Решение № 444 от 07.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Благоевград, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20251200500526 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба с вх.№ 9051/10.04.2025г., подадена от Община Благоевград, чрез юрк.Г. С., против Решение № 235/27.03.2025г по гр.д.№1239/2024г. по описа на РС-Благоевград.

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни фактически и правни доводи в тази насока. Обосновава се тезата че се касае до земя, която не може да се придобива по давност, както и че е неправилен извода на съда, че процесният имот не е бил коопериран.

Поддържа се твърдението, че се касае до земеделска земя с предназначение за пасище и за който имот е проведена процедурата по чл.19 от ЗСПЗЗ и на това основание е станал общинска собственост. При подробно развити аргументи в горната насока се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Претендират се разноски. Не се правят искания за събиране на доказателства 1

Преписи от въззивната жалба са връчени на ответната страна, от която в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Изтъкват се подробни мотиви в насока доказаност на заявеното придобивно основание, както и за неоснователност на доводите на жалбоподателя за кооперирането на процесния и имот и за придобиването му от общината по реда на чл.19 от ЗПСЗЗ. Не се сочат доказателства. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуален представител, поддържа оплакванията в жалбата.

Въззиваемата страна, лично и чрез пълномощник, оспорва жалбата и поддържа доводите в отговора към нея.

Страните не сочат доказателства. Въззивният състав не е констатирал необходимост от събиране на такива, свързани с приложение на императивна правна норма или за защита интересите на страни, за които служебно следва да следи и прилага.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС е образувано по искова молба от С. Л. К., с която срещу Община Благоевград е предявен положителен установителен иск – за установяване спрямо ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, проектен идентификатор № *** по КК на Б., целият с площ от 3744 кв.м., находящ се в гр. Б., с. Б., който е подробно и надлежно индивидуализиран в исковата молба, на основание давностно владение, осъществявано от 1995г. до подаване на иска.

От ответната страна искът е оспорен като неоснователен. Ответната община оспорва, че ищецът е осъществявал владени по см. на чл. 68, ал.1 ЗС, като противопоставя възражението, че е придобила имота на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и по отношение на имота не е могло да тече давност, поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗС.

С обжалваното решение съдът е признал, по отношение на ответника 2

Община Благоевград, че ищецът С. Л. К., е собственик, на основание изтекла в негова полза придобивна давност, на следния недвижим имот: Поземлен имот с проектен идентификатор ***, с.Бучино, община Благоевград, площ 3744 кв.м., Трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, при съседи на недвижимия имот: ***, ***, ***, ***, ***.

От приетите писмени и гласни доказателства, техническа и агротехническа експертизи се установява следното:

С молба-декларация от 08.03.2024г. ищецът е поискал от ответната община издаване на удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с проектен идентификатор № *** по КК на Благоевград.

Видно от скица – проект № 15 – 194003/26.02.2025г. по заявление на ищеца с вх.№ 01-68712-07.02.2024г. за процесния имот е издадена скица, на която същият е нанесен с проектен идентификатор ***, който имот, видно от скицата – проект е част от имот с идентификатор ***.

На 19.03.2024г. ответникът е издал удостоверение, с което е удостоверил, че поземлен имот с проектен идентификатор *** по КККР на с.Бучино, образуван от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Б е общинска собственост, съгласно АОС № 9217/27.02.2020г. Видно от съдържанието на този акт поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Б, местност „Междата“, с площ от 681 706 кв.м., трайно предназначение: земеделска, начина на трайно ползване – пасище е актуван като публична общинска собственост, като основанието за това е вписано чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ.

Преди издаване на акта за публична общинска собственост за същия имот е бил издаден Акт за публична общинска собственост № 5400 от 06.10.2015г., в който поземлен имот с № 000817 с площ от 681 715 км. , в м.“М.“, с начин на трайно ползване: пасище, мера, е актуван като държавна собственост на същото основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ.

По протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ са определени имотите по чл.19 ЗСПЗЗ , вкл. и за землището на с.Бучино, съгласно Приложение № 1, към раздел I, т.1 от протоколното решение, като 3 под № 556 е записан имот с № 817, начин на трайно ползване – пасище, мера.

Това решение, на основание чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ е одобрено със Заповед № РД 10-121/28.07.2008г. на директора на ОДЗемеделие Благоевград .

От заключението на приетата съдебно – техническа експертиза се установява, че процесният имот с проектен идентификатор № *** по КККР на с. Б., общ.Благоевград, с площ от 3744 кв.м. е част от по-голям имот с идентификатор № 000817 по КВС, землището на с.Б., общ.Б./очертан на Приложение № 10 към експертизата/.

Към датата на изработване и обявяване на КВС и по –специално в частта, засягаща експертизата в землището на с.Бучино, между 1994 год. и 1998 год. в КВС не присъства имот № 000817, с площ от 681.706 дка, с начин на трайно ползване - пасище, начин на възстановяване - в съществуващи стари реални граници. В регистъра към КВС, процесния имот № 000817, фигурира от датата на създаването му -10.11.2006 год. до датата на одобрение на КККР 13.03.2019 год. Същият този имот е показан и тониран в сив цвят на скица извадка от КВС /Приложение № 7 към експертизата/ и с площ от 681 715 дка.

Към датата на обявяване на КК през 1989г. имот № 000817 не е съществувал, като той е бил част от един имот още по-голям имот с № 000387, който е с площ над хиляда и двеста дка. След това през годините след 1998г. по линия на поддръжката и осъвременяването на КВС, поради възстановяване на бивши земеделски имоти на частни лица, попадащи в границите на имот № 000387, този имот е заличен и на негово място се появяват много нови имоти, с нови номера. В тази връзка на дата 10.11.2006г. се появява и имот с № 000817 в КВС, като част от този имот и е процесният с проектен идентификатор № ***. Местоположението на процесния имот с идентификатор № *** е тониран в синьо на скица - Приложение № 7 към експертизата/.

Според вещото лице като земеделска земя, имот № 000817 по КВС, е бил част от масивите не стопанисвана земеделска земя на АПК/ТКЗС/ДЗС, но няма данни от кого и кога е внасяна тази земя в ТКЗС, образувано през 1957г., както и вещото лице не е установило да са подавани заявления за възстановяване на собствеността, отнасящи се до имот № 000817 по КВС, на частни лица, включително и за процесния поземлен имот с проектен идентификатор № ***. В имота няма и реализирано строителство.

4

На Приложение № 11 от експертизата процесия имот е отразен и тониран в синьо граници. Вещото лице е извършило и оглед на място, като в заключението си е посочил, че на място проектния имот не е ограден с каквито и да било по тип огради, на място представлява в по-голямата си част /южната/ изоставена, запустяла суха ливада /пасище, мера/, а в северната част присъстват храсти. В границите на искания имот присъстват една круша, една синя слива, храсти - шипка, и няколко стари дъба и през имота преминават два полски пътя, които се разминават по местоположение с пътя по КККР, като тези данни са отразени на скици - Приложения №№ 11, 12,13 и 14 към експертизата.

Към заключението вещото лице е приложило сателитни снимки от Google /Приложение № 12, 3 и 14 към експертизата, от които се добива визуална представа за състоянието на имота към три конкретни дати – към дата 18.07.2005г. имота, в по-голямата си част представлява „пасище, мера“, с няколко дървета и редки храсти в северната част. Към дата 25.06.2021г. имота, в по-голямата си част отново представлява „пасище, мера“, с няколко дървета и повече храсти в северната част, а към дата 15.10.2024г. имотът, в по-голямата си част отново представлява „пасище, мера“, с няколко дървета и много храсти в северната част, а през южната му част вече преминава полски път.

При изслушването му в с.з. от 21.01.2025г. вещото лице Ю отново поддържа твърдението, че на място нищо не е обработвано и това се вижда от приложените снимки – приложение 12 и следващите, от 2005г., съответно 2021г. и от 2024г., от които според вещото лице първоначално имотът е бил „чист“, т.е. без храсти, а впоследствие към 2021г. вече една трета от имота е в храсти и от цвета по сателитните снимки се вижда, че имотът представлява пасище, мера.

По делото е приета и съдебно –агрономическа експертиза. Вещото лице, при ползване на метода на оглед на намиращите се в процесния имот дървета сочи, че в границите на процесния имот с проектен идентификатор № *** има общо 11 броя плодни дръвчета, от които: 2 броя сини сливи на възраст над 25-30 години; 2 броя диви круши на възраст 20-3 години, 1 брой дива круша на възраст 3-4 години; 2 броя диви круши на възраст 6-7 години; 1 брой дива круша на възраст 9-10 години, 1 брой дива круша на възраст 12-13 5 години, 1 брой култивиран летен сорт круша на възраст над 35 години, 1 брой диворастяща ябълка – киселец на възраст 12 -13 години или общо 11 броя плодни дръвчета /от които общо 2бр.сини сливи,1 бр.дива ябълка/киселица и 8 броя круши,от които само едно плодно дръвче е култивиран летен сорт/.

Освен плодните дръвчета в имота има и широколистни дървесни горски дървета само от един вид-горски дъб-15 броя,които по възраст са както следва:

2 броя дъб с обиколка на ствола съответно 70см.и 98см.,което отговаря на 3540 г. възраст на дърветата при условията на процесния ПИ, 4 броя дъбове с една коренова основа над 60-70 години, а самите дъбове над 40 години; 2 броя дъбове на възраст 25-30 години; 1 брой дъб с два ствола на възраст 20-25 години, 3 бр. дъбове на възраст 6-8 години и 3 броя дъбове на възраст 3-5 години. Освен това в имота има и храстовидни горски дървесни видове – 3 броя храстовидни горски дървесни видове, 3 броя шипки – изкоренени на границата на обработваемата част от ПИ , дребни храстчета в просеката с ширина 1-2 метра и дължина 10-12 метра.

В заключението си , а и при изслушването в съдебно заседание вещото лице –агроном сочи, че в една част терена е изоран и дърветата са с извършена резитба и оформени корони. Експертът агроном обобщава, че от всичко установено и описано от него от огледа, може да се направи изводът, че имотът е стопанисван винаги, като през годините се е променяла земята за различни начини на трайно ползване и видно от начина на формиране и мястото на трайните дървесни видове.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели при довеждане от въззиваемата страна.

Свидетелят С. Н. – *** Описва имота като такъв с площ от около три или четири декара, не знае кои са собствениците на имот с номер41.703, на изток граничи с имот на дядото на свидетеля, а на юг граничи с къщата на свидетеля. Твърди, че имотът е на дядото на ищеца е това се знаело в селото, придобито от ищеца по наследство от баща му. Когато се садило тютюн всичко било държавна земя, но дали конкретно процесния имот е бил внесен в ТКЗС не знае. Според свидетеля всеки имал право да сади тютюн където си искал по това време, но нивата била наследствена. Ищецът не посещавал имота всеки ден, а през пролетния сезон ходел да го коси, да бере плодове от дърветата. Баща му също идвал с каручката, да бере сливи през септември.