Решение № 75 от 09.03.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. София , 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефан Илиев

И. Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601151 по описа за 2020 година при секретар Колева и с участието на прокурор А. от АП - София, разгледа ВНОХД № 1151 от 2020г. по описа на Апелативен съд – София, докладвано от съдия ИЛИЕВ.

Съобразно изискванията на чл. 339 НПК,Софийският апелативен съд намери следното:

С присъда № 22 обявена в публично съдебно заседание на 04.08.2020 по НОХД № 243 по описа за 2019 година на Софийски окръжен съд е бил признат за виновен подс. М. Г. Т. в това, че:

На 26.10.2016 г., около 13:30 часа, в село Белопопци, община Горна Малина, Софийска област, до къща, собственост на А. И. С. и И. Д. С., чрез удар с юмрук в областта на гърдите при падане на гръб и удар в главата отзад, умишлено причинил средна телесна повреда на А. И. С., ЕГН ***, изразяваща се в закрита черепномозъчна травма- кръвонасядане на меките черепни обвивки и тежък оток на мозъка с последващо вклиняване, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия, настъпила в същия ден и на същото място около 14.00 ч., поради което и на основание 1 чл. 124, ал.1, пр. 2 във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК окръжния съд го осъдил да изтърпи наказание в размер на 5 години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът е приспаднал от наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият М. Г. Т. е бил задържан по ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 26.10.2016 г. до 10.11.2016 г. вкл., като един ден задържане зачита за един ден лишаване от свобода.

Подс. Т. е осъден да заплати на И. Д. С. сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на съпруга й А. И. С., както и сумата от 1000 лв. заплатени разноски по делото за адвокатски хонорар, като предявения граждански иск е отхвърлен за разликата до 100 000 лв. като недоказан по размер.

Подс. Т. е осъден да заплати на Н. А. С. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща му А. И. С., както и сумата от 1 100 лв. - заплатени разноски по делото за адвокатски хонорар, като предявения граждански иск е отхвърлен за разликата до 100 000 лв. като недоказан по размер.

Подс. Т. е осъден да заплати на М. Н. С., сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дядо й А. И. С., както и сумата от 700 лв. заплатени разноски по делото за адвокатски хонорар.

Подс. Т. е осъден да заплати на А. Н. С., сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дядо й А. И. С., както и сумата от 700.00 лв. заплатени разноски по делото за адвокатски хонорар.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Т. е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 609.26 лв. - по сметка на ОДМВР – София и в размер на 452.89 лв. по сметка на Окръжен съд - София.

Подсъдимият Т. е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - София сумата от 6000 лв., представляващи държавна такса върху уважената част от гражданските искове, в едно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

2

Така постановената присъда не е влязла в сила. В срока за обжалване е постъпила жалба от адв.В.С. В.-САК - защитник на подсъдимия М. Г. Т., а след запознаване с мотивите на присъдата и допълнение към жалбата.

Жалбата и допълнението имат следното основно съдържание:

Съдът е признал подсъдимият за виновен, въпреки че обвинението не е доказано по несъмнен начин и е възприел фактическа обстановка, която не се подкрепя от доказателствата по делото. Подсъдимият не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението по чл. 124, ал.1, пр.2 във вр. чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Изложени са следните доводи:

В обстоятелствената част на обв. акт прокуратурата твърди, че деянието е извършено от подсъдимия като е блъснал в гърдите пострадалия с ръце свити в юмруци, от което последния е паднал и се е ударил в стената на плевнята, в задната област на главата. Това обстоятелство не е установено безпротиворечиво , то е спорно и не е доказано по несъмнен начин, поради което и подсъдимия следва да бъде оправдан. Изложени са подробни доводи в насока , че цялостния анализ на доказателствата по делото обосновава извод за недоказаност на авторството на деянието.

Защитникът счита, че не е доказано по безспорен и категоричен начин и приетото от съда в мотивите, че раната по главата на подсъдимия не е получена по начина посочен от него, а по някакъв друг начин и въпреки заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, според което травматичните увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети. По отношение на травматичните увреждания на пострадалия е допуснат въпрос по извършената СМЕ за възможния механизъм на получаването им и дали е възможно да са получени по начина посочен от св. С.. Относно травматичните увреждания на подсъдимия като бъдат взети предвид обясненията на последният в с.з. на 26.05.2020г. СМЕ не била допусната. На базата на предположение, а не на обективни критерии, съдът е приел, че наклонът на мястото, където се е случил инцидента е с ниска стойност на величината и не е достатъчен да се обоснове с него силно залитане назад на пострадалия, което да доведе до тежкото му падане по гръб, като нито вещото лице, нито съдът, нито при извършения оглед на местопроизшествието сочат обективни критерии за това, кой наклон се счита за лек и кой за стръмен. Въз основа на изложеното защитата намира обвинението за сериозно разколебано, като е налице основателно съмнение, че подсъдимия е извършител на деянието.

3

Твърди се , че осъдителната присъда не почива на доказани факти, а на предположения, т.е. изискванията на чл. 303, ал.1 и 2 НПК не са спазени, като е направено искане за отмяна присъдата и постановяването на нова, с която на основание чл.336, ал.1 т.З от НПК да бъде оправдан подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл. 124, ал.1, пр.2, във вр. чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Защитникът на подсъдимия Т. адв.В. поддържа изцяло жалбата и допълнението към нея. Счита, че при постановяване на присъдата е допуснато нарушение на закона по смисъла на чл. 348 ал.2 НПК, моли за отмяна на присъдата и постановяване на друга, с която на основание чл. 336 ал.1 т.3 от НПК, да бъде оправдан доверителят му за извършено престъпление по чл. 124 ал.1 пр.2 НК.

Основният спор по делото е, дали е имало удар с юмрук в гърдите на пострадалия, т.е. дали е имало бутане, но дори и да бъде прието фактическо положение, че подсъдимият е бутнал пострадалия чрез нанасяне на удар с юмрук в гърдите, квалификацията на деянието по чл. 124 ал. 1 пр.2 НК е неправилна. Деецът би следвало да носи наказателна отговорност за причинената телесна, а не за настъпилите вредни последици - резултат от усложнение в състоянието на пострадалия. В конкретния случай подсъдимият е ударил с юмрук пострадалия и му е причинена лека телесна повреда, като се ограничава до този вид увреждане. Описаните травматични увреждания с характеристика на средна телесна повреда, а именно разстройство на здравето с временна опасност за живота и последвалите усложнения в състоянието на пострадалия, са обусловили настъпването на смъртта, но по отношение на техните причинявания подсъдимият не е действал умишлено, тъй като от фактите по делото не се установява да е желаел, или да е допуснал причиняване на такова телесно увреждане на пострадалия чрез нанасянето на удара с юмрук в гърдите. Защитникът счита, че деянието на подсъдимия следва да бъде преквалифицирано по чл. 124 ал. 1 пр. 3 НК, поради което следва да бъде намален размера на наложеното наказание.

Подсъдимият М. Г. Т. в своя защита, заявява, че поддържа казаното от адвоката си, а в последната си дума моли за оправдателна присъда, тъй като не бил направил нищо и няма никаква вина.

4

Прокурорът моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Намира, че сочените процесуални нарушения не са допуснати, изяснени са всички относими към вмененото на подсъдимия престъпление факти и обстоятелства. Наказанието счита за правилно определено. Според прокурора доводи на защитата са неоснователни и моли изцяло да бъде отхвърлена жалбата.

Адвокат Г. - повереник на гражданските ищци и частни обвинители И. Д. С., М.

Н. С., А. Н. С. и Н. А. С. поддържа въззивните жалби от името на доверителите си.

Счита жалбата на защитата за изцяло неоснователна, тъй като в нея не са дефинирани обстоятелства, които да дават основания за това. Намира, че престъплението е доказано по безспорен начин. Според него първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства, всички доводи и възражения на защитата, не са допуснати процесуални нарушения, не е нарушено правото на защита. Актът на окръжния съд се явява правилен, законосъобразен и обоснован. Повереникът намира, че не са налице основания за изменение, или отмяна на присъдата, нито за промяна на квалификацията на извършеното от подсъдимия деяние.

Присъстващите в залата И. Д. С. и Н. А. С. - граждански ищци, като Н.С. е и частен обвинител поддържат казаното от адвокат Г..

Софийския апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови присъда си Софийският окръжен съд е приел следната фактическата обстановка:

През 2016 година, И. и А. С.и на 81 години живеели в с. Белопопци, община Горна Малина, Софийска област. На дата на деянието 26.10. 2016г. семейство С.и отбелязвали 58 - годишнина от началото на брака им. Дворът на тяхната къщата бил ограден от всички страни, а пред него била поставена пейка. Въпреки напредналата си възраст двамата съпрузи били жизнени, занимавали се с домакинството и малкото си стопанство, в което отглеждали животни, плодове и зеленчуци. В грижите за стопанството на съпрузите помагало семейството на сина им Н.С., членовете на което ги посещавали често, а синът им - поне по веднъж седмично. В ежедневието никой от 5 възрастните съпрузи не ползвал за придвижването си помощни средства. Пострадалият С. приемал перорално медикаменти за регулиране на неинсулинозависим диабет.

По времето когато било извършено деянието – 26.10.2016 година в съседство на имота на семейство С. имало друг изоставен и неподдържан от години двор, без ограда към улицата. В източната част на този имот се намирала изоставена кирпичена постройка, а между нея и оградата на семейство С.и имало различни дървета и храсти в неподдържан вид. В непосредствена близост до плевнята на семейството - постройка с каменна основа с височина от 0.90 м. и стени от кирпичена плетена конструкция, били разхвърляни камъни, керемиди, тухли и парчета от дърво. В изоставения двор се влизало по пътека, разположена вляво от имота на семейство С.и, гледано откъм улицата.

На улицата на която излизали двата имота в посока надясно, гледано от улицата към имота на семейство С.и и през една къща се намирал магазин, в който като работела свидетелката В. П., като продавач. Отпред били разположени няколко заобиколени с полиетиленови прегради маси, използвани от клиентите за консумация на закупени от магазина напитки, които прегради създавали пречка за видимостта към двете страни на улицата. Поради липсата на тоалетна в магазина, повече от десет години клиентите му за облекчаване на естествените си нужди ползвали двора на запустелия имот, като за целта минавали покрай къщата и плевнята на семейство С.и, влизайки навътре по пътеката към съседния двор. Непосредствената близост и миризмата на импровизираната тоалетна, както и непрекъснатият приток на клиентите на магазина създавали множество неудобства, за които свидетелката С. многократно сезирала компетентните институции, но без резултат. Последната подадена от нея жалба била с № 94.И-52/16.05.2016г., адресирана до Общинска администрация в община Горна Малина.