Решение № 241 от 20.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. София, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.Д. при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело № 20211110217449 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № 23-210044/15.11.2021 г., издадено от Директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. С писмено становище, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Навежда доводи за немотивираност на санкционния размер, над предвидения минимум. Пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление, в условията на евентуалност – за редукция на санкцията, Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Счита НП за законосъобразно и правилно, като взема отношение по направените от жалбоподателя възражения.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател стопанисва обект – заведение за бързо хранене “COOK FOR ME”, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „Арх. Георги Ненов“ № 31..

Дружеството (като работодател) имало сключен трудов договор от 14.09.2021 г.

(регистриран в НАП на 16.09.2021 г., в 15:07:03 ч.) с *** (работник), като допуснало същата на 1 работа на 16.09.2021 г. в 11:00 ч. в търговския обект, без да й е връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите К.К. и Катя Паунова; АУАН; НП; идентификационна карта; протокол за проверка; инструктажни книги; декларация; извлечение от регистър на трудовите договори; справка от НАП; трудов договор; длъжностна характеристика; молба; декларации; служебна бележка; заповеди за компетентност.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, по отношение на описаната фактическа обстановка, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен.

Предвид часа на подадена на уведомлението до НАП (16.09.2021 г., в 15:07:03 ч.), отнесено към момента на проверката, касаеща Никифорова (около 11:00 ч., видно от съдържанието на самата преписка), в рамките на която Никифорова е заварена да полага труд, не позволява да бъде правен извод в насока, обратна на закрепената в атакуваното наказателно постановление (няма как да е връчено копие от уведомление, което все още не е било подадено).

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения.

2

Действително, наказващият орган е възприел доста пестелив подход, при изпълнение на задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, но при наличие на посочване на начало на реалната трудова ангажираност на работника - 13.09.2021 г., отнесена към момента на проверката – 16.09.2021 г. (т. е. ангажиране с период от време, през който противоправното поведение е било налично), то и цитираното отегчаващо обстоятелство се съдържа в изложената в атакуваното постановление фактология, а основателността му следва да бъде предмет на обсъждане в друг раздел на настоящото изложение.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 16.09.2021 г. *** е полагала труд в обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, без да й е било връчено копие от уведомлението по чл.

62, ал. 3 КТ.

Нарушението е формално, извършено чрез противоправно бездействие,. Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и коментиране на вина е неуместно, а по аргумент от разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, налице е императивна законова забрана за квалифициране на случая, като маловажен, без оглед конкретиката на същия.

По размера на имуществената санкция

Съгласно нормата на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В конкретния случай, надлежни действия в изискуемата се по закон насока са били предприети, едва в резултат на намесата на контролните органи, като се касае до умерено рискова сфера на дейност – работа в кухня (в която инцидентите не са рядкост, а оттам и обезпечаването на трудовите права е със съответната важност), а по преписката са налице данни за четири дни (13.09; 14.09; 15.09 и 16.09.2021 г.), през които работникът е полагал труд, без да му е било връчено уведомление (на първата декларирана от Никифорова дата, същата дори не е имала сключен трудов договор, доколкото представеният такъв е от 14.09.2021 г.), поради което и санкцията е била отмерена в законосъобразен размер – съобразен с обществената опасност на случая (под средната, но и над минималната).

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и, като такова, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-210044/15.11.2021 г., издадено от Директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на *** била наложена имуществена санкция размер на 2 500 лева, за неспазване на чл. 63, ал. 2 КТ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, ***, ЕИК *** да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4