Решение № 1540 от 29.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1540 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000501463 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 34/03.04.2025г., постановено по т. д. №94/2024г., по описа на ОСВраца ответникът ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, е осъден по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.,45 ЗЗД да заплати на Х. Д. Д., сума от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на дъщеря му М. Х. Д., починала след ПТП от 22.09.2023г. Присъдена е законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2024 г. до окончателното й изплащане. В останалата част - до пълния претендиран размер от 150000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 259 ГПК са постъпили въззивни жалби, насочени срещу различни части от решението, подадени от двете страни, всяка от които в настоящото производство има качеството на въззивник и въззиваема страна.

Въззивникът-ищец Х. Д. Д., обжалва решението в отхвърлителната част за разликата над присъдения размер от 50 000 лв. до 100 000 лв.. Навеждат се оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради възприемането като основателно възражението за съпричиняване от страна на пострадалата за вредоносния резултат (50 % според съда). Излагат се съображения за необоснованост на фактическите изводи на съда за наличието на знание от загиналата за факта на употреба на алкохол от страна на делинквента Р. Х.. Иска се съдът да отмени 1 решението в отхвърлителната част за разликата над присъдения размер от 50 000лв. до сумата от 100 000 лв. В условие на евентуалност се твърди, че съпричиняването не може да надхвърли 20%. Прави се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски и за адвокатско възнаграждение на осн. 38, ал.2 от ЗА.

Въззиваемото ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, оспорва основателността на въззивната жалба. На собствено основание твърди, че в частта за разликата над присъдените 25 000 лв. до сумата 50 000 лв. решението е неправилно поради нарушаване изискванията на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Иска се отмяна на обжалваното решението в осъдителната му част и за отхвърляне на исковата претенция за разликата над присъдените 25 000 лв. и за присъждане на съдебноделоводни разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран е отговор на въззивната жалба, с който се оспорва основателността на твърденията на насрещната страна. Иска се присъждане на разноски, включително за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.

Във въззивното производство не са правени доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след служебна проверка за валидността на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимостта - в обжалваната част, приема следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Поради частично влизане на решението в сила има формирана сила на пресъдено нещо по отношение елементите от фактическия състав на деликта и гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното застрахователно дружество.

Спорен e въпросът за основателността на правоограничаващото възражение за съпричинявяне на от страна на пострадалата и процентното съотношение в съпричинения резултат.

За да приеме съдът, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва да бъде доказано наличието на пряка причинна връзка между поведението на същия и настъпилия резултат, без значение на вината. Принос ще има при доказано пътуването с моторно превозно средство, управлявано от водач, употребил алкохол, при наличие на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, имащ знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена грижа. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна.

Единствено констатацията, че водачът на моторното превозно средство, в което пострадалият е бил пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично съпричиняване на вредоносния резултат.

2

По делото е доказано, че Р. И. Х. е управлявал мотоциклет под влиянието на алкохол, което обстоятелство е допринесло за настъпването на ПТП. В производството пред ОС-Враца е приета КСМХТЕ , изготвена от вещите лица д-р И. Л., съдебен лекар и гл.ас. д-р Б. М. - химик и съдебен токсиколог във ВМА. В представеното по делото заключение, експертите са установили, че към момента на пробата, алкохолът в кръвта на водача е 1.08%о.При ретроактовна корекция на концентрацията на алкохолно съдържание към момента на настъпване на произшествието (в 22:40), вещите лица приемат, че същата е била между 1.3% и 1.6%, които биха се достигнали при прием на 0.8-1 литра алкохолна напитка (бяло вино) от водача. При тази концентрация има трета фаза на алкохолно повлияване (възбуда), емоционална нестабилност, загуба на критична преценка, повлияване на възприятието, паметта и разбирането, понижен сензорен отговор, повишено реакционно време и др.

По въпроса дали пострадалата е била способна да възприеме видимите проявления на алкохолно опиянение вещите лица заключават, че е имало обективна възможност за осъзнаване от страна на пострадалата да установи поведенческите признаци на алкохолното опиянение.

В техническата част от заключението е прието, че вероятната причина за настъпилото ПТП са субективни действия на водача на мотоциклета с органите за управление, при движение на ППС с превишена скорост (105 км/ч), довело до загубя на напречна устойчивост, напускане на платното за движение и преобръщане извън пътя в затревената площ. При нормално физическо състояние на водача времето за реакция е 1,2 секунди, а при наличието на алкохолно опиянение времето за закъснение се увеличава с около 0,6 сек, за което време мотоциклетът изминава път на пътното платно от около 17,5 метра. Вещите лица считат, че ако водачът не е бил под въздействие на алкохол и е карал със съобразена скорост най-вероятно би могъл да предотврати произшествието.

От разпита на свидетеля Б. Х. - собственик на мотоциклета, с който е реализирано процесното ПТП, се установява, че същият е отишъл в дома на Р. Х. и М.

Д. на датата на произшествието около 18:00-19:00 часа, като поводът е бил, че е искал Р. да му помогне за ремонта на неизправен датчик на мотоциклета. Посочва, че са извършили ремонта, след което са седнали на масата. Твърди, че тогава Р. не е употребявал алкохол и не е имал такива видими признаци. Според свидетеля, ключът на мотоциклета е бил в джоба на якето му, което е било на стол отвън пред къщата.

Свидетелят сочи, че е отишъл до тоалетна и е чул шум от потегляне на мотора, но не е видял кой управлява мотоциклета. Разказва, че след като Р. и М. са се забавили и не са се върнали, се е обадил на баща си, който е дошъл с автомобил и двамата са тръгнали да ги търсят. След известно време са видели светлина отстрани на пътя на изхода от с.Хайредин, като са установили, че същата идва от фара на мотора. Свидетелят 3 разказва, че Р. е бил в безсъзнание, а М. е била контактна и е говорела.

Относно извода, че водачът е бил алкохолно повлиян се съди по неадекватното поведение, засвидетелствано от гласните доказателства. Докато гостът е до тоалетната, съпрузите (или някой от тях) е отнел ключа на ППС и двамата са потеглили в неясна посока, без нужда да се придвижат до определено място. Това означава, че загиналата съпруга на алкохолно повлияния водач не се е противопоставила на поведение, нямащо логично рационално обяснение и се е съгласила да се вози с лице в степенно алкохолно повлияване. Ако М. Д. бе положила дължимата грижа за собствения си живот и здраве, би предотвратила подобно неразумно действие.

Настоящия състав намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че процентният размер на съпричиняване от страна на пострадалата е в степен, равна на този на делинквента, а именно 50 %. На това основание жалбата на въззивникаищец следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението в обжалваната отхвърлителна част следва да се потвърди.

Предвид родството между ищеца и загиналата и показанията за добри бащинодъщерни отношения, при отчитане момента на катастрофата САС приема, че паричният еквивалент на страданията на ищеца е правилно определен, а при съизмеряване с възприетия процент съпричиняване, жалбата на ищеца е неоснователна.

Поради извод за правилност на първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед извода за неоснователност и на двете жалби разноските, извършени в настоящото производство, следва да се понесат от страните, по начина, по който са направени.

Воден от горните съображения, Софийският апелативен съд,

Р Е Ш И:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваните му части решение № 34/03.04.2025,г., постановено по т. д. №94/2024г., по описа на ОС-Враца.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките на чл.280 и чл.281 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5