Решение № 12 от 17.01.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Кърджали, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на едИ.десети декември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря ЕлИ. П. Урумова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20245100500231 по описа за 2024 годИ.

С решение № 280 от 15.06.2024 г., постановено по гр. д. № 305/2023 г., Районен съд – Кърджали е осъдил, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, "О." *** гр.

К. да заплати на Д. Е. М. от с. Б., общ. А., обл. К., сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на **.**.**** г., довела до смъртта на Е.Р.М. - баща на ищеца, ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения от Д. Е. М. против "О." *** иск, в частта му, за осъждането на ответника да заплати на ищеца разликата над уважения размер от 30 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на **.**.**** г., довела до смъртта на Е.Р.М. баща на ищеца. С решението съдът е осъдил "О." *** да заплати на адв. Д. Ш. от АК - К. сумата от 2 362.50 лева - адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие на ищцовата страна, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Кърджали – да заплати сума в общ размер 1 442.50 лева, представляваща дължима държавна такса и разноски в производството, съразмерно на уважената част от иска. Осъдил е Д.

Е. М. да заплати на "О." *** сумата от 7 850.76 лева – разноски за адвокат, пропорционално на отхвърлената част от иска.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът "О." 1

***, който чрез своя процесуален представител, го обжалва в частта, с която "О." *** е осъдено да заплати на Д. Е. М. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на **.**.**** г., за разликата над 10 000 лева до присъдения размер от 30 000 лева. Счита, че решението в обжалваната част е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че наследодателят на ищеца е проявил груба небрежност, като единствено и само неговото поведение при управлението на МПС и неспазването на неговите задължения като водач на МПС е причИ. за настъпване на трагичния резултат. Твърди също, че съгласно чл. 201, ал. 1 от КТ не следва да носи отговорност, тъй като пострадалият водач умишлено е причинил увреждането си. Сочи също, че не се установява наличието на силна и постоянна емоционална връзка между наследодателят на ищеца и ищеца. При определяне на обезщетението за причинени на ищеца неимуществени вреди съдът не се е съобразил с принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Счита, че съдът не е определил правилно степента на съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като единствената причИ. за настъпилата смърт е поведението на пострадалия, управлявайки МПС след употреба на алкохол, и слизайки от кабИ.та на камиона без причИ. и без обезопасяване на същия. Поради изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 10 000 лева до присъдения размер от 30 000 лева.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата от въззиваемия Д.

Е. М. не е постъпил.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпило становище от третото лице помагач – З. "О." ** гр. С., чрез представител по пълномощие, в което се излагат съображения за основателност на въззивната жалба, респективно – за неправилност на решението в обжалваната му част.

Подадена е въззивна жалба и от Д. Е. М. от с. Б., общ. А., обл. К., чрез представител по пълномощие, срещу постановеното по делото решение в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на **.**.**** г., за разликата над уважения размер от 30 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева. Счита, че решението в обжалваната от него част е необосновано. В жалбата се излагат съображения, 2 че присъденото обезщетение от 30 000 лева е значително занижено и не отговаря на вредите, претърпени от ищеца. Оспорва извода на първоинстанционният съд, че дължимото обезщетение следва да се редуцира със 70 % поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищеца, като твърди, че в случая не е налице проявена от последния груба небрежност при изпълнение на работата. Поради изложеното, моли съда да отмени решението в обжалваната от него част – за разликата над 30 000 лева до претендирания размер от 120 000 лева, и да уважи иска в пълен размер. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата от "О." *** гр. К. не е постъпил.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпило становище от третото лице помагач – З. "О." ** гр. С., чрез представител по пълномощие, в което се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно – за правилност на решението в обжалваната му част.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

По делото е предявен от Д. Е. М. против "О." *** гр. К. иск, с правно основание чл. 200 от КТ, за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на неговия наследодател Е.Р.М., настъпила на **.**.**** г. от трудова злополука, в размер на 120 000 лева, ведно със законната лихва от **.**.**** г.

По делото е установено, че ищецът Д. Е. М. е единствен наследник – син на Е.Р.М., почИ.л на **.**.**** г., в резултат на трудова злополука, установена с разпореждане по чл. 60, ал.1 от КСО № 5104-08-11 от 31.03.2022 г., издадено от ТП на НОИ – Кърджали. Установено е също, че между Е.Р.М. и ответника в първоинстанционното производство "О." *** гр. К. е бил сключен договор от 29.10.2021 г., с предмет: превоз на земна маса на строителен обект в с. Б., за длъжността: "ш." на тежкотоварен камион М. над 12 тона, с рег.

Номер * **** **, като договорът е обявен за трудов по реда на чл. 405а от Кодекса на труда с постановление на „Инспекция по труда“ гр. Кърджали от **.**.**** г.

От назначената по делото и неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява следното: на 3

**.**.**** г. Е.Р.М. е превозвал изкопни маси до с. Б., махала "Д.", общ. М..

Около 18:10 ч. е позиционирал автомобила за разтоварване, дал е назад и колелата на най-задния мост са се покачили върху насипа на около 0,30 м. над нивото на околния терен, при което товарният автомобил е получил наклон напред. Водачът е изключил двигателя на автомобила, без да задейства ръчната спирачка, след което е слязъл от автомобила. По неизвестни причини е попаднал между левите колела на I-ви и II-ри предни мостове, т.е. в габаритите на автомобила. В този момент поради необезопасяването, под действието на хоризонталната съставка на силата на теглото, и това че задния край на коша е бил проникнал в разтоварените изкопни маси, товарният автомобил се е придвижил напред като е притиснал (прегазил) с лявото колело на II-я преден мост М.. Към момента на инцидента, товарният автомобил „М. ****“ е бил технически изправен. Няма констатирани технически неизправности по него, които да са в причинна връзка с инцидента. Каросерията на товарния автомобил е била технически изправна, като няма причинно-следствена връзка между товара в автомобила и настъпилата на **.**.**** г. смърт на Е. М.. Преди М. да слезе от кабИ.та, товарният автомобил е бил спрял. В тази ситуация той, слизайки от кабИ.та все още не е бил предприел действия по разтоварването (ръчната спирачка не е била задействана и технологично не е било възможно то да се извърши).

Товарният автомобил е бил покачен с най-задните си колела върху насипа, а задния край на каросерията му е упражнявала натиск - опирала е върху насипа. Товарният автомобил не е бил обезопасен по никакъв друг начин, като е нямал поставени спиращи клинове под колелата. Съгласно експертизата, при слизането от кабИ.та М. е следвало да бъде изключително внимателен да не попадне в габаритите на автомобила. Преди да слезе е следвало да хоризонтира автомобила и задейства ръчната спирачка. Ако предприеме действия по разтоварването на товара, следва да се намира в кабИ.та и да упражнява контрол върху уредбите действащи в момента на разтоварването и при нужда да прекрати действието им или предприеме други мерки за безопасност. От техническа гледна точка причИ.та за инцидента е липсата на обезопасяване на товарния автомобил срещу потегляне по наклона на насипа и попадането на М. в габаритите на автомобила.

В медицинската част експертизата сочи, че смъртта на Е.Р.М. се дължи на множество несъвместими с живота увреждания - масивни разкъсвания на 4 органи от гръдната и коремната кухИ.. Настъпила е много бързо и е била неминуема. Описаните травматични увреждания са възникнали при действието на твърд тъп предмет с изключително голяма сила и добре отговарят да са възникнали при прегазване /притискане от колелото/ от тежко МПС през корема и гърдите. При изследването на трупа на Е. М. не са установени налични травматични увреждания, които не могат да бъдат обяснени с прегазване и притискане от масивна автомобилна гума от товарен автомобил с голяма маса. Констатираните при изследването травматични увреждания имат категорично характеристика на прижизнени такива, т.е. прегазването е причинено приживе на М.. Вещото лице дава заключение, че установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на Е.Р.М. е 0,69 промила и отговаря на лека степен на алкохолно опиване, която се характеризира с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на концентрацията, на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени коордИ.ционни нарушения, вегетативни смущения.

Установено е също така по делото, че по случая е образувано ДП №24/2021 г. по описа на ОСО в ОП – Кърджали, водено за престъпление по 123, ал.1 от НК или друго от общ характер, което е прекратено.

Съгласно чл. 200 от КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вИ. за настъпването им. Имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката – съгласно чл. 200, ал. 2 КТ. Работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.

5

С оглед изложеното, следва да се посочи, че решението на първоинстанционния съд, в частта, с която на основание чл. 200 от Кодекса на труда е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговия наследодател, настъпила в резултат на настъпилата на **.**.**** г. и описана по – горе трудова злополука, в размер на 10 000 лева, не е обжалвано и като такова е влязло в сила в тази му част.

В тази връзка и предвид доводите в подадените въззивни жалби, спорен по делото е единствено размера на причинените на ищеца неимуществени вреди, респективно, размера на дължимото от "О." *** обезщетение и в частност – налице ли са условията на чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване отговорността на работодателя и ако да – в какъв размер следва да бъде намален размера на обезщетението.