Решение № 115 от 11.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000501527 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260 133 от 22.02.2024 г., постановено по гр.д. № 3737/2020 г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявените от Т. Д. П., ЕГН ********** против Р. Ф. И., ЕГН ********** и И. Е. Ц., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2016 г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във възмущение, гняв, болки и страдания, безсилие, страх, че ще бъде смачкан, защото е активен гражданин, които вреди са в причинна връзка с деянията на ответниците:

- умишлено подвеждане на ЧСИ по изп. дело №20169190400125 да го търси с препоръчани писма на постоянния му адрес по лична карта, след като той е посочил на ответниците лице за контакт, телефон и електронен адрес;

- ответниците не са дали информацията на ЧСИ, с която разполагат относно адресите, на които може да бъде намерен;

- въпреки, че са знаели, че няма да бъде намерен на адресите, на които са изпращани препоръчани писма са поискали налагането на запори върху цялото му имущество /жилище, кола, банкови сметки и земи/;

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Т. Д. П., ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски :

- на ответницата Р. Ф. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 24 лева;

- на ответника И. Е. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 1 680 лева;

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Т. Д. П., ЕГН

********** с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила

Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства обосновават извод за основателност на исковете в пълния предявен размер.

Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо това да осъди ответниците, при условията на солидарност да заплатят обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пълния размер на предявения иск, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2016 г.

Ответницата по жалбата и по предявените искове Р. Ф. И., ЕГН **********, чрез своя процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Ответникът по жалбата и по предявените искове И. Е. Ц., ЕГН **********, чрез своя процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

2

При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът - Т. Д. П., ЕГН ********** е предявил против Р. Ф. И., ЕГН ********** и И.

Е. Ц., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет солидарното им осъждане да заплатят сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2016 г.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е бил осъден да заплати на Столична община сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по дело, приключило с влязло в сила решение.

Признава дължимостта на тази парична сума, но твърди, че при нейното принудително събиране по образуваното изп. дело № 20169190400125 е претърпял неимуществени вреди, виновно причинени от Р. Ф. И., назначена на длъжност „*** на Столична община - район „Искър“ и от И. Е. Ц. - кмет район „Искър“.

Ищецът поддържа още, че вторият ответник е нареждал на първия двамата заедно: ответник и

- умишлено са подвели ЧСИ да го търси с препоръчани писма на неговия постоянен адрес по лична карта, след като той е посочил на ответниците лице за контакт, телефон и електронен адрес;

- не са дали информацията на ЧСИ, с която разполагат относно адресите, на които може да бъде намерен;

- ответниците са знаели, че няма да бъде намерен на адресите, на които са изпращани препоръчани писма и въпреки това са поискали налагането на запори върху цялото му имущество /жилище, кола, банкови сметки и земи;

Претърпените вреди се изразяват във възмущение, гняв, болки и страдания, безсилие, страх, че ще бъде смачкан, защото е активен гражданин.

Ответницата Р. Ф. И., ЕГН ********** подала отговор на исковата молба /л. 127/, с който оспорила основателността на исковете и поискала да се отхвърлят изцяло с доводи, че приложените писмени доказателства не установяват наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД.

Приложила е четири молби, подадени от ищеца до Столична община с обидно и заплашително за нея съдържание - л. 132 – л. 136.

Поискала от съда да постанови решение, с което да отхвърли иска и да осъди ищеца да заплати направените деловодни разноски.

3

Ответникът - И. Е. Ц., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба /л. 121/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът е бил осъден с влязло в сила решение да заплати на Столична община сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение на юрисконсулта, осъществил процесуално представителство по друго дело, по предявен от Т. П. против Столична община и „Софийска вода“ АД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

По молбата, ведно с приложения изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 20169190400125 по описа на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд. Взискателят е посочил изпълнителните способи и тяхната последователност, вследствие на което ЧСИ е наложил запори и възбрани върху имоти на длъжника. Поддържа още, че като кмет на район „Искър“ не е извършил действия, противни на разпоредбите на АПК, на Закона за администрацията, на Закона за защита от дискриминация, както и на чл. 3 и чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

От събраните по делото доказателства установява, че въз основа на влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 12885/2014 г. от СГС, г.о. в полза на Столична община, като ответник е бил издаден изпълнителен лист за сумата от 100 лева, представляваща разноски за процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт, дължима от Т. Д. П., ЕГН **********.

Кредиторът – Столична община, представлявана от кмета Й. Ф., чрез 4 своя процесуален представител Р. Ф. И., ЕГН **********, надлежно упълномощена в качеството на *** на район „Искър“ е поискала от ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд да образува изпълнително дело за събиране на паричното вземане.

Молбата е приложена в образуваното изп.д. 20169190400125.

Взискателят е посочил предпочитания способ на изпълнение – запор върху възнагражденията за труд, банкови сметки на длъжника, опис и продажба на движимо и недвижим имущество.

Адресът на длъжника, посочен в молбата до ЧСИ е същият, който е посочен в изпълнителния лист.

Взискателят изрично е възложил на ЧСИ, съобразно чл. 18 от ЗЧСИ, да определи допълнителен способ за изпълнение, в случай, че посочените способи от взискателя не водят до желания резултата – събиране на паричната сумата от 100 лева, ведно с разноските по изпълнението.

ЧСИ е събрал необходимата информация за движимото и недвижимо имущество на длъжника, изпратил е покана за доброволно изпълнение на адреса, посочен в изпълнителния лист и в молбата за образуване на изп. дело, а след трикратното посещение на адреса и отсъствието на длъжника е поставил уведомление на входната врата и пуснал екземпляр в пощенската кутия.

Първоинстанционният съд е извършил справка и установил, че адресът, посочен в изпълнителния лист и в молбата за образуване на изп.дело съвпада с постоянния и настоящ адрес на ищеца в НБД „Население“ – л. 38.

По молба на взискателя е вписана възбрана върху жилището на длъжника, т.е. върху апартамента посочен в постоянния и настоящ адрес на ищеца.

ЧСИ на 24.06.2016 г. е изпратил съобщение до длъжника за наложена възбрана върху четири земеделски имота, находящи се гр. Свиленград, които той е предоставил под аренда – л. 75 – 78 от изп.д.

На 27.06.2016г. е изпратено запорно съобщение до „Банка Пиреос България“ АД, което дружество е върнало писмо, че по сметката няма налични средства - л. 107 от изп.д.

5