Решение № 10177 от 11.12.2024, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10177

Бургас, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XX-ти състав, в съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВАЛЕРИ СЪБЕВ

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ СЪБЕВ административно дело № 20247040702092 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 10, ал. 6 и ал. 7 от Закона за семейните помощи за деца.

Образувано е по подадена жалба от О. Л., срещу Заповед № ЗСПД/Д-А-С/1675 от 30.10.2024г. на директора на ДСП Созопол. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, развива подробни съображения в насока, че ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, на което се позовава административният орган, не може да бъде приложено поради разпоредби от Закона за социалното подпомагане, Конвенцията на ООН за правата на детето, чл. 14 и чл. 26, ал. 1 от Конституцията на Република България. Отправя искане до съда да отмени оспорената заповед. Претендира разноски, като по отношение на адвокатското възнаграждение моли да бъде определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - директора на ДСП Созопол, излага съображения в насока, че са налице основанията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, на които се е позовал за да постанови обжалвания отказ. Намира, че са били налице и условията на чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД, тъй като в дадения от административния орган срок не е положен подпис, респ. заявление-декларация, от съпруга на О. Л.. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

О. Л. е гражданка на Република Украйна, регистрирана в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет с дата на първоначална регистрация – 01.04.2022г. и продължен срок – до 04.03.2024г. Жалбоподателката е регистрирана като придружаваща деца под 14-годишна възраст: К. Д., роден на 22.02.2012г. и Д. Л., роден на 20.05.2017г. (видно от регистрационна карта на л. 13 от делото).

На 15.10.2024г. О. Л. подала заявление-декларация (на л. 62 – л. 63 от делото) вх. № ЗСПД/Д-А-С/1675/15.10.2024г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД. Декларирала, че е гражданка на Украйна, като поискала помощ да бъде отпусната във връзка с детето й Д. Л., ученик във 1 клас за учебната 2024/2025г. Декларирала, че съпругът й С. Л. пребивава в [населено място] – Украйна. Към молбата приложила служебна бележка № РД-20-40 от 04.10.2024г. (на л. 64 от делото), с която удостоверила, че Д. Л. е записан във 1А клас за учебната 2024/2025г. в СУ „Н. Й. В.“ [населено място].

На основание чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД, на жалбоподателката били дадени указания в 14-дневен срок от уведомяването (с вписана дата на уведомяване 16.10.2024г.) да представи документ за самоличност и лични данни на съпруга й. В дадения срок Лапець подала молба (на л. 59 от делото), към която приложила копие от документ за самоличност на съпруга си (на л. 60 от делото) и посочила, че той пребивава в Република Украйна и не е регистриран като бежанец на територията на Република България.

По така подаденото заявление от директора на ДСП Созопол била издадена Заповед № ЗСПД/Д-А-С/1675 от 30.10.2024г., с която на О. Л. е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД - за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по отношение на детето Д. Л.. Отказът е мотивиран с неотстранени нередовности в дадения срок по чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД, както и с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД и фактът, че членовете на семейство са граждани на Украйна, като няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца. Направен е извод, че семейството не живее постоянно в страната. Така постановената заповед е обжалвана пред настоящата инстанция и се явява предмет на делото.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 10, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗСПД – от упълномощено от директора на ДСП Бургас лице. Същата е съставена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и мотивиране на отказа по смисъла на чл. 10, ал. 5 от ЗСПД (с посочване, че същият се основава на липсата на сключена спогодба за изплащане на семейни помощи между Република България и Украйна, с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД и с твърдението, че семейството не живее постоянно в страната). С оглед изложеното, съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Съдът не намира, че решението противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели закрепени в ЗСПД. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по чл. 10 от ЗСПД.

Настоящият съдебен състав констатира, че заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като съображенията за този извод са следните:

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Видно от чл. 63, ал. 18 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2024г. размерът на еднократната помощ за ученици по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2024 - 2025 г. е 300 лв.

Съдебният състав не констатира да е налице първото основание, послужило за отказ, тъй като според чл. 5, ал. 1 от ППЗСПД в случаите, когато е прието заявление декларация с нередовни или липсващи документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности. На жалбоподателката са дадени указания единствено да представи документ за самоличност и посочи лични данни за съпруга си, което тя е сторила в дадения срок. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД – в случая указанията на административния орган са изпълнени, като са предоставени точно исканите от него документи в дадения срок.

Няма спор, че жалбоподателката е украинска гражданка, майка на дете, записано в първи клас за учебната 2024 – 2025г. Няма спор, че майката и двете й деца трайно пребивават на територията на Република България и са регистрирани в държавна агенция за бежанците. Не могат да се приемат доводите в оспорената заповед, че тъй като бащата не живее на територията на Република България, то автоматично и „семейството“ не пребивава в Република България. Тук следва да се посочи, че изискването на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД е децата да живеят постоянно в страната, а не всички членове на семейството им. Освен това по смисъла на пар. 1, т. 1, б. „В“ от ДР на ЗСПД за „семейство“ следва да се считат родителят и неговите/нейните ненавършили пълнолетие деца. Т.е. в посочения пар. 1, т. 1 от ДР на ЗСПД са дадени различни алтернативи на понятието „семейство“ за целите на този закон, като една от тях включва единия родител и децата. Следователно е изпълнено изискването на чл. 3, т. 5 от ЗСПД „семейството“ (включващо майката и двете деца) постоянно да пребивава и да отглежда децата си на територията на Република България.

Спорен по делото е и въпросът дали на О. Л., като трайно пребиваващ чужд гражданин на територията на Република България, се дължи помощта по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, или такава не и се дължи на соченото в заповедта основание – чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

Според чл. 3, т. 5 от Закона за семейните помощи за деца право на семейни помощи имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Действително Република България и Република Украйна са страни по Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване. В чл. 2 от този договор е предвиден неговият обхват, като е възприето, че в Република България се отнася за изрично изброени области на социалното осигуряване, сред които не са паричните обезщетения за семейства с деца (същите са предвидени като относима към договора област, но в Република Украйна). По арг. от чл. 2, ал. 3 от договора неговите разпоредби обаче не изключват задължения на страните, произтичащи от други международни споразумения (впрочем другите международни споразумения също следва да се вземат предвид при преценката по чл. 3, т. 5 от ЗСПД).

Във връзка с горното следва да се отбележи, че Република България и Република Украйна са страни, ратифицирали (видно и от интернет страницата: https://indicators.ohchr.org/) Международен пакт за икономически, социални и културни права. В чл. 9 от пакта е въведено задължение за всички страни по него да признават на всяко лице правото на социална сигурност. Конкретно за децата подобно задължение е предвидено и в чл. 27, пар. 3 от Конвенция на ООН за правата на детето (също ратифицирана и от двете страни), според който текст държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Самият текст на Конвенцията е ясен, че именно на родителите следва да се осигурят необходимите средства за отглеждане на дете.

Настоящият съдебен състав счита, че тези международни актове, попадат в обхвата на чл. 2, ал. 3 от Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване и в тази връзка в обхвата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД и от тях произтичат задължения за българските държавни органи да осигурят социални помощи и на семействата на децата – украински граждани, по смисъла на ЗСПД. Съображенията за подобен извод са следните:

Както се посочи всяко лице има право на социална сигурност, а децата – право на подпомагане във връзка с отглеждането им. В случая социалната сигурност на децата би могла да бъде осигурена само при равно третиране с другите деца, учащи на територията на Република България, за обучението на които са осигурени помощи по смисъла на ЗСПД. В същата посока е и практиката на ЕСПЧ – Решение от 28.11.2011г. по жалба № 5335/05, дело „ПОНОМАРЬОВИ срещу БЪЛГАРИЯ“, според което (т. 52) Държавите се ползват с определена свобода на преценка, когато преценяват дали и до каква степен разликите в иначе сходни ситуации оправдават различно третиране, но следва да бъдат представени много сериозни аргументи, за да може да се счете разлика в третирането, основана единствено на гражданство, за съвместима с Конвенцията. От друга страна (т. 54 от решението) образованието е право, което се ползва с пряка защита съгласно Конвенцията. То е изрично закрепено в член 2 от Протокол № 1 към Конвенцията и е много особен вид публична услуга, от която не само се ползват пряко тези, които я използват, но и която обслужва по-широки социални функции. С оглед тези мотиви в съдебното решение е направен извод, че е налице нарушение на чл. 14 от ЕКПЧ в ситуации, при които не е осигурен достъп до безплатно образование на чужденци (вкл. и на такива с нелегален статут – т. 60 от съдебното решение). Постановките на това решение намират в пълна степен приложение и към настоящия случай, тъй като от една страна става въпрос за законно пребиваващи на територията на Република България бежанци, а от друга страна – макар и да не е препятстван достъпът до безплатно образование, на практика същият е затруднен в известна степен, след като на родителите на останалите учащи, които отговарят на същите условия, се отпуска еднократна помощ по ЗСПД (за покриване част от разходите в началото на учебната година), а на жалбоподателката – единствено поради гражданството й, такава помощ не се отпуска. По този начин е налице затруднение по отношение на достъпа до образование, тъй като именно улесняването на този достъп (с използване на средствата за закупуване на облекло и необходими материали за детето във връзка с посещаване на училище) е целта на отпускането на тази помощ.

Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eef618e6-5790-4dee-a780-d81a901e5825