Решение № 269 от 27.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000258 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са три на брой жалби изходящи от ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87 против съдебни актове постановени по т. дело № 276/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

Първата е въззивна и е подадена против постановеното по делото на 14.08.2023 г. решение № 285. С нея то се обжалва в частта, с която ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Д.Б.“ № * е осъдено да заплати на М. М. Т., ЕГН **********, гр. С.З., ул. ,,Б.‘‘ № * сумата от 55 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на причинените увреждания от ПТП на 04.02.2022 г., ведно със законната лихва от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане, която сума се равнява на разликата между присъдените с решението на Сз ОС 80 000 лева по частичен иск от 180 000 лв. и дължимите според застрахователя 25 000 лв.

Втората жалба е частна и е насочена против постановеното на 22.01.2024 г. определение № 59, с което е изменено постановеното по делото 1 на 14.08.2023 г. решение № 285 в частта за разноските, като ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Д.Б.“ № * е осъдено да заплати на адв. П. К. от САК, гр. К., ул. „С.“ № *, офис № * допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 4590 лв. с ДДС наред с присъдените с решението 4 986,49 лева с ДДС или общо 8 502,49 лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ на ищцата М. М. Т..

Третата жалба е въззивна и е насочена против постановеното по делото на 22.01.2024 г. по реда на чл. 250 ГПК решение № 30. То се обжалва в частта, с която ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Д.Б.“ № * е осъдено да заплати на М. М. Т., ЕГН **********, гр. С.З., ул. ,,Б.‘‘ № * сумата от 221, 23 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на причинените увреждания от ПТП на 04.02.2022 г., ведно със законната лихва от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане, която сума се равнява на разликата между присъдените с решението на Сз ОС 442, 52 лв. и дължимите според застрахователя 221, 29 лв.

В жалбите са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на актовете на съда, поискана е отмяната им и постановяване на други отхвърлящо исковете в обжалваните размери, респ. оставащи без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

Въззиваемата страна намира жалбите за неоснователни.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 05.07.2022 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от М. М. Т., ЕГН **********, гр. С.З. искова молба против ЗАД „Д.Б.**“ АД, гр.

С., ЕИК ***.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 04. 02. 2022 г. около 17, 20 ч. в гр. С.З. Н. И. К. по време на управление на лек автомобил марка „Б**“, рег. № *** по ул. „Х.Б. в нарушение на правилата за движение по пътищата не пропуснал движещата се по пешеходна пътека М. Т. и блъснал същата.

По случая било образувано ДП № 8-Рп/2022 г. по описа на Военно окръжна прокуратура, гр. Пловдив и пр.преписка № 52/2022 г. по описа на същата.

2

Вследствие на инцидента Т. получила счупване на тибията, Fractura L1 compressiva, Fractura vetebrae L1, счупване на гръбначния стълб, психически стрес, оток на горен крайник, множество травми и наранявания по глава, крайници и тяло. Всички те били в пряка причинно следствена връзка с деянието на водача на МПС-то.

Направено е и проследяване на проведеното лечение като се споменава, че на 04.02.2022 г. пострадалата била приета в спешно приемно отделение / СПО/, където след изследвания е установено счупване на тибията, поставена е ортеза (имобилизация на лява коленна става) и пациентката е била освободена за домашно лечение. Тя обаче продължила да изпитва болки в областта на кръста, гърба и крайниците и била настанена за лечение на 24.02.2022 г. в УМБАЛ „Проф д-р Ст.К.“ АД, гр. С.З.. Там й поставили диагноза - Fractura L1 compressiva. Била проведена медикаментозна терапия, направили й външна имобилизация с торако-лумбален корсет и на 28.02.2022 г. е изписали.

Болките в областта на кръста продължавали и Т. постъпила в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, гр. П. с окончателна диагноза Fractura vetebrae L1компресионна фрактура на Л1. Назначили й оперативно лечение като на 08.03.2022 г. тя била оперирана като под обща анестезия й инжектирали костен цимент 6 сс в тялото на прешлен Л1.

Проведеното лечение се свързва и с направени разноски в размер на 442, 57 лв. за лекарствени средства и потребителски такси.

На база така изложеното е посочено, че М. Т. имала дълго и продължително възстановяване, което не било приключило и към подаване на ИМ. Търпяла и продължава да търпи силни болки и много страдания. Преди инцидента била в отлично здравословно състояние, изключително дейна, но след същия животът й се променил. Изпитвала цялостен дискомфорт от получените травми, както и последващи болки. За дълго време била напрегната, имала нарушения на съня. Не може вече да се натоварва психически и физически, както преди.Споменава се и за изживян стрес.

Според ищцата отговорен за претърпените от нея имуществени и немиуществени вреди е водачът на МПС, което е блъснало - Н. И. К..

По този повод е посочено, че за управлявания от него автомобил е имало валидна сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на 3 автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество и с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ обезщетенията за претърпените вреди може да се търсят от същото.

Претенции за изплащането им били с пирложени към тях доказателства били изпратени до ответника и получени от него на 16.02.2022 г. Той образувал по същите щета № 2210008264, но плащане в опрделения в КЗ срок не последвало.

Предвид изложеното, е направено искане, да бъде постановено решение, с което ответникът З* „Б.И.“ АД, гр. С. да бъде осъден да заплати на М. М. Т., обезщетение в размер на 26 000 лв. като част от общо дължимото й се такова от 180 000 лева, за причинените й неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания, както и сумата от 442, 57 лв. за причинени й имуществени вреди във връзка с проведеното лечение и възстановяване. Претендира се законна лихва върху тези суми считано от датата, на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр. чл.430, ал.1 от КЗ, евентуално от 16.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на иска. По повод на същото той не оспорва обстоятелството за наличие на валидно сключена застраховка за лекия автомобил „Б**“, рег. № *** и това, че водачът му е от кръга на застрахованите лица. Твърди обаче, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност- вина и противоправност на поведението му. В подкрепа на това е споменато, че събитието е случайно и за него не била налице обективна възможност да предвиди и предотврати инцидента.

В тази връзка е оспорен посочения в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието и заявено, че представените поделото доказателства и по- точно констативния протокол за ПТП нямат нужната доказателствена сила за установяването му. Изразено е и становище, че ако все пак се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, то претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и несъобразено с действително получените увреждания, претърпените болки и страдания от пострадалото лице и действителният 4 периодът на възстановяване.

По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди е възразено, че представените с ИМ документи не установяват описаните в тях лекарства и услуги да са във връзка с лечение на уврежданията, които са получени от процесното ПТП.

Излагат се и доводи, че обезщетенията следва да се намалят поради наличието на съпричиняване на вредоносния резултат с оглед на това, че ищцата с поведението си е нарушила разпоредите на чл. 113 и чл. 114 ЗДП като е предприела пресичане на неустановено за целта място и без да се увери в собствената си безопасност, с разстоянието до приближаващия се автомобил и неговата скорост е навлязла внезапно на пътното платно.

Изразено е също становище, че дружеството не дължи лихви за забава.

С отговора е направено и искане за спиране на делото на основание чл.

229, ал.1, т. 4 и 5 от ГПК поради наличието на висящо наказателно производство.

В ДИМ от страна на ищцата е изразено становище за неоснователност на всички направени с отговора защитни възражения, както и на искането за спиране на делото.

С отговора на ДИМ ответната страна е заявила, че подържа защитните си възражения и искането за спиране на делото, като в него вече се позовава само на текста на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Съдът в хода на развилия се пред него процес е оставил без уважение искането за спиране и е допуснал поискано от ищцата увеличени на иска за неимуществени вреди от 26 000 лв. на 80 000 лв., които се търсели като част от дължимото се обезщетение от 180 000 лв. Той е събрал поисканите от страните и относими към спора доказателства и е постановил актовете предмет на обжалване.

В решението от 14.08.2023 г. след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

Изхождайки от получените травми, болките, страданията и причинените 5 неудобства от личен, битов и социален характер и съобразявайки се с икономическата обстановка в страната е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. ведно със законната лихва от 18.02.2022 г., когато на ответното дружество било връчено уведомлението за настъпване на застрахователното събитие. Изразено и становище, че направените разходи за лечение са във връзка с получените от ПТП-то травматични увреждания, поради което на ищцата се дължи и обезщетение за имуществени вреди в размер на 442, 57 лв. ведно със законната лихва от 18.02.2022 г.

Възраженияна за съпричиняване са намерени за неоснователни.

С постановеното решение обаче застрахователят е бил осъден да заплати на ищцата само обезщетението за неимуществени вреди, а в полза на бюджета на съдебната власт ДТ от 3 2000 лв. и платените от бюджета възнаграждения за вещи лица в размер на 1100 лв. Той е бил осъден също да заплати на адв. П. К. адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 3 516 лв. с ДДС.

Липсата на диспозитив по претенцията за имуществени вреди е станала причина за подаване на молба по чл. 250 ГПК и постановяване на решение № 30 от 22.01.2024 г., с което застрахователят е осъден да заплати на ищцата и сумата от 442, 57 лв. ведно със законната лихва от 18.02.2022 г.

П. К. пък е подала молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските с оглед на това, че адв. възнаграждение било определено съобразно редакцията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения към сключване на договора за правна помощ, а не към момента на приключване на устните състезания по делото.

Съдът е възприел изразеното в молбата становище и е посочил, че на адв. К. се дължи сумата от 8 052, 49 лв. с ДДС, което съобразено с първоначално присъдените 3516 лв. с ДДС е станало причина да и се присъди допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 4590 лв. с ДДС или общо сумата от 8 502,49 лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ на ищцата М. М. Т..

Недоволен от горните три на брой съдебни акта е останал застрахователят и е подал жалбите станали причина за образуване на настоящето дело.

6

Първата е насочена срещу решението присъждащо обезщетение за неимуществени вреди като то се обжалва за разликата между присъдените 80 000 лв. и дължимите според застрахователя 25 000 лв.