглежданата хипотеза.

Видно от представените към молбата договори за правна защита и съдействие, че всеки от двамата ответници е договорил в полза на адв. А. П. възнаграждение в размер на по 1500 лв., от които реално заплатени в брой от страна на Д. С. са 500 лв., а от ответника В. П. – 1000 лв. Липсват доказателства остатъците до пълните им размери да са били заплатени до момента на прекратяване на делото. Следователно с оглед приетото в т.1 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС се дължи плащане на реално извършените разходи от страна на ответниците.

Във връзка с възраженията на ищеца, съдържащи се в отговора по чл.248, ал.2 ГПК, в случая следва да се посочи, че процесуалният закон не установява изрично краен срок по отношение на искането за присъждане на разноски. В случая постановеното от окръжния съд прекратителното определение има характер на акт по смисъла на чл.81 ГПК и затова съдът дължи произнасяне 2 по искането за разноски, направено надлежно от ответната страна.

По отношение доводите на ищеца, че в съответните договори и пълномощни били налице допълнения, съдът приема, че въпреки очевидните данни за наличието на корекции и поправки при нанасяне текста и датите в документите при липса на други доказателства установяващи противното, не може да се приеме, че същите евентуално са съставени на дата, различни от посочената в тях (01.02.2023г.). Действително датата на съставянето им има отношение към твърденията на ищеца, съдържащи се в отговора по чл.248, ал.2 ГПК, тъй като настоящото дело е образувано на 17.01.2023 г., а двамата ответници са получили преписи от ИМ по реда на чл.131 ГПК - съответно на 28.04.2023 г. и на 10.04.2023 г., но в случая въпросът кога и как тези страни и респ. процесуалния им представител, са узнали за образуваното гр.д. № 41/2023 г. на ПзОС и са уговаряли посочения предмет в договорите за представителство стои извън предмета на настоящото произнасяне. При положение, че договорите за представителство имат за предмет защита и съдействие в настоящото производство, а ответниците са получили препис от ИМ и съответните адв. възнаграждения са заплатени във връзка тяхната защитата, то съдът приема, че при прекратяване на делото на същите се дължат разноски при условията на чл. 78, ал.4 от ГПК.

Липсват и доказателства, аргументиращи тезата на ищеца, че договореното правно съдействие реално не е било осъществено от процесуалния представител, както и данни въз основа на които да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл.9, ал.1 НМРАВ, тъй като в договорите изрично е посочен като предмет и представителство по настоящото дело.

Възражението на ищеца по реда на чл.78, ал.5 ГПК се явява допустимо, тъй като определението за прекратяване на производството е постановено без да е даван ход на устните състезания и затова същото не може да се приеме за преклудирано. По същество обаче е неоснователно т.к. договореното възнаграждение в случая е било заплатено преди прекратяването на производството и във връзка със защитата по настоящото дело, а размерът на хонорарите кореспондира със стойностите на нормативно определения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум съобразно интереса и липсват основания за неговата редукция по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. (виж така и Опр.

3

№ 155/1.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1347/2016 г., IV г.о. на ВКС).

Що се касае до приложението на чл. 156, ал.6 ЗПКОНПИ следва да се посочи, че смисълът на тази разпоредба е, че комисията не би следвало да дължи разноските, които е сторила заради поведението на ответниците, които са притежавали безспорни доказателства за законно придобито имущество, но не са ги представили с декларациите по чл.136 или 137 от закона и ако ги бяха представили, комисията не би предявила искове за отнемане на имуществото с установен законен произход и не би направила разноски по тези искове. (така и Опр. № 1242/25.05.2023 г. по гр.д. № 4837/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о.). В разглежданата хипотеза представянето на доказателствата за сторените разноски от ответниците, не биха оказали решаващо значение по отношение волята на ищеца за предявяване на претенцията по чл.153, ал.

ЗПКОНПИ, от която впоследствие ищецът се е отказал, поради което този довод е несъстоятелен.

Предвид на гореизложеното ще следва при условията на чл.248 ГПК във вр. чл.78, ал. 4 ГПК, да се допълни крайният съден акт по делото, като в полза на всеки от двамата ответници бъдат присъдени сторените от тях разноски за адв. възнаграждение, за реалното плащане на които са ангажирани надлежни доказателства, както се посочи по-горе.

Съдът установи служебно, че съгласно §6, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ДВ, бр. 84/06.10.2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) се преименува на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с ЕИК 131463734, като съгласно §6, ал.10 - задълженията на КПКОНПИ се прехвърлят на КПК и КОНПИ съответно на осъществяваните от тях функции.

По изложените съображения и на основание чл.248, ал.3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение по протокол № 510 от о.с.з., проведено на 06.11.2023 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 41/2023 г. по описа на ПзОС, като

ОСЪЖДА

Комисия за отнемане

4 на незаконно придобито имущество, ЕИК 131463734, със седалище на адрес в гр. София, пл. Света Неделя № 6, да заплати на Д. Г. С. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б, обл. П, ул. „И В“ №*, сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляващи разноски за адв. възнаграждение по делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК 131463734, със седалище на адрес в гр. София, пл. Света Неделя № 6, да заплати на В. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г, ул.“Т“, № , ет., ап., обл.П, сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляващи разноски за адв. възнаграждение по делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 5