Разпореждане № 3982 от 04.05.2026, Районен съд - Добрич

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3982 гр. Добрич, 04.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Частно гражданско дело № 20263230102169 по описа за 2026 година

Производството е образувано по заявление, подадено от С. В. Ш. – гражданин на У., срещу „***“ АД (*** „***“) – търговско дружество, регистрирано в У., със седалище и адрес на управление в гр. К..

От изготвената справка в НБД "Население" се установява, че заявителят няма постоянен или настоящ адрес на територията на Република България. Длъжникът е чуждестранно юридическо лице със седалище извън Република България, като не са ангажирани доказателства за наличие на клон, представителство или място на дейност на същия на територията на страната.

Чл. 411 ГПК урежда само вътрешната подсъдност на заповедните производства.

Разпоредбата не създава сама по себе си международна компетентност, т.е. не е достатъчно просто да се определи кой съд в България е компетентен — трябва първо да има основание изобщо български съд да разгледа спора.

Международната компетентност се проверява служебно още при подаване на заявлението.

Ако длъжникът няма седалище/адрес в България, няма клон или представителство, няма друго релевантно свързващо обстоятелство, то заповедното производство е недопустимо.

Към заявлението не са представени доказателства за доказана правна връзка с България. Има само косвена връзка (кораб, акостирал на пристанище Бургас, и корабен агент-българско дружество), но това не е достатъчно.

Представената електронна кореспонденция с „Корморан Шипинг“ ЕООД (Cormorant Shipping Ltd Bourgas), със седалище в гр. Бургас, не установява по несъмнен начин длъжникът да има седалище, място на управление или представителство в Република България, нито обосновава наличие на правно релевантна връзка, която да обуславя международната компетентност на българския съд.

Съгласно чл. 411, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника. Посочената разпоредба урежда единствено вътрешната подсъдност и не създава сама по себе си международна 1 компетентност на българските съдилища. В този смисъл е и трайната практика на Върховен касационен съд, обективирана в Определение № 274/15.04.2013 г. по ч. гр. д. № 1963/2013 г., IV г. о., съгласно което при липса на данни за седалище или представителство на длъжника в Република България, както и при липса на други свързващи обстоятелства, обуславящи международната компетентност, производството по издаване на заповед за изпълнение е недопустимо.

Воден от изложеното съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ без разглеждане заявление от С. В. Ш. – гражданин на У., за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу „***“ АД (*** „***“) – търговско дружество, регистрирано в У., със седалище и адрес на управление в гр. К..

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ОС Добрич.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________

2