Решение № 11 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330203048 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. К. Д., ЕГН ********** от гр. С. З., обл. С.

З., ул. „С. К.“ № ***, вх.*, ет.*, ап.**, против Наказателно постановление № 149/24.02.2023г. на Зам. - кмета на „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 22ОА-231/01.02.2022г. на Кмета на Община Пловдив, с което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 94, ал.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП.

Жалбоподателят Д. К. Д., по съображения, изложени в жалбата моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира разноските по делото в размер на 400 лева. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от адв. П., преупълномощен от адв. Д., който поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна Зам. - кмет „Обществен ред и сигурност“ Община Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл. юрк.

Т. Д., която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 08.12.2022г. в гр. Пловдив свид. Б. А. К., на длъжност „охранител“ при ОП „Общинска охрана“ гр. Пловдив, в изпълнение на задълженията си, извършвала обход и съблюдавала за нарушения по незаконно паркирани и престояващи МПС-та. в района на ул. „Славянка“. Тогава около 11:12ч., до № 49 на същата улица, забелязала паркиран лек автомобил „Сузуки“, с рег. № ******** върху тротоара, без мястото да е определено за това от администрацията на пътя. За констатираното св. К.. съставила фиш № 0002467082/08.12.2022г., а нарушението определила по чл. 94, ал.

3 от ЗДвП. Нарушението било обективирано в снимков материал. С възражение вх. № 22ОР-2094/12.12.2022г. до ОП „Общинска охрана“ било оспорено констатираното нарушение. Д. бил поканен да се яви в „Общинска охрана“ гр. Пловдив за съставяне на АУАН за констатираното нарушение.

Вместо него, на място се явил упълномощеният адв. Д., който се запознал със съдържанието на съставения срещу жалбоподателя Д. АУАН № 002612/ 01.02.2023г. и го подписал с възражение.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 178е от ЗДвП на Д. било наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложените по преписката доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на разпитания актосъставител Б. А. К. в съдебно заседание, която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя за това, че е паркирал в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, 2 успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Прави се извод, че паркирането на тротоара е допустимо, само при условие, че мястото е обозначено с пътен знак, маркировка и/или надписи от съответната общинската администрация като място за паркиране, автомобилът тежи до 2, 5 тона, има разстояние не по-малко от 2 метра за преминаване на пешеходците, и не е в непосредствена близост до вход или гараж.

Безспорно и по несъмнен начин съдът установи, че именно жалбоподателят Д. е паркирал процесното МПС, а и самият той не спори за това. Безспорно се установява и че процесното МПС е било паркирано на тротоара по смисъла на пар. 6, т. 6 от ДР, където е дадена легална дефиниция на „тротоар“. Това е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Установи се, че не е имало и пътен знак, позволяващ паркиране.

Следователно на посоченото място жалбоподателят е пренебрегнал задължението си да паркира в населените места, какъвто е гр. Пловдив, на тротоара само при условията, предвидени в закона, а именно ако има разрешение от администрацията и собственика на пътя, каквото липсва в конкретния случай. Едва след това да се изследват въпросите, дали е успоредно на оста на пътя, дали автомобила има маса по-ниска от 2,5 тона и при отстояние от сградите най-малко 2 метра за преминаване на пешеходците. Като не е изпълнил задължението си да паркира или спре само на определено за това място на тротоара, а го е извършил на място, което не е било определено за това, жалбоподателят не се е съобразил с едно от необходимите условия, за да може да има установеното по делото поведение.

В контекста на изложеното достатъчно е, ако актосъставителят е приел, че липсва разрешение от администрацията или собственика на пътя да бъде паркирано на тротоара, само това обстоятелство да бъде включено в описанието на нарушението. Затова и описано по този начин поведението на жалбоподателя е пълно, ясно и конкретно, без да е необхоД. допълнително описание, като не се нарушава правото на защита. Според съда, не е необхоД. от фактическа страна и да бъде включвано обстоятелството, дали на пътя е имало въобще места, определени за спиране от администрацията или собственика на пътя, тъй като това не е съставомерен елемент на нарушението. Същото следва да се установява и твърди от самия жалбоподател, и то, че именно мястото, на което е била паркирана колата му е такова, в каквато връзка не са ангажирани доказателства. Ето защо съдът не споделя направеното от жалбоподателя възражение в тази посока за 3 некоректно описание на нарушението, с което се цели единствено освобождаване от отговорност на формално основание.

АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от приложените по делото оправомощителни заповеди, съответно – Заповед № 22ОА-1996/30.08.2022г. и Заповед № 22ОА231/01.02.2022г. Спазените са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дадена е правилна правна квалификация на нарушението. Правилно на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева, който размер е минимален и не подлежи на редуциране от страна на съда. Не е налице и маловажен случай, предвид запрета в чл.189з от ЗДвП.

Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

На основание чл.63д ал.4 и ал.5 от ЗАНН и изхода на делото, въззиваемата страна има право на разноски. От своя страна същата е направила своевременно искане за присъждане на разноски и е била представлявана от юрисконсулт в съдебно заседание. С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Тези разноски следва да се присъдят в тежест на жалбоподателя Д. Д., който да ги заплати на Община Пловдив. Предвид потвърждаването на обжалваното НП, неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 149/24.02.2023г. на Зам. кмет на „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 22ОА-231/01.02.2022г. на Кмета на Община Пловдив, с което 4 на Д. К. Д., ЕГН ********** от гр. С. З., обл. С. З., ул. „С. К.“ № ***, вх.*, ет.*, ап.**, му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 94, ал.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН ********** от гр. С. З., обл. С. З., ул. „С. К.“ № ***, вх.*, ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на Община Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5