Определение № 860 от 23.10.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 860 гр. Враца, 23.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. Н. Х.в

Членове:

Веселина Люб. Павлова

Захари Ил. Захариев като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500644 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, действащо чрез адв. Х. М. – САК против Определение № 642/30.08.2026 г., постановено по гр. д. № 447/2026 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, е което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на присъдените в полза на насрещната страна разноски за безплатна адвокатска защита с постановеното по същото дело Решение № 203/01.07.2026 г.

В жалбата се излагат доводи, че е невъзможно да се установи дали представеният по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело, като се оспорва обстоятелството за наличието на правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закон за адвокатурата (ЗА) – че страните се намират в близки отношения. В тази връзка се заявяват доказателствени искания – за справка в ЕИСС относно идентични договори за правна защита по други дела на същия адвокат и задължаване на лицето да удостовери качеството си на близък на процесуалния представител.

Жалбоподателят счита още, че от страна на първоинстанционния съд не са съобразени критериите, установени в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/22, както и на трайната практика на ВКС, поради което е следвало или да не се присъжда адвокатско възнаграждение, или същото да е в много понисък размер. При тези доводи е отправено искане за уважаване на заявените доказателствени искания, за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на съдебен акт, с който се откаже присъждане на разноски за безплатна правна помощ или ако такива се дължат – да бъде намален техният размер.

В срочно подаден отговор от адв. Д. Г. от АК Ловеч – процесуален представител на Л. П. М., се оспорва основателността на подадената частна жалба. Сочи се, че ищцата сама е предоставила на адвоката всички документи за завеждане на делото, платила е лично държавната такса, като договорът на 1 за правна защита е неформален – писмената форма е за доказване, но не и за действителност, респ. адвокатът има право да получи възнаграждение за своя труд съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗА. Цитира актуална съдебна практика на ВКС, съгласно която съдът не прави преценка дали клиентът и адвокатът за близки лица, като намира определеното възнаграждение за справедливо, а не прекомерно. Оспорва доказателствените искания, като неотносими към спора, като е отправена молба за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт. Във връзка с нейната основателност, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство по гр. д. № 447/2026 г. по описа на РС – Бяла Слатина е образувано по искова молба на Л. П. М., чрез адв. Д. Г. от АК Ловеч против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, с която са предявени два обективно съединени искове – иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

22 ЗПК - за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 1221188/03.01.2025 г. и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 245,28 лв., платена без основание във връзка със сключения договор за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 е подал отговор на исковата молба.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което процесуалните представители на страните не са присъствали лично.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. Д. Г. от АК Ловеч, от който е видно, че не е договорено адвокатско възнаграждение, поради наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.

С постановеното по делото Решение № 203/01.07.2026 г. съдът е уважил изцяло исковите претенции, като на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 е осъдил „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 да заплати на адв. Д. Г. от АК Ловеч сума в размер на 280 евро с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, с която моли съда да измени постановеното решение в частта относно присъдените разноски на процесуалния представител на ищцата, като не присъжда такива или намали същите. По тази молба е постъпил в срок отговор от страна на адв.

Д. Г. от АК Ловеч, в който се изразява становище за неоснователност на искането, след което районният съд се е произнесъл е обжалваното Определение № 642/30.08.2026 г., с което е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

При така констатираното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предметът на спора пред въззивната инстация се свежда до дължимостта и размера на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, като въззивният съд намира, че 2 частната жалба срещу Определение № 642/30.08.2026 г. се явява неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е съобразил постановките на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България и постановените множество съдебни актове на ВКС на РБ, в които се приема, че регламентираните от Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не представляват обвързващи съда правила, а могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай е постановено позитивно решение за ищцата, представлявана от адвокат в условията на безплатна правна помощ - чл. 38, ал.

1, т. 3 от ЗА, при което съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на индивидуализация на представения договор за правна защита, тъй като такъв е налице по делото, сключен между ищцата и процесуалния представител, представено е пълномощно и от всички действия по делото и представени доказателства, безспорно се установява договарянето между адвоката и неговия доверител, а съдът не проверява и не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Поради това се явяват неоснователни и завените от жалбоподателя доказателствени искания, които следва да бъдат отхвърлени от настоящия съдебен състав.

Относно присъдения размер на адвокатското възнаграждение от 280 евро с вкл. ДДС (или 233,33 евро без ДДС), първоинстанционния съд е изложил подробни аргументи относно определянето му, които настоящата съдебна инстанция напълно споделя. В конкретния случай този размер е формиран в съответствие с действащата Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа и дори е определен в под минималния размер (определен е 280 евро с вкл. ДДС, а минимумът по Наредбата възлиза на 319,05 евро с вкл. ДДС), съобразно материалния интерес на установителния иск от 2200 лв. В случая съдът е сезиран е два обективно кумулативно съединени иска, но доказването и правните аргументи по същите се припокриват и не се налага отделна процесуална активност за всеки иск, поради което районният съд правилно е присъдил едно възнаграждение, което обхваща целия обем на извършената правна помощ.

Ето защо и като съобразява, че пълномощникът на ищцата е извършил съответни процесуални действия, свързани е осъществяване на договорената правна помощ и защита, а именно - изготвяне на искова молба, депозиране на становища по делото, изготвяне на отговор на молбата с правно основание чл.

248 ГПК, както и на отговор на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че определеното адвокатско възнаграждение е справедливо и обосновано, като напълно кореспондира на характера, труда и отговорността на адвоката.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и направеното в жалбата правоизключващо възражение за наличие на злоупотреба е права от 3 страна на процесуалния представител на ищцата, тъй като фактът на водене на множество еднородни дела от един и същи адвокат не би могъл да обоснове извод за наличие на злоупотреба е права. Предявяването на иск поначало е правомерно действие, чрез което се упражнява законоустановената възможност за защита на нарушени материални права. Дори и да се констатират множество водени дела от процесуалния представител на ищцата в някоя от хипотезите на чл. 38 от ЗА, то това не следва да се приема за злоупотреба, като следва да се посочи и фактът, че ответникът оспорва и поддържа в хода на съдебните производства становища за неоснователност на претенциите и въпреки многобройните съдебни произнасяния продължава да събира суми въз основа на недействителни клаузи. В този смисъл няма как да се приеме, че като защитава правата на потребителите, които са икономически по-слабата страна, адвокатът нарушава изискванията на чл. 40 от ЗА за добросъвестно упражняване на професията на практика и извършва злоупотреба с процесуални права, каквато чл. 57, ал. 2 от КРБ не допуска.

При горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за освобождаване на ответника от разноски, поради злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, респ. за намаляване на възложените такива в негова тежест в размер на 280 евро с вкл. ДДС, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на жалбоподателя „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 за справка в ЕИСС относно идентични договори за правна защита по други дела на същия адвокат и задължаване на ищцата да удостовери качеството си на близък на процесуалния представител, като неоснователни.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 642/30.08.2026 г., постановено по гр. д. № 447/2026 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4