Присъда № 11 от 27.02.2025, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 11 от 27.02.2025 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 812 по описа за 2024 година.

Производството по НЧХД № 812/2024 г. пред Районен съд - Хасково е образувано по тъжба от А. М. М. от град Хасково против И. Д. И. от град Хасково, с която последният е привлечен към наказателна отговорност и с Разпореждане № 823 на съдията – докладчик от 01.10.2024 г. - предаден на съд за това, че на 18.09.2024 година в град Хасково причинил на А. М. М., ЕГН:

********** с адрес: ул. „*****, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: подутина в тилната област на главата, счупване на носа, кръвотечение от носа, представляващи лека телесна повреда – престъпление по чл.130, ал.1 от Наказателния кодекс.

С тъжбата е предявен от тъжителя против подсъдимия И. Д. И. от град Хасково граждански иск за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 18.09.2024 г. до окончателното й изплащане, приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково частният тъжител и граждански ищец А. М. М. от град Хасково, лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв. А. П. от АК - Хасково, заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения граждански иск. В хода на съдебните прения, адв. П. поддържа, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно били установени датата, мястото и начинът на извършване на деяние то, описано в тъжбата, което по своята същност счита, че осъществява ло състава на престъпление, визирано в правната норма на чл. 130, ал. 1 от НК. Акцентира, че поведението на подсъдимия не било предизвикано по никакъв начин от пострадалата, а твърденията на подсъдимия за предизвикателни действия от нейна страна останали неизяснени по делото. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, като му бъде наложено справедливо наказание, с приложение разпоредбите на чл.78а НК при наличие на съответните предпоставки за това, което наказание да бъде определено около средния размер, предвиден в закона. Моли също изцяло да бъде уважена и гражданскоправната претенция, считайки, че размерът на претендираното обезщетение от 15 000 лева се явява справедлив с оглед претърпените от пострадалата болки и страдания вследствие поведението на подсъдимия. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия И. Д. И. – адв. Н. П. от АК - Хасково пледира за оправдателна присъда, доколкото частното обвинение не било доказано, а най-вече не било доказано авторството на деянието. При 1 обосноваване на тази си теза сочи, че са налице несъответствия измежду изложената в частната тъжба и установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, посредством разпита на ангажираните от частния тъжител и граждански ищец свидетели, чиито показания сочели на заинтересованост от изхода на делото, а на свой ред никой от разпитаните по делото полицейски служители не бил възприел пряко описаното в частната тъжба деяние. Според защитника на подсъдимия, по делото липсвали категорични доказателства подсъдимият да е автор на описаното в частната тъжба деяние. При условията на евентуалност моли да се приеме, в случай на установяване подсъдимият да е нанесъл на процесната дата по някакъв начин удар на пострадалата, че това не е било по описания от нея начин, а найвероятно това се случило вследствие на размяната на удари между нейния син и подсъдимия, по което време пострадалата се намирала между тях двамата, опитвайки се да потуши скандала. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия И. Д. И. за невиновен по повдигнатото му обвинение.

По отношение на предявената гражданска претенция изразява становище, че същата е прекомерно завишена и моли при преценката на нейния размер да бъде отразено споделеното от разпита на нейната сестра обстоятелство, че след процесната случка пострадалата претърпяла и катастрофа, вследствие на която също имала нанесени поражения в областта на лицето, а това от своя страна се отразявало на продължителността на срока за възстановяването й.

Подсъдимият И. Д. И. от град Хасково заявява, че разбира обвинението, но не признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по случая. Не се явява в съдебно заседание, в което е приключено съдебното следствие и е даден ход на съдебните прения, за да се възползва от правото си на лична защита и последна дума.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И. Д. И. е роден на ***** г. в град Х., същият е ************, с адрес за призоваване: град Х., ул. „Б****** Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 241107005000476678, издадена от Районен съд – Хасково на 07.11.2024 г. подсъдимият И. Д. И. не е осъждан.

За същия са събрани характеристични данни, като в изисканата от органите на РУ на МВР – Хасково справка в тази насока е вписано, че не е криминално проявен - няма вписани заявителски материали, криминални регистрации и съдебни дела в РУ-Хасково. Няма данни да се движи с лица от криминалния контингент и се ползва с добро име сред съседите в квартала.

Установено в хода на съдебното следствие е, че частният тъжител и граждански ищец А. М. М. е съпруга на брата на подсъдимия И. Д. И., а свид.

Д. Д. Д. е син на частния тъжител и граждански ищец и племенник на 2 подсъдимия И. И..

Семействата на двамата братя живеели в къща на три етажа /кооперация/, находяща се на ул. „******* в град Х. Първият етаж от кооперацията бил обитаван от подсъдимия и неговото семейство – неговата съпруга свид. С. К.

И., дъщеря му свид. Ю. И. Д. и синът му Ю. И. Д.. На втория етаж от кооперацията живеели братът на подсъдимия – Д. Д. И., заедно с неговата съпруга – частния тъжител и гр. ищец А. М. М., синът им– свид. Д. Д. Д. и дъщеря им А. Д..

Съпругите на двамата братя били в обтегнати отношения, тъй като по твърдения на свид. С. К. И., споделени от нея и на подсъдимия по делото, пострадалата нарочно изхвърляла от терасата предмети върху нея и изтърсвала килими върху главата , докато тя била отдолу, а също така нарочно пускала отглежданите в апартамента на семейството на пострадалата кучета в стаята над спалнята на подсъдимия и съпругата му, за да лаят и създавайки шум, да ги притесняват.

На инкриминираната дата – 18.09.2024г., около 10:30 – 11 часа, частния тъжител и гр.ищец А. М. М. заедно със своя син – свид. Д. Д. Д. били в дома си и решили да отидат да напазаруват. Излизайки от кооперацията на ул.

„****** в град Хасково, на изхода на същата, те били пресрещнати от подсъдимия И. Д. И., който в този момент изчаквал съпругата си да излезе.

Последният, знаейки за оплакванията на съпругата си от А. М., започнал да отправя забележки и предупреждения към нея да престане да тормози съпругата му, тъй като в противен случай ситуацията можела да ескалира.

Свид. Д. започнал остро да възразява, че това, което твърди съпругата на подсъдимия за майка му не е истина и че съпругата на подсъдимия лъже.

Постепенно разговорът им прераснал в кавга и последвала размяна на реплики. В това време, на изхода на кооперацията се появила самата съпруга на подсъдимия - свид. С.К.И., която в ръцете си носела три кафета и идвайки от вътрешността на кооперацията, застанала зад подсъдимия и се намесила в скандала, като започнала да отправя обиди и заплахи по адрес на частния тъжител и гр.ищец. Същата се намирала все още на изхода на кооперацията, а съпругът й, тъжителят А. М. и свид. Д. Д. вече се намирали на двора на кооперацията, непосредствено пред входа й. Възприемайки отправените по адрес на частния тъжител и гр.ищец А. М. твърдения, придружени с обиди и закани от съпругата на подсъдимия, А. М. и синът й се насочили към нея, но тъй като тя се намирала зад подсъдимия, започнали да избутват подсъдимия, за да я достигнат, а самата тя се отдръпнала назад. Докато се опитвали да го избутат, подсъдимият замахнал и ударил шамар на частния тъжител и гр.ищец А. М.. Свид. Д. се опитал да го отблъсне, за да предотврати други удари, но подсъдимият се отскубнал от него и блъснал силно А. М., която залитнала и паднала на земята по гръб, изпускайки от ръцете си държаните от нея портмоне и телефон, които се разпилели по земята. Възприемайки това, свид.

Д. Д. хванал подсъдимия и започнал да го бута, но подсъдимият отново се отскубнал от него и се насочил към А. М., докато последната все още лежала 3 на земята, надкрачил я и й нанесъл удар с юмрук в областта на носа. При вида на случващото се, свид. Д. Д. избутал подсъдимия от майка си, при което той и подсъдимият се сборичкали, замахвайки си и опитвайки се да си нанесат удари един на друг, след което двамата паднали на земята, където продължили да се боричкат и да замахват един към друг.

В същия момент, идвайки от ул. „****“, където била по своя лична работа, по ул. „***“ преминала свид. Г. Ж. С., спускайки се към главната улица, по която искала да се отправи към центъра на град Хасково. Минавайки покрай кооперацията на ул. „****, тъй като липсвала плътна ограда откъм улицата, по която вървяла, тя възприела как в двора пред кооперацията подсъдимият блъснал частния тъжител и гр.ищец М., която свидетелката познавала по физиономия отпреди, при което М. паднала на земята, след което подсъдимият я надкрачил и я ударил с юмрук по лицето. На мястото тя видяла, че има още две лица – една жена и свид. Д. Д., когото свид. С. възприела да се притичва на помощ към падналата на земята М.. Случката, на която станала свидетел, шокирала свид. Г. С. и тъй като не знаела точната причина за този конфликт и отношенията на участниците в него, решила да не се намесва, поради което отминала и продължила по пътя си.

По същото време дъщерята на подсъдимия – свид. Ю. И. Д. си била у дома, когато чула викове пред къщата и решила да слезе долу, за да види какво се случва. Излизайки на двора, тя заварила подсъдимия и свид. Д. Д. паднали на земята да се боричкат и да си посягат един на друг. Свид. Ю. Д. се намесила и след известни усилия, успяла да ги разтърве. След като двамата вече били разделени, подсъдимият, съпругата му и дъщеря му напуснали двора на кооперацията, а там останали свид. Д. Д. и частния тъжител и гр.ищец А. М.. Свид. Д. Д. помогнал на майка си да се изправи, при което видял, че цялата е обляна в кръв. Свид. Д. Д. се обадил на баща си, който по това време бил на работа и му разказал за случилото се, като се разбрали свидетелят да отиде с колата да вземе баща си от работа и да го докара.

Междувременно пострадалата се обадила на тел.112 и подала сигнал за станалия побой, на който сигнал били изпратени полицейските служители свид. А. Д. Т. и свид. А. Д. Н.. Свид. Д. изчакал известно време след обаждането на тел. 112, но преди да пристигнат полицейските служители и след като се уверил, че подсъдимият и семейството му вече не са наблизо, той оставил майка си пред входа да изчака полицаите, а самият той тръгнал с колата да вземе баща си от работа, като отправяйки се натам, по пътя се разминал с пристигащата полицейска кола. Пристигайки на посочения в сигнала адрес за станал побой, полицейските служители свид. А. Н. и свид. А.

Т. заварили на място само частния тъжител и гр.ищец А. М., която била седнала на земята, имала обилно кръвотечение от носа, а дрехите й по предната част на тялото и земята около нея били обляни с кръв. Пострадалата им обяснила, че е била ударена от брата на нейния мъж, след разразил се между тях скандал. С оглед състоянието на пострадалата, полицейските служители извикали екип на Спешна помощ на мястото на инцидента. В това 4 време пострадалата А. М. се обадила по телефона и на своята сестра – свид. К.

М. Д., на която казала че са я набили и я помолила да отиде при нея. Свид. К.