Решение № 188 от 17.05.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Плевен, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20234400500175 по описа за 2023 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК Делба ІІ-ра фаза.

С решение на Плевенски Районен съд №846/08.06.2022г., постановено по гр.д.№1533/2021г.по описа на същия съд в дял на Б. Г. А. и М. Н.

А.,двамата от гр. Г. ***, ул.“ ***“ №*** ,със съдебен адрес гр. С. ***, ж.к.

*** бл.***, вх. Д, ет. 1, ап. *** , адвокат Д. П. Д. е поставен имот в гр. П. ,с идентификатор *** с адрес: гр. П., ул.“ *** „№***, НА № 58, том III, рег.

№***, дело № *** от 2004 година, който имот съставлява: Магазин за хранителни стоки /съгласно разрешение за ползване № 225 / 06. 08. 2002 г. на РДНС - Плевен, преустроен от кафе – аператив/,със застроена площ от 64.16 кв.м., находящ се на първия етаж на масивна четириетажна жилищна сграда на ул. „*** „№*** в гр. П., при съседи на магазина: изток-канал; западфризьорски салон; север - улица; юг-двор; отгоре - ап. № 4; отдолу - мази № 5 и № 6, както и 5.196% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на сградата, построена върху урегулиран поземлен имот с площ от 460 кв. м., съставляващ имот № VIII - 4739 в квартал 372 по плана на града, при съседи на имота:ул.“ ***“; имот IХ - 4731а ; училище „***“ и С.Ю.П..Със същото решение на ПРС Б. Г. А. и М. Н. А.,двамата от гр. Г. ***, 1 ул. „***“ №*** са осъдени да заплатят на П. Д. Х., ЕГН ********** и Ц. Н.

Х., ЕГН **********,двамата с постоянен адрес:гр. Г. ***, ул.“ ***“ №*** сумата от 55 000 лв. за уравнение на дела.С решението на ПРС Б. Г. А. и М. Н.

А.,двамата от гр. Г. ***, ул. „***“ №*** са осъдени да заплатят на П. Д. Х., ЕГН ********** и Ц. Н. Х., ЕГН **********,двамата с постоянен адрес:гр. Г.

***, ул.“ ***“ №*** сумата от 200лв. възнаграждение на ВЛ.С решението на ПРС Б. Г. А. и М. Н. А. са осъдени да заплатят в полза на ПРС държавна такса съобразно поставения в дял имот в размер на 2 200лв.

Срещу така постановеното решение на Плевенски РС е постъпила въззивна жалба от П. Д. Х. и Ц. Н. Х. ,двамата от гр.Г.,които го обжалват изцяло като недопустимо, неправилно, незаконосъобразно,постановено в противоречие с материалния закон ,както и при допуснати изключително съществени процесуални нарушения.Изложени са доводи,че в мотивите на решението на ПРС е посочено,че имотът се владее, държи и ползва от ищците в продължение на години,без по делото да са ангажирани и събрани доказателства в тази насока.Съдът е поставил имота в дял на ищците Б. А. и М. А. без да е направено такова искане от тяхна страна и без да е сезиран с възлагателна претенция.Посочено е, че съгласно чл.349 ал.4 ГПК искането за възлагане на имот може да се направи най-късно в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата по чл.344 ал.1 ГПК,като имотът се оценява по действителната му стойност.Този срок е преклузивен и ако искане за възлагане не бъде направено, страните губят правото да релевират искане за възлагане на имота на по-късен етап от делото.Твърди се,че в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ,проведено на 17.03.2022г.ищците Б. Г. А. и М. Н. А. не са направили искане в законоустановения срок за възлагане на имота,нещо повече в последното съд.заседание във втората фаза на делбата на

17.05.2022г.процесуалният представител на ищците адвокат Д. Д. изрично е поискал делбеният имот да бъде изнесен на публична продан,тъй като е неподеляем и не може да бъде възложен на нито една от страните.На това основание въззивниците считат,че решението на ПРС е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено,поради произнасяне на съда по непредявено искане , т.е. свръхпетитум.Изложени са доводи,че ако съдът приеме,че обжалваното решение е допустимо,същото е неправилно и незаконосъобразно. Предпоставките за възлагане на неподеляемо жилище са 2 изрично посочени в чл.349 ГПК.Съгласно задължителните разяснения в ТР на ОСГК на ВКС №1/19.05.2004г.по гр.д.№1/2004г.право на възлагане по реда на ГПК на сънаследствен неподеляем жилищен имот ,има само съделителятнаследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата.При съсобственост ,възникнала в резултат на повече от един юридически факт възлагането по реда на ГПК е недопустимо и делбата следва да се извърши с изнасяне на неподеляемия имот на публична продан.Съгласно т.7 и т.8 от посоченото ТР на ОСГК на ВКС граматичното и логическо тълкуване на разпоредбата на чл.288 ал.2 от ГПК от 1952г./отм./,аналогична на чл.349 ал.2 от действащия ГПК изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост ,освен тази,която е възникнала в резултат на наследяване ,както и хипотезите,когато съделителят с възлагателна претениця няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството.Изложени са доводи,че в случая не е налице нито една от предвидените предпоставки за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот-магазин на съделителите Б. А. и М. А.. Неподеляемият имот не съставлява жилище,а магазин,имотът не е придобит по наследство от съделителите,същите нямат качеството на наследници,по делото не са ангажирани доказателства някой от съделителите да живее в имота,нито са направени твърдения и/или заявления в тази насока ,доколкото се касае за търговски обект-магазин,не са ангажирани доказателства някой от съделителите да няма друго жилище,от страна на ищците Б. А. и М. А. не са направени възлагателни претенции по отношение на имота.С жалбата е направено възражение,че в обжалваното решение ПРС въобще не е разгледал и обсъдил направеното от въззивниците още с отговора на ИМ в първата фаза на делбата искане за възлагане на имота и изразена готовност да уравнят дяловете на ищците.Въведено е оплакване,че обжалваното решение на ПРС страда от липса на мотиви,което е съществен процесуален порок.В заключение въззивниците молят Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС и вместо него да постанови друго , с което допуснатият до делба недвижим имот-магазин за хранителни стоки да бъде изнесен на публична продан.В условията на евентуалност има претенция имотът да бъде възложен в дял на П. Х. и Н. Х. чрез уравнение на дела на 3 ищците , съобразно изготвеното заключение на ВЛ.Претендират се и направените разноски пред въззивната инстанция.В съдебното заседание на 26.04.2023г. въззивниците чрез своя пълномощник адвокат С.К. от САК поддържат така подадената въззивна жалба и молят съда да я уважи.Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени и в депозираните от П. Х. и Н. Х. чрез пълномощника им адвокат С.К. от САК писмени бележки.

Въззиваемите Б. Г. А. и М. Н. А. чрез своя пълномощник адвокат Д. Д. от САК не са депозирали писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 26.04.2023г. същите чрез своя процесуален представител адвокат Д. Д. оспорват въззивната жалба и молят съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение .Не се претендират разноски за настоящата инстанция.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Окръжният съд като прецени визираните в жалбата оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Безспорно по делото е ,че в първата фаза на делбата с решение на Плевенски РС №602/22.06.2021г.,постановено по гр.д.№1533/2021г.,което не е обжалвано от страните и е влязло в сила е допусната делба между Б. Г. А.,М.

Н. А.,П. Д. Х. и Ц. Н. Х. на процесния недвижим имот с идентификатор ***, с адрес гр.П.,ул.“***“№***,съставляващ МАГАЗИН за хранителни стоки /съгласно разрешение за ползване

№225/06.08.2002г.на

РДНС

Плевен,преустроен от кафе-аперитив/,със застроена площ от 64,16 кв.м.,находящ се на първия етаж на масивна четириетажна жилищна сграда на горепосочения адрес ,при описани съседи,както и 5,196 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху сградата, построена върху УПИ с площ от 460 кв.м.,съставляващ имот VІІІ-4739 в кв. 372 по плана на града,при описани съседи.

4

С влязлото в сила решение делбата е допусната при два равни дяла,от които ½ ид.ч. общо за Б. Г. А. и М. Н. А. и ½ ид.ч.общо за П. Д. Х. и Ц. Н. Х..

Във втората фаза на делбата ПРС е назначил техническа експертиза,която да определи пазарната стойност на гореописания имот,допуснат до делба и неговата поделяемост.Съгласно заключението на ВЛ М.Ч. , което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло, се установява,че делбеният имот към момента на огледа съставлява магазин,състоящ се от основно помещение,разпределено на търговска и складова площ,посредством лека преграда,баня с тоалетна с предверие, склад, малка ниша/също склад/.Видно от експертизата пазарната стойност на процесния имот-магазин е 110 000лв.,съответно стойността на 1 дял или на ½ ид.ч.е 55 000лв.,като имотът е неподеляем.

Основателни са изложените в жалбата възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на ПРС.Съдът е възложил в дял на ищците Б. А. и М. А. процесния недвижим имот-магазин,без същите да са направили искане за възлагане в срока по чл.349 ал.4 ГПК,който е преклузивен,а именно най-късно в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата.В конкретната хипотеза първото редовно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата е проведено на 17.03.2022г.,до който момент ,съгласно чл.349 ал.4 ГПК от страна на ищците Б. А. и М. А. не е направено искане за възлагане на делбения имот по реда на чл.349 ГПК.Дори напротив в съдебното заседание на 17.05.2023г.,на което е даден ход по същество,процесуалният представител на ищците адвокат Д. Д. от САК изрично е изразил становище допуснатият до делба имот да бъде изнесен на публична продан,тъй като е неподеляем и не може да бъде възложен на нито една от страните.

От друга страна искане за възлагане на процесния имот е направено от ответниците П. Х. и Ц. Х. още в първата фаза на делбата,обективирано в писмения отговор по чл.131 ГПК на исковата молба,по което ПРС не се е произнесъл в обжалваното решение.В постановеното решение съдът въобще не е изложил мотиви как и на какво основание е стигнал до решаващия извод,че са налице предпоставките за възлагане на делбения имот,че същият следва да бъде поставен в дял именно на ищците.Изложените доводи,че имотът се владее,държи и ползва от ищците в продължение на години не 5 почива на обективни данни,доколкото в тази насока по делото въобще не са събирани доказателства,нито са релевирани подобни твърдения.

В случая по отношение на допуснатия до делба недвижим имот и спрямо всички съделители не са налице предпоставките за възлагането му по реда на чл.349 ГПК. Изрично в чл.349 ГПК е посочено,че се възлага само и единствено неподеляемо жилище,а в конкретната хипотеза допуснатият до делба неподелям недвижим имот представлява магазин,търговски обект ,няма характера на жилище и не може да бъде възлаган по реда на чл.349 ГПК.Освен, че няма характера на жилище, не е налице нито една от хипотезите, регламентирани в чл.349 ал.1 и ал.2 ГПК за възлагане.Разпоредбата на чл.349 ал.1 ГПК не намира приложение,доколкото делбеният имот нито има характера на неподеляемо жилище,нито представлява съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод.Неприложима е и нормата на чл.349 ал.2 ГПК,тъй като в тази хипотеза,за да се допусне възлагане, съсобствеността върху делбения имот следва да е възникнала чрез наследяване, а съделителят с възлагателна претенция следва да установи ,че е живял в имота към момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище.Нито една от тези предпоставки не е налице.Процесният магазин не е наследствен, съсобствеността не е възникнала на основание наследствено правоприемство,а чрез сделка и съделителите не са наследници.