Определение № 5866 от 16.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5866 гр. София, 16.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20248002100654 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Г. С.а – Ж., чрез адв. С. Г., срещу въззивно решение № 566 от 28.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 3288/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1358 от 19.02.2020 г., постановено по гр. д. № 7259/2019 г. по описа на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявените от З. Г. С.а – Ж. и Д. Г. С. против С. Г. С. искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, във връзка с чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради привидност на договор за покупко-продажба от 09.04.2004 г., обективиран в нотариален акт ***, дело № *** г., по силата на който Г. Г. С. продава на С. Г.

С. собствените си 5/8 идеални части, представляващи съпружеска имуществена общност и получени в наследство от починалата му съпруга, от недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „Д. Б“ № 14, заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, както и иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, във връзка с чл. 17, ал.

1 ЗЗД за установяване на дарение като сделка, прикрита с договора за покупкопродажба от 09.04.2004 г.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „Възможно ли е няколко косвени доказателствени средства, разгледани в тяхната съвкупност и последователност да обосноват извод, че към момента на сключване на договор за покупко-продажба, страните не са целели настъпването на 1 правните последици на възмезден договор, а са желаели да прикрият дарение?“ – касаторът се позовава на приетото в решение № 31/09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г. на III г.о. на ВКС, като отделно поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по същия въпрос; 2/ „Длъжен ли е съдът подробно да разгледа и провери всички събрани по делото доказателства, включително и косвените такива?“ – твърди се противоречие с решение № 72/25.06.2018 г. по гр. д. № 1934/2017 г. на IV г.о. на ВКС; 3/ „Имат ли частните документи материална доказателствена сила относно удостоверени от издателя им изгодни за него факти?“ – сочи се противоречие с решение № 57/29.04.2013 г. по гр. д. № 354/2012 г. на IV г.о. на ВКС.

В депозирано становище по жалбата, съищецът по делото Д. Г. С., заявява, че счита същата за основателна и се присъединява към нея.

Ответникът по жалбата С. Г. С., чрез адв. М. Р., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

Страните по делото са двама братя и сестра. Ищците – З. С. и Д. С., твърдят, че общият им наследодател Г. Г. С., техен баща, е починал на 26.12.2005 г., но преди смъртта си с нотариален акт *** от 09.04.2004 г., е отчуждил чрез продажба в полза на ответника С. С. – брат им, притежаваните от него 5/8 идеални части от съсобствения на страните недвижим имот, съставляващ апартамент в гр. София, заедно със зимнично помещение и 31,18% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Според твърденията на ищците, този договор е симулативен, тъй като действителната воля на страните, които са участвали в сделката, не е такава, каквато е отразена в него, като симулативният договор за продажба прикрива договор за дарение, извършено от наследодателя на страните в полза на ответника, с който са нарушени запазените им части от наследството на баща им.

За да счете исковете за неоснователни, въззивният съд е отделил като безспорно по делото, че страните са наследници по закон – деца, на Г. Г. С., починал на 26.12.2005 г.

От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот ***, дело № *** г., въззивният състав е установил, че на 09.04.2004 г. Г.

Г. С. е продал на сина си С. Г. С., ответник по делото, собствените си 5/8 идеални части, представляващи СИО и получени в наследство от починалата съпруга от процесния недвижим имот, заедно със зимнично помещение, заедно с таванско помещение, заедно с второ таванско помещение, заедно с 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, за сумата от 31 142 лв., която сума продавачът е посочил, че е получил преди подписване на нотариалния акт. От представените пет броя ръкописно написани разписки, изходящи от Г. С., е 2 установил, че преди сделката С. С. е заплатил на продавача Г. С. общо сума в размер на 32 000 лв. за продажбата, както следва: на 28.02.2004 г. – сума в размер на 5000 лв., на 07.03.2004 г. – сума в размер на 7000 лв., на 15.03.2004 г.

– сума в размер на 6500 лв., на 26.03.2004 г. – сума в размер на 7000 лв. и на 04.04.2004 г. – сума в размер на 6500 лв. Констатирал е, че разписките са оспорени от ищеца Д. С. досежно тяхната автентичност, във връзка с което е допусната съдебно-графическа експертиза, от заключението на която,което е кредитирал, е установено, че подписите са положени от Г. С.. Въззивният съд е съобразил и приетото по делото като писмено доказателство становище от Г.

С., депозирано на 28.10.2004 г. до Софийски районен съд по гр. д. № 7130/04 г., в което наследодателят на страните изрично е потвърдил „подписа си като продавач в нот. акт *** и изрично е посочил, че приживе се опитал да разпредели справедливо между синовете си собствеността си, като си запазил правото на ползване върху единственото жилище, в което живее със сина си С.

С.. От представеното по делото споразумение между С. С. и Ю. Б. (бивша съпруга на ответника), без дата, е установил, че Ю. Б. е поела задължение да предостави на С. С. парична сума в размер на 15 000 евро за покупка на апартамента в гр. София, ул. „Д. Б“ № 14, ет. 3, а С. С. се е задължил да върне сумата след продажба на апартамента. Взел е предвид и представената по делото декларация, в която Ю. Б. е потвърдила подписа си под посоченото споразумение. Въззивната инстанция е съобразила и събраните по делото гласни доказателства, като е кредитирала всички свидетелски показания, приемайки, че същите не си противоречат.

При тази фактическа обстановка въззивният съд е установил от правна страна, че предмет на производството са искове с правно основание чл.

26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, във връзка с чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на явната сделка: покупко-продажба на недвижим имот и иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на симулацията и установяване и обявяване действителността на прикритата сделка – дарение на същия недвижим имот.

Изтъкнал е, че в нито в обстоятелствената част, нито в петитума на исковата молба, ищците не са посочили двете тавански помещения към апартамента, които също са предмет на прехвърлителната сделка, поради което е приел, че те не са предмет на производството. В тази връзка е формирал извод, че неотносими към предмета на спора са изложените възражения досежно недееспособността на Г. С. и прехвърлянето на собствеността върху двете тавански помещения, за които е установено, че са били вече придобити от Д.

С.. Изтъкнал е, че в исковата молба не са наведени твърдения и обстоятелства за недействителност на процесната сделка (нищожност или унищожаемост) на друго основание, различно от твърдяната симулативност на същата. Като спорни по делото е отделил обстоятелствата налице ли е относителна симулация на продажбата на процесните идеални части от недвижимия имот; налице ли е плащане на цената по договора и имали ли са страните намерение да бъдат обвързани от договор за покупко-продажба или са целели собствеността да бъде прехвърлена чрез прикрито дарение.

Въззивният състав е съобразил съдебна практика, съгласно която когато наследник на прехвърлител, твърди, че страните по сключен договор за продажба са прикрили действително постигнатото между тях съглашение за дарение с привидно такова (покупко-продажба), съдът следва да обсъди 3 всички писмени и гласни доказателства, относими към установяване на твърдяната симулация на насочената срещу наследника сделка, съгласно нормата на чл. 165, ал. 2 ГПК. Намерил е, че в настоящия случай твърденията на ищците са, че процесната сделка е нищожна поради относителна симулация: явната сделка – покупко-продажбата на недвижимия имот е привидна, т. к. не е заплатена продажната цена, посочена в нотариалния акт и страните не са имали действително намерение да сключат договор за покупкопродажба, като нито продавачът е очаквал заплащане на продажната цена, нито купувачът е имал намерение да заплати същата; че прикритата сделка е дарение на недвижим имот, т. к. от една страна привидният продавач е заявил пред свидетели намерението си да дари имота на привидния купувач, от друга страна незаплащането на продажната цена превръща сделката в „безпарична“, т. е. в дарение. Формирал е извод, че ищците не са изложили факти и обстоятелства, които да обосновават основателността на предявените искове, доколкото не се твърди от ищците, че и двете страни по договора за покупкопродажба са се уговорили, че не желаят настъпването на правните последици на договора, а от друга страна не се и твърди, че между страните по договора за покупко-продажба не е уговорена продажна цена, напротив не се оспорва уговарянето на продажна цена, а се оспорва заплащането . Изложил е съображения, че незаплащането на цената на продаваната вещ (когато същата е уговорена между страните) не води до нищожност на договора за покупкопродажба, а основание да се твърди неизпълнение на задължение на една от страните по договора. Единствено неуговарянето на продажна цена води до нищожност на договора за покупко-продажба, и е индиция за привидност на същия, т. к. от значение са обстоятелствата, поради които не е уговорена продажна цена. При тези съображения въззивният съд е посочил, че в случая с нотариалния акт са удостоверени волеизявленията на страните по договора, че договорената от тях цена е 31 142 лв. и че същата е получена от продавача преди подписването на договора. С оглед заключението от съдебнографическата експертиза, е намерил, че формалната доказателствена сила на разписките, подписани от Г. С., макар и частни документи не е оборена, поради което е приел, че същите обективират волеизявленията на продавача, че същият е получил посочените в разписките суми като продажна цена. В тази връзка е обосновал извод, че с договора за покупко-продажба съществува действително уговорена между страните продажна цена и начин на плащане на същата.

Въззивната инстанция е възприела като неоснователно възражението на ищците, че разписките са били подписани при условията на заплаха или принуда, и че сделката е сключена при заплаха и принуда. Посочила е, че в показанията на свидетеля В. (които единствено са в тази насока) не са изложени обстоятелства, относими към твърдяната заплаха или принуда, нито свидетелят установява конкретни обстоятелства, които да доказват осъществяван „тормоз“ в правно-релевантния смисъл на понятието. Не е приела за доказано и възражението на ищците, че Г. С. не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си – от свидетелските показания е установила точно обратното, че същият е възприемал критично действителността и е можел да взема решения.

Като неоснователно и недоказано възиввният съд е намерил и 4 възражението, че продажната цена на имота не е заплатена от купувача, т. к. същият не е разполагал със средства за заплащане на уговорената сума. От представеното споразумение между С. С. и Ю. Б. е приел, че между същите е имало уговорка, сумата необходима за заплащане на продажната цена, да бъде предоставена от Ю. Б.. Посочил е, че датата 05.04.2004 г. не е релевантна за твърдените от ищците обстоятелства, че към датите на съответните разписки ответникът не е разполагал със сумите, респ. не е предал тези суми, а е датата, на която ответникът се е задължил във вътрешните си отношения с Ю. Б. за процесната сума. При тези съображения е приел за доказан факта, че ответникът е разполагал със средства, с които да заплати уговорената продажна цена.