Решение № 957 от 04.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Пловдив, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330112736 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. И. Ф., чрез пълномощник – адв. Д. М., против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени субективно кумулативно свързани осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както следва: за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева, представляваща недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, и за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 500 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сума в размер на 2739,04 лева.

Посочва се, че на основание чл. 4, ал. 1 от договора ищецът сключил на 28.11.2023 г. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, за което следвало да заплати сумата в размер на 2200 лева.

Посочва се, че ищецът заплатил сумата в размер на 100 лева за лихва по договора за потребителски кредит и сумата в размер на 500 лева по договора 1 за поръчителство. Изложени са съображения за нищожност на процесния договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Претендира се нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколко в процесния договор липсвало посочване на компонентите, включени в ГПР. Изтъква се, че ГПР не е формиран съобразно изискването на чл. 19, ал.

1 ЗПК, доколкото сумата за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР, по който начин се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че ответниците представляват свързани лица, при което възнаграждението по договора за поръчителство води до допълнителна печалба за кредитодателя и оскъпяване на договора за кредит. По отношение на договора за предоставяне на поръчителство се поддържа, че същият е нищожен поради накърняване на добрите нрави, доколкото е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации и несправедливо облагодетелстване на едната страна по него. Изтъква се, че със сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отделно от изложеното се претендира, че посоченият договор е недействителен на основание чл. 143, ал.

1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, защото води до неравновесие в правата на страните.

Поради изложените съображения се предявяват исковите претенции.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредисимо“ ЕАД, с който се признава, че между него и ищецът е сключен договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 6000 лева за срок от 8 месеца, при лихвен процент в размер на 15,21 % и ГПР в размер на 16,32 %, при общ размер на задълженията от 6352,70 лева. Сочи се, че към датата на подаване на исковата молба задължението било изцяло погасено. Не се оспорва, че ищецът е заплатил по договора сумата в размер на 100 лева за задължения различни от главницата. Оспорват се правните съждения в исковата молба, че договорът е недействителен, доколкото не съдържал посочване на начина на формиране на ГПР. Не се оспорва, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не било включено в ГПР, като се твърди, че същото не представлявало общ разход по кредита. Сключването на последния договор било предвидено като възможност, а не като условие за сключване на договора за потребителски кредит. Още повече, че кредитът бил сключен преди договора за поръчителство, поради което възнаграждението по него нямало как да бъде включено в ГПР. Не се споделят възраженията, че наличие на свързаност между двете дружества, водещо до скрито обогатяване на ответника.

Поддържа се, че ищецът получил кредит благодарение на повишената му кредитоспособност чрез сключване на договора за предоставяне на поръчителство. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, то се посочва, че същият е акцесорен и не влияе върху действителността на договора за потребителски кредит. По изложените съображения се претендира за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски по делото.

2

В указания срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, в който са наведени доводи за неоснователност на предявените претенции. Признава се, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., за обезпечаване на който е сключен и процесния Договор за предоставяне на поръчителство. От своя страна ответникът сключил Договор за поръчителство с другия ответник „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на който се е задължил да гарантира за задълженията на ищеца, срещу което е уговорено възнаграждение в размер на 3718,18 лева. Не се оспорва, че дружеството е получило сумата в размер на 500 лева, с която е било погасено задължението за предоставеното поръчителство. Във връзка с начина на сключване на договора за кредит и предоставяне на поръчителство се изтъква, че кредитополучателят е имал възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора и да избере необезпечен кредит или да предостави друго обезпечение. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено в ГПР, доколкото заплащането на същото не е включено като задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит. Освен това се сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след договора за кредит, при което възнаграждението по него няма как да бъде известно на кредитодателя и да се включи в ГПР. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата в размер на 6000 лева, която последната следвало да върне в срок до 10.08.2024 г. с 8 месечни погасителни вноски. В договора е уговорен лихвен процент от 15,21 % и ГПР в размер на 16,32 %, като общият размер на всички плащания е 6352,70 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като му бил предоставен избор от две възможности: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съобразно чл. 4, ал. 2 от договора, ако ищецът не представил съответното обезпечение, се считало, че заявлението не е одобрено от ответника, респ. договорът нямало да породи действие.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, същата сключила Договор за предоставяне на поръчителство от 28.11.2023 г. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължил да отговаря пред другия ответник „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищцата по 3 сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение, ищцата следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер на 3718,18 лева, платимо разсрочено заедно с погасителните вноски по договора за кредит.

От представена по делото справка за извършени плащания по договор за кредит № ***** г. се установява, че ищцата е заплатила сумата в общ размер на 3917,39 евро, от която 3067,77 евро – главница, 95,97 евро – възнаградителна лихва и 753,65 евро – възнаграждение за поръчителство.

Видно от справка за извършени плащания по договор за предоставяне на поръчителство № ***** г. е заплатена сумата в размер на 763,65 евро.

В съдебно заседание, проведено на 04.02.2026 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по сключения между ищцата И. Ф. и ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит от 28.11.2023 г. ищцата е заплатила сумата в размер на 100 лева за вземания различни от главницата, както и по сключения между ищцата И. Ф. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 28.11.2023 г. е заплатена от ищцата сумата от 500 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна безспорно се установява, че между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 6000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Регламентът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № ***** г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор 4 за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.