Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 417 от 21.05.2021, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4518/2020
Вид
Решение № 417
Подписан
21.05.2021
В сила
25.06.2021
Състав
Дияна Атанасова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Плевен , 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Дияна А. Николова при участието на секретаря ВЕРОНИКА И. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Дияна А. Николова Гражданско дело № 20204430104518 по описа за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от К. Г.

П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника адв. Л.С. П., ПлАК, със съдебен адрес: *** против О. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди следното : на 19.01.2018 г. между ищеца, в качеството му на наемодател, и О. А. А., в качеството му на наемател, е подписан Договор за наем на недвижим имот, а именно: ***, находящ се в ***.

Съгласно постигнатите между страните договорености /чл.3.3 от договора/, наемателят се задължава да заплаща ежемесечно всички текущи разходи, свързани с ползването на имота, включително ТЕЦ /централно отопление/, електроенергия, вода и всички други режийни разноски, като съгласно чл.8.2. от подписания договор в случай на неизпълнение на задълженията си по същия, неизправната страна дължи на изправната обезщетение в размер на 220 лв.

На 18.06.2019 г. договорът за наем е прекратен, като наемателят е 1 освободил наетия имот. Неплатени обаче са останали следните суми за разходи във връзка с ползването на имота, а именно: 915,12 лв., представляващи задължения за топлинна енергия, съгласно уведомително писмо изх. № СП1649/09.102019 г. на "***" ЕАД

Във връзка с последното ищецът е отправил към наемателя и писмена покана за погасяване на задължението чрез "Български пощи" ЕАД, чрез препоръчано писмо - пратка №***/28.11.2019 г. С въпросната покана до ответника е направено изявление за заплащане на дължимите суми в 30дневен срок от получаване на поканата в изпълнение на поетите договорни задължения и на изричната разпоредба на чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Въпреки така отправената покана към наемателя от страна на ищеца, плащане на задълженията за топлинна енергия, генерирани по време на действието на договора за наем, не е извършено.

Предвид бездействието на ответника, на 15.01.2020 г. е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заплащане на дължимите суми и договореното обезщетение, в резултат на което е образувано ч.гр.д. №151/2020 г. по описа на Районен съд - Плевен и е издадена Заповед № 57/16.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съгласно която ответникът О. А. А. следва да заплати следните суми: 864,58лв. - главница, представляваща разноски във връзка с ползване на имота, съгласно чл. 3.3. от Договор за наем на недвижим имот от 19.01.2018 г., 50,67лв. - лихва върху главницата за периода 19.06.2019г. - 15.01.2020г., 220 лв. - обезщетение по чл.8,т.2 от Договор за наем на недвижим имот от 19.01.2018 г., ведно с законната лихва върху главницата от 15.01.2020 г. до изплащане на вземането, както и 25лв. - държавна такса в заповедното производство, и 300лв. - адвокатско възнаграждение.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника О. А. А., ЕГН **********, че дължи на К. Г. П., ЕГН **********, следните суми : 864,58лв. - главница, представляваща разноски във връзка с ползване на имота, съгласно чл.3.3. от Договор за наем на недвижим имот от 19.01.2018 г., 50,67лв. - лихва върху главницата за периода 19.06.2019г. -15.01.2020 г., 220лв. - обезщетение по 2 чл.8 т.2 от Договор за наем на недвижим имот от 19.01.2018г., ведно с законната лихва върху главницата от 15.01.2020г. до изплащане на вземането.

Претендират се разноски по делото, вкл. и тези от заповедното производство.

В срок е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника - адв.Я.Д., с който заявява, че искът е допустим, а по същество – вероятно основателен.

В о.с.з. ищецът се представлява от пълномощника си, която поддържа исковата молба.

В о.с.з. ответникът се представлява от особения представител, който заявява, че следва да се постанови решение съобразно доказателствата по делото.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Отприетото като доказателство по делото ч.гр.д. №151/2020год. по описа на ПлРС се установява, че по същото е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК в полза на ищеца/заявител/ срещу ответника /длъжник/ за сумите, както следва: сумата 864,58 лева за главница, лихва 50,67 лева за периода 19.06.2019 г. до 15.01.2020 г., представляваща разноски във връзка с ползване на имота, съгласно чл. 3.3 от Договор за наем на недвижим имот от 19.01.2018 г.; обезщетение по чл.8 т.2 от Договор за наем на недвижим имот от 19.01.2018 г. в размер на 220 лева и законна лихва върху главницата от 15.01.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева държавна такса, както и разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатени разноски във връзка с ползване на имота, съгласно чл.3.3 от Договор за наем на недвижим имот от 19.01.2018 г., както и обезщетение по чл.8 т.2 от същия договор.

Искът на основание чл.422 от ГПК е предявен в срок, допустим е, а по същество е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Вземането в заповедното и исковото производство е идентично по основание 3 и размер.

От приетия като доказателство и неоспорен Договор за наем на недвижим имот от 19.01.2018г. се установява, че ищецът /като наемодател/ е предоставил под наем на ответника/наемател/ недвижими имот-жилище, описан в договора. Съгласно т.3.3. от договора наемателят се задължава да заплаща ежемесечно всички текущи разходи, свързани с с ползването на имота -ТЕЦ/централно отопление/, електроенегрия, вода и др., с изключение на тези за ремонти на сградата. Съгласно т.8.2 от договора неизправната страна по договора дължи при неизпълнение обезщетение на изпхравната страна в размер 220лв. Съгласно чл.232 ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта. По делото е приета като доказателство Покана от ищеца до ответника за заплащане на сума за използвана топлоенергия, без данни за връчването й на адресата. В образуваното заповедно производство заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, инициирало насотящото исково производство. Отевтникът не ангажира доказателства за това да е платил задължението, което има съгласно сключения договор за наем в размер 864,58лв.-дължима сума за тополенергия за периода от 01.01.2019год. до 30.06.2019год. Не е представил доказателства за ниличие на други факти, които да погасяват или изключват вземането на ищеца. Ето защо ответната страна дължи посочената по-горе сума, както и лихвата за забава върху главницата, изчислена и обявена от съда с он лайн калкулатор- в размер 50,67лв. Дължима от ответната страна е и сумата в размер 220лв. - уговорена от страните в т.8.2 от процесния договор за наем.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер 385лв.-за внесена държавна такса и възнаграждение за особен представител, какот и разноски за заповедното производство в общ размер 325лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.232 ал.2, пр.2-ро от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД, че О. А. А., ЕГН 4

**********, с адрес: ***, представляван по делото от особен представител – адв.Я.Д. от ПлАК ДЪЛЖИ на К. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:

***, пълномощник адв. Л.С. П., ПлАК, със съдебен адрес: *** сумите, както следва : 864,58лв. - главница, представляваща разноски във връзка с ползване на имот, съгласно чл.3.3. от Договор за наем на недвижим имот от 19.01.2018г., 50,67лв. - лихва върху главницата за периода 19.06.2019г. 15.01.2020 г., 220лв. - обезщетение по чл.8 т.2 от Договор за наем на недвижим имот от 19.01.2018г., ведно с законната лихва върху главницата от 15.01.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 151/ 2020год. по описа на Плевенски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал. 1 ГПК О. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван по делото от особен представител – адв.Я.Д. от ПлАК ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, пълномощник адв. Л.С. П., ПлАК, със съдебен адрес: *** разноски по исковото производство в общ размер 385лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №151/2020год. по описа на ПлРС – 325лв.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5