Решение № 66 от 23.02.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 23.02.2021г. град Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.

ТОДОРОВА административно дело № 702 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на ЕТ „А.Т.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к „Т.Ч.“ бл.104, вх. „Б“, ет.6, ап.47, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-426-0408242/ 03.08.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на

ЕТ „А.Т.“, гр. Стара Загора е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 133 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят не оспорва констатираните факти и обстоятелства при извършената от служители на ГД „Финансов контрол” проверка и съотв. установеното като допуснатото нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в стопанисвания от ЕТ „А.Т.“ търговски обект, но поддържа, че това нарушение, макар формално да осъществява хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за издаване на заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС, в конкретния случай не може да обуслови налагането на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.186, ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС. Твърди, че определената продължителност на срока на приложената ПАМ, е необоснована, като изложените в оспорената заповед мотиви не кореспондират нито с тежестта на конкретно установеното нарушение, нито са основани на други релевантни обстоятелства. Счита, че обжалваният административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният срок на действие на ПАМ налага неоправдани ограничения, надхвърлящи тези, произтичаща от преследваната от закона цел с прилагането на принудителната административна мярка. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-426-0408242/ 03.08.2020г., да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в търговския обект, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният орган е издал обжалваната ЗНПАМ № ФК-426-0408242/ 03.08.2020г., за което излага подробни съображения.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 22.07.2020г. служители на ГД „Финансов контрол”, Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив, са извършили проверка на търговски обект - магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 133, стопанисван от ЕТ „А.Т.“, гр. Стара Загора. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0408242/ 22.07.2020г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0.70 лева, която е била заплатена в брой от орган по приходите преди легитимация – инспектор по приходите Л.Б.Б., като плащането е прието от Д.А., за която покупка не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка №

ФК-426-0408242/ 03.08.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на ЕТ „А.Т.“, гр. Стара Загора е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 133 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената на 22.07.2020г. оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 133, стопанисван от ЕТ „А.Т.“, при която е установено, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки или услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено при извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0.70лв., заплатена в брой на лицето Д.И.А. - продавач, от Л.Б.Б. – инспектор по приходите, преди легитимация, за която продажба не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с ИН на ФУ ЕD345368 и ИН на ФП 44345368, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение се сочи за доказано и от установената касова разлика между разчетената касова наличност и установената фактическа такава в размер на 2.82 лева. Въз основа на констатациите е направен извод, че ЕТ „А.Т.“, гр. Стара Загора не е спазил реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, като извършеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е възприето като основание за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗНПАМ № ФК-426-0408242/ 03.08.2020г., в т.ч Протокол за извършена проверка сер. АА № 0408242/ 22.07.2020г. и събраните при проверката доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018г. на

Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.10 по делото/. Следователно обжалваната ЗНПАМ № ФК-426-0408242/ 03.08.2020г. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като е посочено правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в

ЦУ на НАП правомощие и фактическото основание за осъщественото публичното право за налагане на ограничителната административна мярка, от гл. т на констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото извършване.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От посочената норма следва извода, че налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, е самостоятелна и отделна процедура от тази по реализирането на административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез налагане на административни санкции по реда на ЗАНН.

Предвидената в чл.187, ал.4 от ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ от органа, който я е наложил, при заплащане на следващата се за извършеното нарушение глоба или имуществена санкция, не поставя изисквания към издаването на заповедта за налагането на ПАМ, а се отнася до изпълнението на мярката.

Анализът на нормативното правило по чл.187, ал.4 от ЗДДС сочи, че издаването на наказателно постановление за налагане на административна санкция е релевантно за действието на наложената принудителна административна мярка, като заплащането на санкцията представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпил след налагането на ПАМ. Трайна е съдебната практика, че образуването на административно наказателно производство по реда на ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.

„а" от ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред или начин за отчитане на продажбите в търговските обекти. В приложимия специален материален закон – ЗДДС, съставянето на АУАН и съотв. издаването на наказателно постановление не са предвидени като изискуеми се материалноправни предпоставки за постановяване на заповедта за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, поради обстоятелството, че производствата за налагане на административни санкции /по реда на ЗАНН/ и за налагане на ПАМ /по реда на АПК/, са регламентирани като самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по отношение на другото. Ето защо обстоятелството, че АУАН № F563196 от 06.08.2020г. е съставен след издаването на обжалваната ЗНПАМ, е ирелевантно за материалната и/или процесуалната законосъобразност на наложената със заповедта принудителна административна мярка.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

В случая на оспорващия търговец е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма /в приложимата й редакция/, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на лицето. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС - забрана на достъпа до обекта/, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.