Решение № 23298 от 23.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23298 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110115166 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Н. К. Е. с ЕГН **********, чрез адв. В. А. срещу *** с ЕИК ***, иск по чл. 128, ал. 2 КТ главен и акцесорен нему по чл. 86 ЗЗД и по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ както следва: по първия главен иск по чл. 128 КТ за заплащане на сумата 18 000 лева като дължимо за периода 01.02.2023г. – 01.01.2024г. трудово възнаграждение по Трудов договор *** с ответника и по акцесорния иск сумата 1239,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.02.2023г. – 15.03.2024г. Иска отмяна на уволнението й, извършено със Заповед *** и възстановяването на преди това заеманата длъжност „***“. Претендира разноски.

Ответникът, чрез адв. В. Т., оспорва исковете и счита същите за неоснователни.

Алтернативно сочи, че Трудовият договор с ищцата е бил недействителен. Излага подробни съображения. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищцата е работила по Трудов договор *** като „***“.

Видно от писмо от ИА „Главна инспекция по труда“ – гр. София изх.№ ***. след извършена проверка по сигнал на ищцата по настоящото дело са изложени констатациите, че не се е установило да има издадена Заповед по заявление на ищцата по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, нито са изплатени начислените трудови възнаграждения за периода м. 02.2023г. – м.

10.2023г. На ответното по делото и по проверката дружество са дадени задължителни 1 предписания от Инспекциятада се издаде заповед за уволнение или друг документ, с който да се удостовери прекратяването на трудовото правоотношение на Н. Е. с ***. Това предписание не било изпълнено и следвало да се търси административно-наказателна отговорност. Впоследствие било поискано от този работодател предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищцата и такова е отказано от Инспекцията с отделен акт – 66 от делото, тъй като Н. Е. ползва закрилата като майка на дете до 3-годишна възраст. Според цитираното писмо е представена Заповед *** за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение.

От дадените свидетелски показания съдът приема следното. Първият свидетел – на ищцата – С., е близък познат на същата. Той не даде показания в категоричен смисъл за нито един факт, релевантен по делото – нито че Н. Е. е посещавала редовно работното си място, нито познава новият й партньор и баща на второто й дете – *** на ответното дружество. Бил там около 10-тина пъти /на адреса на офиса на дружеството/, където ищцата изпълнявала трудовите си задължения.

Вторият свидетел пък е обвързан с ответното дружество, защото е негов служител. Той дава общи показания, че не знае дали ищцата е била назначавана и като каква в дружеството.

Знае коя е – майката на детето на ***. Той сочи, че не е виждал Е. да изпълнява трудови задължения в офиса на фирмата.

Останалите събрани по делото доказателства, макар и допустими, не допринасят съществено за изясняване предмета на делото, поради което не се дължи детайлното им обсъждане.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Правото произтича от уважаване на иска за отмяна на уволнението и доказване на обстоятелството, че съществуващото между страните трудово правоотношение е било безсрочно. В тежест на ищеца е да докаже, че трудовото правоотношение е било безсрочно.

В тежест на работодателя е да установи законосъобразност на уволнението.

По отделните претенции съдът взе предвид следното.

За законността на прекратяването. В процесния случай работодателят е упражнил правото си на дисциплинарно уволнение като е констатирал, че служителката не се явявала последователно 40 дни на работа. Бидейки обаче майка на дете до 3-годишна възраст към датата на уволнението, същата се ползва със специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ.

Доказано е, че е искано разрешение от ИА „ГИТ“ и такова е отказано. Така извършеното прекратяване е незаконно – работодателят неправомерно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение. Ето защо заповедта подлежи на отмяна. Така основателен е и предявеният иск за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.

2

По исковете по чл. 128 КТ и по чл. 86 ЗЗД.

Съдът намира тези претенции за недоказани. Не се установи нито чрез ССЕ, нито по друг начин какви записи има при ответника по ведомост по отношение на ползван отпуск и дали е изплащано възнаграждение за исковия период, респективно дължи ли се мораторна лихва.

Ищецът следваше сам да проведе пълно и главно доказване на тези искове, а по предоставените процесуални възможности, той не стори това. Има твърдения, че Е. не е полагала труд, че е отсъствала от работното място, за оборването на които ищцата не положи никакви усилия. Изслушаният свидетел даде противоречиви и неясни показания, които съдът не кредитира. В по-голяма степен, но не напълно се кредитират показанията на втория свидетел, но те отново не доказват с категоричност факта дали служителката е изпълнявала пряко трудовите си задължения. Отделно тяхното съдържание не бе установено – няма трудова характеристика, за да може да се направи извод какви задължения точно има служителката и къде следва да ги изпълнява. Така същите подлежат на отхвърляне.

По разноските

С оглед изхода на делото и по направеното искане се следват разноски и на двете страни.

Ищецът иска присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лева. Ответникът от своя страна претендира разноски в размер на 3000 лева платено адвокатско възнаграждение. И двамата адвокати представят договори за заплащане на уговореното „на ръка“.

На всяка страна се дължат разноски по съразмерност.

По делото възражение за прекомерност от ответника. Съобразявайки, че той самият е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в по-голям размер – 3000 лева, възражението, че 2700 лева са прекомерни е неоснователно.

И двете страни по резултата на делото си дължат разноски по съразмерност – на ищцата се дължат 450,00 лева, а на ответника – 500,00 лева.

Ответникът дължи да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху уважените искове от в размер на общо 160,00 лева /по 80,00 лева за всеки неоценяем иск/, дължими по сметка на СРС.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ дисциплинарното уволнение на Н. К. Е. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, с *** с ЕИК ***, извършено със Заповед ***

3

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Н. К. Е. с ЕГН ********** на заеманата преди това длъжност „***“.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. К. Е. с ЕГН ********** срещу *** искове по чл. 128 КТ за заплащане на сумата 18 000 лева като дължимо за периода 01.02.2023г. – 01.01.2024г. трудово възнаграждение по Трудов договор *** с ответника и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 1239,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.02.2023г. – 15.03.2024г., като НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Е. сумата 450,00/четиристотин и петдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. К. Е. ДА ЗАПЛАТИ на *** на сумата 500,00/петстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата 160,00 /сто и шестдесет/ лева дължима държавна такса по уважените искове.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4