Решение № 531 от 08.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Пловдив, 08.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско Д.

№ 20245330105414 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Гаранционен фонд срещу Р. А. Д.. Твърди се, че ищецът се сдобил със заповед по чл. 410 ГПК, във връзка с която заявява настоящия установителен иск. Твърди, че на 21.09.2022 г. ответницата управлявала лек автомобил *** с регистрационен № *** без действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушила правилата за движение, причинила ПТП, от което били причинени имуществени вреди на л.а. *** с регистрационен № ***, собственост на „Екзекютив“ ЕООД, във връзка с което Гаранционен фонд изпатил сума в размер на 969,36 лв. обезщетение за имуществените вреди. Ищецът счита, че се е суброгирал в правата на увреденото лице, поради което моли да се установят вземания срещу ответницата за изплатената сума,ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателно плащане, ведно с ликвидационните разноски в размер на 13 лв., или обща сума 982,36 лв. По-конкретно твърди за механизма на ПТП, че при движение в гр. ***, на кръстовището на *** ответницата не е спазила необходимата дистанция към движещия се пред нея л.а., ударила го отзад, като причинила конкретно изброени вреди в молба от 22.05.2024 г., основно в задната част на лекия автомобил.

В срок е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения особен представител. Намира иска за неоснователен, счита, че не се установяват елементите от непозволеното увреждане. Намира претенцията недоказана по размер, като счита, че представените в тази връзка доказателства са частни документи, изхождащи от ищцовото дружество за изгодни за него факти, които не се ползват с материална доказателствена сила. Счита, че ответницата не е уведомена за възникналата регресна отговорност, като изпратената 1 покана не е връчена на ответницата. Моли да се отхвърлят исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закон, прие следното от фактическа и правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД. За основателността му следва да са реализирани следните юридически факти: противоправно поведение на ответницата, настъпилите по увреденото МПС вреди, причинната връзка между противоправното поведение и вредите, вина, която се преполага, липсата на сключена за МПС застраховка „Гражданска отговорност“, заплащане на обезщетение от ищеца в полза на увреденото лице и извършването на разноски за определянето му.

Установява се от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, вкл. протокол за ПТП, свидетелските показания и заключението на САТЕ, следният механизъм на ПТП. На 21.09.2022г. около 08.20 часа водачът на лек автомобил марка *** с per. № *** спира поради червен сигнал на светофара на бул. ***, на кръстовището с бул. ***, с намерение за изпълнение на ляв завой. След тях се движи лек автомобил ***" с peг. № *** . управляван от Р. А. Д., която не оставя достатъчно разстояние до спрелия пред нея автомобил и го удря в задната част, като допуска ПТП с материални щети.

От признанията на ответницата в протокола за ПТП, се установява, че за управляваното от нея МПС нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и че по увреденото МПС били причинени вреди в задната част. Това се потвърждава и от свидетелските показания и от извършения оглед по щетата – увредени били задния капак, задната броня, задните калници.

От заключението на САТЕ се установява също, че вредите били в причинна връзка с ПТП, а оттам и с поведението на виновния водач – ответницата.

Плащането на застрахователното обезщетение се установява от приложените писмени доказателства, като размерът и плащането не се оспорват от особения представител в последното о.с.з. От приложените документи по щетата се установява, че са извършени действия по установяване на вредите, поради което се дължат и ликвидационни разноски за определянето на обезщетението.

Вещото лице определя размера на вредите на 1037,20 лв., а ищецът претендира дори по-малка сума, поради което следва да се признае дължимостта на сумата в цялост – 969,36 за платено обезщетение и 13 лв. за ликвидационни разноски или общо – 982,36 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 20.11.2023г., до окончателното плащането.

При изхода от спора право на разноски има ищецът, като е сторил такива за държавна такса в исковото и заповедното производство общо в размер на 25,56 евро, разноски за особен представител - 204,52 евро, разноски за експертиза - 127,82 евро. Юрисконсултското възнаграждение следва да се присъди в размер на 100 евро с оглед сложността на делото и проведените 2 о.с.з. Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, че Р. А. Д., ЕГН:**********, с адрес: гр. ***, ***, дължи на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат: 121446665, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет.4, следната сума, за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК и Определение по чл.250 от ГПК по ч.г.д № 16946/23г. по описа на РС Пловдив, а именно: сумата в размер на 502,27 евро/982,36 лв. – регресно вземане за ликвидационни разноски и за платено обезщетение за имуществени вреди в задната част на л.а. ***, с регистрационен № ***, вследствие на ПТП, причинено на 21.09.2022г. в гр. *** на кръстовището на бул.*** и бул. ***, от Р. А. Д. - като водач на л.а. ***, с регистрационен № ***, за който липсвала сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 20.11.2023г., до окончателното плащането.

ОСЪЖДА Р. А. Д., ЕГН:**********, да плати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат: 121446665, разноските по делото, както следва: държавна такса в исковото и заповедното производство общо в размер на 25,56 евро, разноски за особен представител - 204,52 евро, разноски за експертиза - 127,82 евро, юрисконсулстско възнаграждение в исковото производство – 100 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3