Решение № 88 от 19.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Велико Търново, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500070 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от Г. В. Т. жалба вх. № 6/02.01.2024 г. срещу действията на съдебен изпълнител рег. № 896 на Камарата на ЧСИ по изп. дело № 20238960400110/2023, изразяващи се в извършване на опис и насрочване на публична продан на недвижим имот с идентификатор ..., който се твърди, че е несеквестируем. Жалбоподателят излага доводи, че имотът е несеквестируем, тъй като било единствено жилище на длъжника. Счита, че съдебният изпълнител трябва да посредничи за постигането на спогодба за разсрочено плащане на задължението. Твърди, че предприетите изпълнителни действия са несъразмерни със задълженията. Жалбоподателят излага своето недоволство относно присъединяването на съществуващи задължения към НАП. Навежда още доводи, че направената оценка на имота не е обявена надлежно след описа. Сочи, че изпълнението следва да се насочи към друг недвижим имот, от който притежава 21/92 идеални части и по твърдения на длъжника не е годно за обитаване жилище. Моли за отмяна на изпълнителните действия на ЧСИ 896 Ивелина Цанкова, изразяващи се в описа, оценка и обявяване на публична продан срещу апартамент с идентификатор ..., находящ се в гр. В. Т., ул. „....“ № ., ВХ. ., ЕТ. ..

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК не е подаден отговор от взискателя.

Частният съдебен изпълнител по изп. дело № 20238960400110/2023 е депозирал мотиви, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

1

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно нормата на чл. 435, ал. 2, т.

2 ГПК.

В случая се обжалва насочване на изпълнението върху идеална част от недвижим имот, собственост на длъжника, поради несеквестируемостта му.

Съобразно дадените в т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата е изложено оплакване и да се иска отмяна на извършения опис, изготвянето на оценка и насрочване на публична продан. Законодателят не допуска отделно обжалване на тези изпълнителни действия, но при констатация за наличие на несеквестируемост на процесния обект, дължи да ги отмени като нарушаващи я и в този смисъл несъвместими с нея.

Съгласно нормата на чл. 444 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице: 1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет; 2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава; 3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца; 4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие; 5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година; 6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша; 7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността; 8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

В конкретния случай, жалбоподателят Г. Т. обжалва действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо на основание чл. 444, т. 7 от ГПК.

В предметния обхват на несеквестируемостта попадат само жилища като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. (§ 5, т. 30 от ДР на ЗУТ).

От данните по изпълнителното дело се установява, че имотът, върху който е насочено изпълнението за събиране на дължимите от Г. Т. вземания, 2 представлява 5/6 идеални части от недвижим имот, находящ се в град В. Т., ул. „....” № ., ВХ. ., ЕТ. ., ап. ., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... като по смисъла на ГПК служи за задоволяване на жилищни нужди. От извършената справка обаче се установява, че длъжникът притежава в собственост и 21/96 идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Я., а именно урегулиран поземлен имот I-8, в който е изградена полумасивна жилищна сграда на 2 етажа със застроена площ 60 кв.м. и разгърната застроена площ 120 кв.м. Следователно, обектът, върху който е насочено изпълнението не се обхваща от несеквестируемостта по чл. 444 ГПК, поради което жалбата е неоснователна. Правилно и законосъобразно е действието на съдебния изпълнител по опис и насрочване на публична продан на имота с идентификатор ..., находящ се в град В. Т., ул. „....” № ., ВХ. ., ЕТ.

., ап. ..

С жалбата са изложени оплаквания за злоупотреба с права и нарушаване на справедливостта, като са наведени доводи, че предприетите изпълнителни действия са несъразмерни със задълженията. Съразмерността е основен принцип и проявна форма на добросъвестността при упражняване на процесуалните права и няма никакво съмнение, че в производството по принудително изпълнение са дължими и могат да бъдат извършвани само такива действия на принуда, които са съразмерни (количествено и стойностно) с оглед целта на принудителното изпълнение - взискателят да се удовлетвори за вземането си. Преценката за съразмерност е от компетентността на съдебния изпълнител и се дължи при съобразяване на "всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено".

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателят, че публичните задължения не могат да бъдат включвани към дълга по изпълнително дело № 20238960400110/2023. Съгласно чл. 458 ГПК, Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. С оглед приложимата нормативна уредба, настоящият състав счита, че правилно Държавата, чрез НАП е била присъединена като взискател по право.

На следващо място, длъжникът разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане, или да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя начини на изпълнение и това е реципрочното негово право на правото на взискателя да иска прилагането на съответните изпълнителни способи. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя. В тази връзка, адресат на искането на длъжника – жалбоподател за насочване на изпълнението върху друг имот не е съдът, а следва да бъде съдебният изпълнител.

По отношение на изложеното в жалбата възражение, че направената 3 оценка на имота не е обявена надлежно след описа, следва да бъде обърнато внимание, че в разпоредбата на чл. 484, ал. 3 от ГПК е предвиден един пооблекчен режим за съдебния изпълнител да уведоми страните за оценката на описаното имущество. Съгласно посочената разпоредба в описа се посочва денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа.

В този случай, страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа. От описаната фактическа обстановка се установява, че именно този подход е възприет от ЧСИ Ивелина Цанкова. Органът по принудителното изпълнение е посочил в протокола за опис изрично, че оценката ще бъде предявена на 28.11.2023 г.

С жалбата е направено оплакване и по повод отказа по направеното предложение за разсрочено плащане. От материалите по делото е видно, че направеното искане е несъразмерно на задълженията по изпълнителното дело. Освен това, платената сума в размер на 500 лв. не представлява 30 % от задълженията на жалбоподателя. В допълнение следва да се има предвид и отрицателното становище на взискателя по това искане.

По отношение на направеното доказателствено искане за изискване от Д”СП”, Отдел „Закрила на детето” при Община В. Т. информация относно мярка за закрила от престъпление за Я. В. Т. – дете на жалбоподателя, настоящият съдебен състав не следва да уважи същото поради неотносимостта му към предмета на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 6/02.01.2024 г. срещу действие на съдебен изпълнител рег. № 896 на Камарата на ЧСИ по изп. дело № 20238960400110/2023, изразяващо се в насочване изпълнението върху несеквестируемо имущество – 5/6 идеални части от недвижим имот с идентификатор ..., находящ се в град В. Т., ул. „....” № ., ВХ. ., ЕТ. ., ап. ., представляващ самостоятелен обект в сграда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4