Решение № 3174 от 29.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3174 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева в.ена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20211100514263 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20153613 от 08.07.2021 г. по гр.д. № 30789/2019 г.

Софийски районен съд, 41 състав отменил по предявения иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС от И. Н. Н., ЕГН **********, срещу „Р. ЕООД, ЕИК *******, И. П. С., ЕГН **********, П. И. С., ЕГН **********, в. в., гражданин на Република Австрия, роден на ******* г., М. Г. И., ЕГН **********, М. И. Н., ЕГН **********, Р. П. К., ЕГН **********, Н. Р. Р.,

ЕГН **********, К. А. Р., ЕГН **********, А. П. А., ЕГН **********, и В. С.

П., ЕГН **********, в качество им на ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ от етажна собственост с адрес гр. София, ул. „*******, решенията, приети на проведено на 18.12.2018 г. общо събрание на етажната собственост с адрес гр. София, ул.

„*******. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 50 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата – етажен собственик М. Г. И., като с определение от 22.03.2022 г. на основание чл. 265, ал. 2 ГПК като въззивници са конституирани и останалите етажни собственици – ответници в първоинстанционното производство „Р.“ ЕООД, 1

И. П. С., П. И. С., в. в., М. И. Н., Р. П. К., Н. Р. Р., К. А. Р., А. П. А. и В. С. П..

В жалбата се поддържа, че атакуваното решение било нищожно, недопустимо и неправилно. Не се излагат доводи за нищожност на решението. Твърди се, че решението било недопустимо като постановено по недопустим иск – предявен след преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. От представените доказателства се установило, че е спазена процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, поради което изводът на СРС за допустимост на иска бил неправилен. Освен това допълнително основание за прекратяване на делото било неколкоратното неспазване от ищеца на преклузивни срокове за отстраняване нередовности на исковата молба, и по-точно кои лица следва да са ответници по делото. От представения протокол от ОС на ЕС от 03.12.2019 г. било видно, че ищецът е знаел, че „К.Б.“ ЕООД вече не е управител на етажната собственост, но не предоставил тази информация на съда, а в открито заседание на 26.02.2020 г. пълномощникът му адв. Сачанска заявила, че няма представа кой изпълнява длъжността управител на ЕС. Също така в производството пред СРС ищецът не представил доказателства за етажните собственици и в тази връзка се твърди, че искът не бил надлежно заведен срещу всички легитимирани страни. Във връзка с твърдяната неправилност на обжалваното решение се поддържа, че за редовното свикване на процесното ОС на ЕС били представени покана от 26.11.2018 г. и протокол от 26.11.2018 г. за поставяне на поканата, с който се удостоверявало надлежното й залепване на входната врата. От тези доказателства било видно, че процедурата по свикване на общото събрание била изцяло спазена, в съответствие с чл. 13, ал. 1 ЗУЕС.

Ищецът бил получил дори и лично на електронната си поща на 26.11.2018 г. поканата за свикване на ОС за 18.12.2018 г., за което била представена разпечатка от електронната поща на „К.Б.“ ЕООД от 26.11.2018 г.

Съобщението било изпратено на електронния адрес, посочен от ищеца за контакт на стр. 8 от приетия договор за предоставяне на услуга от 17.12.2016 г. По отношение съображението на съда, че липсвало посочено място на провеждане на ОС, такъв порок не бил сочен от ищеца, т.е. съдът се позовал на обстоятелство извън тези, с които бил сезиран. Освен това в поканата бил написан адресът на етажната собственост и било достатъчно ясно, че това е адресът на провеждане на ОС. По отношение мотивите на СРС във връзка с дневния ред на проведеното събрание, както съдът посочил, това касаело само решенията по т. 3, въпреки че същите можело да влязат в категорията 2

„други“. От съдебното решение не ставало ясно на какво основание се отменя всяко от решенията на ОС. Неправилни били мотивите на съда и относно непосочването на идеалните части на всеки от собствениците в протокола, а и дори съдът установил какъв процент идеални части имат собствениците, присъствали на събранието. Още повече че в процесния протокол били посочени идеалните части, притежавани от явилите се собственици – 57.57 %.

Непосочването поотделно на притежаваните идеални части не можело да обоснове извод за незаконосъобразност на решенията. Освен това ОС на ЕС било отложено с един час поради липса на кворум и съгласно чл. 15, ал. 2 ЗУЕС събранието се считало законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто идеални части. Поради това моли съда да прогласи за нищожно, да обезсили като недопустимо, да отмени като неправилно обжалваното решение. Претендират се разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство въззивницата Итова представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна И. Н. Н. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмени бележки от 15.05.2024 г.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно. Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в съдебната практика и теория се приема че е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да 3 бъде разкрита и по пътя на тълкуването – т.е. при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав. Нищожност на решението се приема да е налице и когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на добрите нрави.

В случая е налице надлежно волеизявление на съдебния състав, постановил първоинстанционното решение - то е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, в законен състав, в писмена форма и е подписано. Волята на съда е ясна и разбираема – съдът е счел, че по делото са установени част от твърдените от ищеца пороци, довели до незаконосъобразност на взетите на процесното ОС на ЕС решения, поради което и на основание чл. 40 ЗУЕС ги е отменил. С решението не е постановено и нещо неизпълняемо, нито изпълнение на действие, съставляващо престъпление или противоречащо на добрите нрави. Поради това бланкетното твърдение във въззивната жалба обжалваното решение да било нищожно е неоснователно.

За неоснователни въззивният съд намира и доводите в жалбата за недопустимост на атакуваното решение.

Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС (в приложимата му редакция след изменението с ДВ, бр. 26 от 2016 г.), молбата за отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 . Нормата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС в приложимата й редакция (изм. и доп. с ДВ, бр. 26 от 2016 г.) предвижда, че председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 (7-дневен) поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“ и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите п о чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в 4 страната.

Граматическото, логическото и историческото тълкуване на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС във връзка с чл. 16, ал. 7 ЗУЕС в приложимата за спора редакция обуславя извод, че срокът за оспорване на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажните собственици започва да тече от връчване на етажните собственици на протокола от проведеното общо събрание. В този смисъл е използваният от законодателя израз в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС „получаване“ на решението, а в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС – „предоставяне“ на собствениците на копие от протокола и приложенията към него. Както получаването, така и предоставянето означават връчване, достигане до заинтересованите лица - собственици, ползватели или обитатели. Законът има предвид реалното получаване на препис от протокола с оглед запознаване с неговото съдържание, а не латентната възможност етажният собственик да се снабди него. В подкрепа на този извод е сравнението с предходната редакция на текста на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, съгласно която срокът за оспорване на решение на общото събрание тече от „оповестяването“ на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, т.е. чрез поставяне на съобщението за изготвяне на протокола от общо събрание, а копие от протокола се предоставя „при поискване“. Следователно при относимата за спора редакция на цитираните норми не е достатъчно да бъде поставено на общодостъпно място в сградата съобщение, че протоколът е изготвен, нито дори да бъде поставен самият протокол, тъй като по този начин няма да е изпълнено изискването на закона за реално получаване/предоставяне на протокола.

При доказателствена тежест за ответниците, същите не са установили, а и не твърдят препис от протокола от ОС на ЕС от 18.12.2018 г. да е бил предоставен на ищеца преди сочената от него дата – 09.05.2019 г., когато копие от протокола е било изпратено на електронен адрес на негов пълномощник. След като срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС тече от получаването на протокола, а такова не се доказва преди 09.05.2019 г., и предвид датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2019 г., искът е предявен в преклузивния законов срок. Доводите за недопустимост на иска и съответно на първоинстанционното решение като постановено по недопустим иск, са неоснователни.

5

За неоснователни съдът намира и доводите в жалбата за недопустимост на решението поради неспазване от ищеца на преклузивни срокове за отстраняване нередовности на исковата молба, в частност посочване имената и адресите на всички етажни собственици в процесната сграда – етажна собственост, както и поради това, че искът не бил предявен срещу всички легитимирани страни. Ищецът е изпълнявал в срок, макар непълно дадените му указания, във връзка с което по негово искане е бил задължен и предходният професионален домоуправител да представи копие от намиращата се у него книга на етажните собственици. В съответствие с вписванията в тази книга и представените справки чрез отдалечен достъп от АВ – СВ София ищецът с последна молба от 15.01.2021 г. е посочил всички известни му етажни собственици в сградата. Ответниците не са твърдели в процеса да не участват етажни собственици, нито конкретни такива се сочат във въззивната жалба. Обстоятелството, че ищецът е присъствал на ОС на ЕС от 03.12.2019 г., на което е взето решение за прекратяване на договора между етажната собственост и „К.Б.“ ЕООД, считано от 03.12.2019 г., е неотносимо, тъй като на това ОС на ЕС не е избран нов управител/председател на УС, който ищецът да посочи като представляващ етажните собственици в процеса. След „К.Б.“ ЕООД нов управител/председател на УС на ЕС не е вписан и в регистъра, воден от Столична община, което се установява от служебно изисканата от въззивния съд информация от Столична община.