Определение № 136 от 27.01.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 62/2026
- Вид
- Определение № 136
- Подписан
- 27.01.2026
- Състав
- Лилия Масева, София Икономова, Росица Велкова
Цитирани разпоредби
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.4б · Закон за държавните такси
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 136 гр. Благоевград, 27.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Росица Велкова
София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500062 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР за връщане на заплатената по сметка на БлОС държавна такса за въззивно обжалване, поради липса на въззивно производство по обжалване на решението по гр.д. 997/2019 г. по описа на РС – Гоце Делчев.
От данните по делото се установява, че срещу постановеното първоинстанционно решение е била подадена въззивна жалба от Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, която е била върната на жалбоподателя, поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовности, вкл. и за представляване на доказателства за заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
Ответникът по първоинстанционното дело Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР е подал частна жалба срещу разпореждане за връщане на въззивната жалба, но същата била върната от въззивната инстанция. Същото не е обжалвано и е влязло в сила.
От изложените факти следва, че молбата за връщане на държавната такса по подадената от нея въззивна жалба е неоснователна.
Възможността за връщане на държавни такси е уредена в чл.4б от Закона за държавните такси /ЗДТ/, според който недължимо платените такси се връщат по молба на заинтересованата страна. По смисъла на цитираната разпоредба това са таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или те са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и ако таксите са надвнесени. В настоящият казус не е налице нито една от тези хипотези.
Съгласно чл.4, б.„а“ ЗДТ, държавни такси се заплащат за искови молби, 1 жалби, молби за отмяна и други услуги давани от съдилищата, като според чл.3 от ЗТД и чл.73, ал.3 от ГПК таксата се заплаща при предявяване на искането. Следователно основанието за внасяне на държавната такса е отправено искане до съда като законът не свързва внасянето й със задължението на съда да постанови определен съдебен акт. След като дължимостта на държавната такса не е предпоставено от извършване на определено действие от съда - в случая от постановяване на решение по въззивната жалба на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, то не се дължи и връщане на държавната такса за подадената въззивна жалба.
Не е налице хипотезата на необразувано съдебно производство, тъй като проверката която въззивният съд извършва по допустимостта на жалбата при образувано въззивно производство се извършва първоначално от първоинстанционния съд на основание чл.262 и сл. от ГПК, чрез който съд съгл. чл. чл.259, ал.1 от ГПК се подава жалбата и на който съд законодателят е разписал правомощието да може да я връща.
В подкрепа на този извод е и съдебната практика, според която при прекратяване на производствата поради нередовност на исковата молба, съотв. на въззивната жалба или молбата за отмяна на влязло в сила решение държавните такси са дължими и не подлежат на връщане. В тази насока е определение № 291/05.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 2886/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., в което е сочи, че таксата ще е дължима и няма да подлежи на връщане в случаите, когато съдът в рамките на правомощията си е давал указания на страната за отстраняване на нередовностите, но тъй като те не са били отстранени е върнал молбата за отмяна.
В чл.3, ал.1 ЗДТ изрично е предвидено, че държавната такса, която се събира от органите на съдебната власт, се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаването на документа, за който се плаща такса, както е указано в тарифата, одобрена от Министерски съвет. Основанието за внасянето на държавната такса следователно е отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права чрез провеждане на съдебно производство, респ. за издаване на определен документ в изрично предвидените случаи. Законът не свързва в първата хипотеза основанието за внасяне на държавна такса с определено задължение, т. е . таксата не е обвързана с очакван от вносителя правен резултат, както в хипотеза на издаване на документ, при която таксата се заплаща само ако документът бъде издаден. Държавните такси не представляват цена, която гражданинът заплаща само ако получи услугата, която желае, т.е. съдебен акт уважаващ заявената претенция, респ. извършването на определен брой съдопроизводствени действия. ЗДТ и издадената от Министерски съвет Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК не предвиждат заплащане на такса за всяко съдопроизводствено действие и то само ако то бъде извършено. Производство е образувано не само, когато е поставен деловоден номер, а още със сезирането на съда - с искова молба, жалба или друг вид молба, които поставят 2 във висящност съответния спор. С подаването на въззивната жалба се поставя висящността на въззивното производство; изпращането на преписката във въззивна инстанция и даването на деловоден номер, след администриране от първостепенния съд, не променя това /в този смисъл определение № 2261/18.08.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 2351/2021 г. по описа на САС, определение № 64/21.02.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 60/2022 г. по описа на ВКС/.
Освен изложеното, съдът намира, че молбата на Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР е подадена и след изтичане на срока по чл.82 от ГПК, който според практиката на ВКС е релевантен за преценка основателността на искането за връщане на заплатена държавна такса /в тази насока определение № 398 от 06.06.2013 г., постановено по т.д.№ 681/2012 г. по описа на ВКС, II т.о., ТК, определение № 187 от 04.06.2019 г., постановено по т.д.№ 569/2018 г. по описа на ВКС, II т.о., ТК, определение № 50041 от 02.06.2023 г., постановено гр.д.№ 1290/2022 г. по описа на ВКС, II г.о., ГК и др./.
По така изложените съображения, настоящият състав на БлОС намира подадената молба от Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР за връщане на държавната такса по подадената от нея въззивна жалба за неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.4б от ЗДТ, ОС -Благоевград ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР за връщане на заплатената по сметка на БлОС държавна такса по подадена въззивна жалба срещу решението, постановено по гр.д.№ 997/2019 г. по описа на РС – Гоце Делчев.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на молителя пред Софийски апелативен съд Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3