Решение № 260031 от 17.05.2022, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 260031 гр.ВРАЦА, 17.05.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 23.07.2020 год. в състав:

Председател: М. ДОСОВ при секретаря

Лилия Горчева, като разгледа докладваното от съдия Досов гр.дело №186 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н.М.К. с постоянен адрес ***, с която ищцата е предявила против Община Мизия иск за заплащане на сумата от 120 000.00 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие смъртта на баща й М. Т. И., починал на 26.01.2018 год. в резултат на пътен инцидент, настъпил на 15.12.2017 год. по време на движение на специален сметосъбирач, управляван от служител на ответника. Претендира се и присъждане на законната лихва,считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

Според изложеното в исковата молба, на 15.12.2017 год. около 09.50 ч. в с. ***, Община Мизия, Област Враца М. Т. И.,***, в качеството си на отработващ по чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ по сключен договор между Община Мизия и Дирекция "Социално подпомагане"- гр.Оряхово, е претърпял злополука, като е изпаднал по време на движение от степенката на специален сметосъбирач марка "Исузу НКВ" с рег.№ ВР***АК, управляван от служителя на Община Мизия С.И.И.. Произшествието станало след като водачът на сметосъбирачния автомобил извършил десен завой от неасфалтирана улица към главната улица в село ***, при което на около 10 метра след завоя намиращият се на другата задна степенка на автомобила Х.В.Р. - служител към звено БКС на Община Мизия, забелязал, че М. И. е паднал от сметосъбирачната машина на дясната си страна в срещуположното платно за движение.

След като е бил прегледан от медицинско лице в Здравната служба в с. ***, където установили, че пострадалият И. има рана на главата и цялата му глава в окосмената част била в кръв, а самият пострадал бил сумнолетен, той бил транспортиран още същия ден последователно до ФСМП - гр.Козлодуй, а оттам до МБАЛ "Х. ***, където е установено, че е получил фрактура на черепа и кръвоизлив в мозъка, като по спешност е приведен за лечение в УМБАЛ "Софиямед" в гр.София, където безуспешно е бил лекуван в периода от 15.12.2017 год. до 26.01.2018 год., когато е починал.

По случая е образувана пр.пр. №707/2017 год. по описа на РП-Оряхово (ДП № 447/2017 год. по описа на РУ на МВР Оряхово), а след настъпилата смърт и ДП №

575/2018 год. по описа на ОП-Враца (ДП №17/2018 год. по описа на ОСлО - Враца), което е приключило с постановление за прекратяване от 14.08.2018 год. Тъй като пострадалият М. И. не е имал сключен трудов договор с Община Мизия, инцидентът не е регистриран като трудова элополука и съответно не е разследван от ТП на НОИ- гр.Враца.

Смъртта на М. И. обаче настъпва по време на изпълнение на възложената му от Община Мизия работа и е вследствие редица действия и бездействия на служители на Община Мизия във връзка със задължението й за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на лицата, осъществяващи общественополезен труд - отработващи по чл.9 от ППЗСП. Пострадалият М. И. като безработен бил включен в програмата за временна заетост по сключения на 10.01.2017 год. договор за сътрудничество между Община Мизия и Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Оряхово, като същият бил зачислен от началото на месец август 2017 год. в група БКС - Мизия, занимаваща се с товаренето и извозването на битови отпадъци посредством специализирана сметосъбирачна машина марка "Исузу НКВ" с рег. №ВР***АК както на територията на гр.Мизия, така и в селата *** и Сараево. Съгласно тази програма, безработните лица като М. И. били включвани в групи, занимаващи се с дейности, които не изискват професионална квалификация и които не представляват висок риск от повишена опасност - зимна поддръжка и почистване на улици, пътища, тротоари, тесане на трева, почистване от храсти и дървета, натоварване на отпадъци, почистване на канализация и др. С лицата, включени в програмата, не се сключвали индивидуални трудови договори и същите нямали длъжностни характеристики, тъй като не заемали трайни работни позиции. Това обаче не освобождава възложителя на работата Община Мизия от задължението й за осигуряване на безопасни условия на труд на тези лица, съгласно чл.14,ал.1 от ЗЗБУТ, чл. 16,ал.1,т.2а,т.6 и т.8 и ал.3 от ЗЗБУТ.

Съгласно чл.33 от ЗЗБУТ, всеки работещ е длъжен да се грижи освен за собствената си безопасност, така и за здравето и безопасносгга на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Инцидентът с М. И. е настъпил в момент, когато служителят на Община Мизия С.И. е управлявал поверения му специализиран сметосъбирачен автомобил "Исузу НКВ" с рег.№ВР***АК с цел придвижване до следващите контейнери в с. ***, а не когато се събират и товарят отпадъците. Това действие е изцяло под негов контрол и квалификацията му като водач на специално МПС и засяга пряко останалите работници, в това число и М. И.. Именно затова в момента, когато водачът вози работници, той отговаря за тяхната безопасност. С.И. следва да е бил инструктиран и да знае, че М. И. не е оператор на сметосъбирачна машина и че последният в качеството му на полагащ общественополезен труд и отработващ по програма за временна заетост в никакъв случай не трябва да бъде возен на степенката на автомобила, но поради немарливост или небрежност е допуснал той да се вози отзад на степенката, вместо в кабината на автомобила.

Като водач на МПС С.И. е нарушил и задълженията си, визирани в разпоредбата на чл.34,ал.1,т.1 ЗЗБУТ, съгласно която работниците в съответствие с квалификацията си и дадените им инструкции са дльжни да използват правилно машините, включително и транспортните средства. Освен това като водач, превозващ пътници, С.И. не е спазил задълженията си, визирани и в друга разпоредба - чл.132,т.2 ЗДвП, съгласно която преди потегляне и по време на движение е длъжен да осигури на пътниците всички условия за безопасното им превозване. Последното задължение за водача произтича пряко от закона и не зависи от обстоятелството дали водачът е имал или не е имал ръководни или контролни функции спрямо сметосъбирачите или спрямо лицата по чл. 9 и чл. 12 от ППЗСП, с които му се е налагало да работи. Напротив, докато водачът С.И. е осъществявал дейността по транспортиране на работниците, такива функции са му възложени по закон, защото именно той отговаря за тяхната безопасност по време на превоза. В това се изразява и задължението му, визирано в длъжностната му характеристика за осъществяване на организационни връзки и взаимоотношения с работниците при изпълнение на длъжността, още повече че като лице, отработващо по чл.9 от ППЗСП, М. Т. И. не е бил оператор на сметосъбирачна машина и поради това той не е следвало да бъде превозван на друго място, освен в кабината на автомобила.

Налице са и други нарушения от служители на Община Мизия на разпоредби, касаещи здравословните и безопасни условия на труд, неизпълнението на които също са в причинна връзка със смъртта на М. И. като липсата на изготвени писмени инструкции и липсата на проследяване на эдравословното състояние на М. И., на когото не е извършван нито първоначален медицински преглед при постъпване на работа в звено БКС при Община Мизия, нито периодичен преглед, което с оглед заключенията на извършената съдебно-медицинска експертиза на труп на М. И., съгласно която същият е имал исхемична болест на сърцето, поражда основателно съмнение, че здравословното състояние на пострадалия не е позволявало да извършва възложената му от Община Мизия работа. На последно място, Община Мизия не е актуализирала списъка на застрахованите лица по задължителната групова застраховка "Злополука" на лицата, полагащи общественополезен труд към Община Мизия, съответно е пропуснала да подаде към застрахователя данни и за пострадалия М. Т. И., с което е нарушено правото на пострадалия, респ. на неговите наследници, да получат обезщетение при настьпване на застрахователния риск.

Твърдението на ищцата е, че преживява тежко смъртта на своя баща М. И.. Макар и в последните години да не са живеели в едно домакинство, те са поддържали постоянен контакт помежду си, уважавали са се взаимно и внезапната смърт на баща й е била истински шок за нея, като вследствие смъртта му тя търпи значителни душевни болки и страдания.

Независимо от възрастта им, болката на децата от смъртта на техен родител е травмираща и непреодолима, като остава за цял живот.

Счита, че търпените от нея неимуществени вреди са в резултат на действията и бездействията на служители на Община Мизия, които са в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент, при който е починал баща й М. Т. И. *** носи отговорност за тези вреди, произтичащи от непозволено увреждане - настъпилата смърт на баща й М. И. по време на изпълнение на задължения, имащи трудов характер, възложени му от Община Мизия.

Намира,че справедливото обезщетение за неимуществените й вреди е в размер на 120000.00 лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответната Община Мизия е депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Ответникът не оспорва, че бащата на ищцата М. И. като безработен е бил включен в програма за трудова заетост по сключен на 10.01.2017 год. договор за сътрудничество между Община Мизия и Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Оряхово, след което е зачислен в група

"БКС"Мизия, занимаваща се с товарене и извозване на битови отпадъци.

В изпълнение на този договор Община Мизия е осигурила възможност на М. И. да полага общественополезен труд по чл.12 от ППЗСП, но не е сключвала трудов договор с него и не е имала задължение да изготви длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност.

На М. И. е проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве, провеждан е и ежедневен такъв в началото на работния ден, с които инструктажи той е бил запознат със задълженията си по изпълнение на възложената дейност, като изрично е бил предупреден, че не следва да ползва за придвижване от площадка на площадка сметосъбиращия автомобил, като не следва да се качва на степенки на същия автомобил в задната му част. Въпреки това, на 15.12.2017 год. в с.*** самоволно се е качил на степенки на сметосъбиращия автомобил, за да го ползва за придвижване, което негово нарушение е в пряка причинно-следствена с настъпилия резултат. Общината не е имала задължение да следи за здравословното състояние на починалия И. - такова задължение по силата на договора е имала Д"СП"- гр.Оряхово. Водачът на сметосъбиращата машина С.И.И. няма никаква вина за смъртта на М. И., което е установено и при проведеното разследване по ДП №575/2018 год. на ОП-Враца, прекратено на 14.08.2018 год. поради това, че не е установено виновно лице за смъртта. Вина за настъпилия вредоносен резултат има само и единствено М. Т. И., който в нарушение на забраната се е качил на степенки на сметосъбиращия автомобил, с което сам не се е погрижил за здравето и безопасността си, съобразно проведения му инструктаж.

Правното основание на предявения иск е чл.49 вр с чл.45 вр с чл.52 от ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложени са в цялост ДП №707/2017 год. по описа на РП-Оряхово / ДП №447/2017 год. по описа на РУ на МВР-Оряхово / и ДП №575/2018 год. по описа на ОП-Враца /ДП №17/2018 год. по описа на ОСлО-Враца/. Допусната и изслушана е специализирана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Допусната и изслушана е съдебно автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет препис-извлечение от акт за смърт на лицето М. Т. И., издаден въз основа на акт за смърт № 0050/29.01.2018 год. от Столична Община, район Изгрев /л.27 от делото/, от който се установява, че М. Т. И. е починал на 26.01.2018 год. в гр.София.