Решение № 14 от 26.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Пловдив, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600521 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава 21-ва НПК

Образувано е по въззивна жалба на адв. М. З., защитник на подсъдимия В. Т. С., срещу присъдата № 37/11.11.2022 г. по н.о.х.д. № 753/22 г. по описа на ОС-Стара Загора, с която е признат за виновен в извършване на две престъпления – по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б.

„а“, пр. 2 и б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 НК, за което му е наложено, на основание чл. 58а, ал. 1 НК, наказание шест години и четири месеца лишаване от свобода, и по чл. 345, ал.1, пр.1 НК, за което на същото основание му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 НК му е определено общо наказание, а именно по-тежкото от двете, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е постановено да се търпи при „строг“ първоначален режим. Присъдата съдържа произнасяне и за веществените доказателства, разноските и приложението на чл. 59, ал. 1 НК.

Жалбата е своевременно предявена. Защитата възразява по отношение срока на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 343 НК. Сочи обстоятелства, които настоява да бъдат отчетени със завишен смекчаващ потенциал. Акцентира на факта, че пострадалите не били поставили своите обезопасителни колани; знаели, че подсъдимият не е правоспособен водач на МПС, а и пътуването било предприето, за да бъдат откарани до 1 работното им място (т.е. в тяхна полза). Аргументира възражение и по отношение осъждането за инкриминираното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като поддържа, че не било в причинна връзка с произшествието. Претендира въззивната инстанция да оправдае подсъдимия по обвинението за осъществяване на споменатото нарушение като част от обективната страна на инкриминирания престъпен състав и да коригира санкционния избор на първата инстанция. Не предлага конкретен размер на намаляване на наказанието лишаване от свобода.

Акцесорните процесуални страни (частните обвинители Д. С. А. (лично пострадала) и родствениците на починалата вследствие на процесното ПТП А. Х.: нейните родителите – Д.

Р. Х. и А. Ш. Х., малолетният й брат М. А. Х. чрез своя законен представител – баща си А.

Х., баба й и дядо й по майчина и по бащина линия А. А. А., Р. И. А., Р. Ю. Х. и Ш. А. Х. [1]) не са обжалвали присъдата.

Срещу жалбата е постъпило възражение от тяхна страна (депозирано чрез повереника им). Във възражението се съдържат конкретни контрааргументи срещу всеки от доводите на жалбоподателя.

При пренията представителят на АП-Пловдив изложи съображения против становището на жалбоподателя за незаконосъобразност на присъдата. Предложи да бъде потвърдена.

Във въззивните прения участие взе повереникът на частните обвинители адв. Т., както и частните обвинители А. Х., Р. Х. и Ш. Х.. Те не добавиха нещо ново към доводите в споменатото по-горе възражение срещу въззивната жалба. Повториха искането за потвърждаване на присъдата на старозагорския съд.

Защитникът на подсъдимия адв. М. З. потвърди и допълнително аргументира оплакването за явна несправедливост на наказанието за по-тежкото престъпление. Изрази мнение, че проверяваната инстанция била игнорирала някои от смекчаващите обстоятелства.

Сетне критикува и преценката й за силата и влиянието на съвкупността обстоятелства със смекчаващи свойства и за съотношението им с обстоятелствата с обратен знак. Повтори искането за смекчаване на санкционирането, както и за оправдаването на подс. С. за инкриминираното нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Подсъдимият С. подкрепи изложената от своя защитник позиция. В последната си дума настоя за определяне на минималното предвидено наказание.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания, и обсъди доводите и съображенията на страните, намери, че въззивната жалба е частично основателна.

*

Първоинстанционното съдебно производство е било проведено по диференцираната процедура на Глава 27-та НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

2

Направен е законосъобразният извод, че събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателствени материали (изброени подробно в мотивите на присъдата, включително с посочване на мястото, където се намират по делото), както и няколкото експертизи, обосновават изложената в обвинителния акт фактическа обстановка:

Подсъдимият В. Т. С. е роден на 02.05.1991г. в град *. Същият е българин, български гражданин. Има основно образование. Живее в село *, общ. *, обл. *. Не е женен. Поддържа съпружеско съжителство със св. В. Д. Х.. Двамата имат малолетни деца – Т. В. С., роден на 05.04.* г. и Г. В. С., роден на 07.12.* г., за които се грижат.

Съжителката на подсъдимия работела във ферма за отглеждане на патки.

Подсъдимият бил без постоянна трудова ангажираност. Епизодично работел земеделска работа в оранжерия.

Никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС. Бил е осъждан многократно, без да е търпял ефективно наказание лишаване от свобода. Три от осъжданията му – по н.о.х.д. № 277/2010 г. по описа на Районен съд гр. Чирпан, по н.о.х.д.

№ 3445/2015 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив и по н.о.х.д. № 7233/2015 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив – са били за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК. Последното осъждане – по н.о.х.д. № 410/2018 г. по описа на Районен съд гр. Чирпан – е било за престъпления по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и по чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за които на основание чл.23, ал.1 от НК му е било наложено наказание пробация, включваща пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срокове от две години, пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.4 от НК (включване в курсове за обществено въздействие) за същия срок и пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.6 от НК (безвъзмезден труд в полза на обществото) с продължителност 150 часа годишно, в рамките на две години. Наказанието пробация приключило на 15.05.2021 г., т.е. настоящото престъпление е било изпълнено по време на неговото изтърпяване.

Подсъдимият В. Т. С. е бил наказан и с девет наказателни постановления по ЗДвП, пет от които са били с предмет нарушение по чл.177, ал. 1, т. 2 ЗДП (управление на моторно превозно средство без правоспособност). Последното от наказателните постановления (№ 20- ***/06.11.2020 г.) е било съставено въз основа на АУАН № */ 10.08.2020 г. – вж. л. 203 от втория досъдебен том и л. 74 от първоинст. дело.

Към м.август 2020 г. подс. С. управлявал лек автомобил „*“ с номер на рама * и регистрационен номер *, собственост на брат му – св. И. Т. С. (вж. л. 122, том 1 ДП).

Превозното средство било със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.

15 от ЗДП – поради това, че в двумесечен срок от придобиването му не било регистрирано в автоматизираната информационна система на КАТ. Подсъдимият В. Т. С. „закупил“ този автомобил от брат си без изискуемия договор с нотариална заверка на подписите. За да го управлява, му бил поставил табели с чужд регистрационен номер - *, издадени за друго МПС – л.а. „*“ с номер на рамата * (вж. л. 206-208 от втория досъдебен том).

3

С тази кола подсъдимият извършвал незаконосъобразни транспортни услуги – срещу заплащане откарвал работници до работното им място на борсата за плодове и зеленчуци в с.*.

На 08.10.2020 г., около 13.30 ч., подсъдимият приел в автомобила си св. Д. С. А., която седнала отзад в дясно, Б.И.А., който седнал отзад в средата и А. А. Х. (род. 2005 г.), която седнала зад шофьора. На предната седалка, до водача, се качил св. И. С. С..

Подсъдимият взел със себе си и своя малък син - Г., като го разположил в скута си. Така натоварен с пътници, С. потеглил от село * към село *, за да превози съселяните си до работното им място, споменато по-горе.

Валял силен дъжд, пътната настилка била мокра, а видимостта била до такава степен ограничена, че подсъдимият пропуснал отбивка по пътя. Въпреки лошите метеорологични условия той управлявал автомобила с много висока скорост. Придвижвайки се по този начин, около 13.40 часа С. преминал с „*“то покрай пътен патрул от служители на РУ на МВР - *, ситуиран на крайпътна отбивка на главен път II-66, на изхода на с. *. Свидетелите Р. И. И., Р. А. З. и Ж. М. Ж. от състава на патрула дори не успели да отреагират и да подадат сигнал със стоп палка, за да спрат движещия се с висока скорост автомобил. Поради това потеглили с полицейския автомобил без включена сигнализация след него с намерението да проследят, настигнат и установят водача.

Подсъдимият забелязал, че след него е потеглил полицейски автомобил и прехвърлил невръстния си син от своя скут в ръцете на возещия се до него св. С.. Сетне увеличил допълнително скоростта. Достигайки главен път II-66, км. 117, в посока изток – запад, С. застигнал неустановен в хода на делото друг попътно движещ се автомобил. „*“то било излязло от лек завой и се движело на прав пътен участък с хоризонтална маркировка М5 („двойна смесена линия“). Линията на маркировката от неговата страна на движение била прекъсна, което означавало, че не му било забранено изпреварване. По-нататък тази маркировка преминавала в маркировка М3 („единична прекъсната линия").

По същото време, в насрещната пътна лента, се движили л.а. „*“, марка “*“, с peг. № *, управляван от св. Л. Н. Р., следван от т.а. „*“, марка “*“, с peг. № *, водач на който бил св.

Д. В. В.. Движението по правия пътен участък давало възможност на подсъдимия и на св. Р. взаимно да се възприемат като участници в движението от около 416 м. Когато разстоянието между управляваните от тях моторни превозни средства се скъсило на 145.46 м., С. започнал изпреварване на попътно движещия се (неустановен) автомобил, като се изнесъл в насрещната пътна лента. Маневрата започнала при споменатата хоризонтална маркировка М5, която позволявала изпреварване на автомобили в неговата лента за движение, и на 20.96 м от началото на забранителната маркировка М3 - „единична прекъсната линия“. Скоростта на движение на „*“то при започване на маневрата (както и към момента на сблъсъка) е била 128.63 км/ч. С тази скорост подсъдимият преминал покрай знак В26 от северната страна на платното за движение, който въвеждал ограничение до 60 км/ч. за водачите в неговата посока. Знакът се е намирал на 65 м. източно от ориентира, приет при огледа на 4 местопроизшествието (точка от асфалта, върху северната ограничителна линия на платното), намиращ се на 1.4 м южно от пътен знак Е18 „Вода за пиене“.

Започвайки маневрата изпреварване при наличие на насрещно движещ се автомобил на разстояние от 145.46 м, С. нямал ясна представа за свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и за заемане място в пътната лента пред изпреварваното ППС, без да се налага то да намалява скоростта си или да изменя посоката си на движение. Освен това подсъдимият не започнал своевременно прибиране в своята пътна лента и по този начин не извършил изпреварването за кратко време, създавайки опасност и пречка за водачите на насрещно движещите се два автомобила.

Опасността се и реализирала, като настъпил удар между л.а. „*“ и л.а. „*“.

Последният се отклонил на дясно по посоката си на движение, преминал през банкета и се установил в южната канавка. Св. Д. В., водач на т.а. „*“, завил наляво, за да избегне удар с автомобила на С.. Вследствие на това излязъл от пътя и се преобърнал. След удара л.а. „*“ се отклонил на дясно по посока на движението си и се преобърнал в отбивката. Ударът за л.а. „*“ бил приплъзващ, като първата контактна точка била в предната му лява броня. За л.а. „*“ ударът бил концентриран в страничната му лява част, в областта на задната лява врата (до пътническото място в купето на автомобила, където била починалата А. А. Х.). По време на неконтролираното движение на л.а. „*“ към отбивката от него последователно започнали да изпадат по платното за движение пътниците, возещи се на задната седалка, които не си били поставили предпазните колани. Първо изпаднала непълнолетната А. А. Х., втори изпаднал св. Б. А. и последна – св. Д. С. А..