Определение № 18810 от 20.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18810 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110174885 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С Решение №1847/31.01.2026г. по гр. д. №74885/2024г. С. И. С., ЕГН **********, е осъдена да заплати на И. Г. И., ЕГН **********, на основание чл.45 ЗЗД сумата от общо 306,77 евро /600 лева/, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болка, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън, апетит и кошмари, вследствие на нейното поведение, изразяващо се в неизпълнение на определен по гр. дело №32057/2023г. по описа на СРС, 80-ти състав, режим на лични отношения между И. Г. И. и сина му П.

И. И. на следните дати: 10.02.2024г., 14.02.2024г., 21.02.2024г. и 24.02.2024г., ведно със законната лихва от 24.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск е отхвърлен за датата 06.01.2024г. и за остатъка над присъдената сума от 306,77 евро /600 лева/ до пълния предявен размер на претенцията от 1 533,87 евро /3 000 лева/. На основание чл.78, ал.1 ГПК С. И. С. е осъдена да заплати на И. Г. И. разноски в размер на 12,27 евро /24 лева/ – държавна такса и 122,71 евро /240 лева/ с ДДС- адвокатско възнаграждение.

Препис от решението е връчен на ищеца, чрез процесуалния му представител адв. Т., на 02.02.2026г.

На 04.02.2026г. по делото е постъпила молба по чл.248 ГПК от ищеца И. Г. И., с която е отправено искане за изменение на постановеното решение в частта относно присъдените му разноски за платено от него адвокатско възнаграждение. В нея твърди, че при обсъждане на направеното от насрещната страна възражение за неговата прекомерност съдът не е съобразил обстоятелството, че в рамките на висящия процес е проведено успешно обезпечително производство, въз основа на което е издадена обезпечителна заповед и образувано дело при съдебен изпълнител.

И з л а г а подробни съображения относно липсата на основание претендираното възнаграждение да бъде намалявано.

В рамките на предвидения в чл.248, ал.1 ГПК срок ответницата С. И. С. е депозирала отговор, с който оспорва основателността на депозираната от ищеца молба по чл.248 ГПК. Твърди, че съдът вече е упражнил правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК да намали претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар, като счита, че настоящото искане на практика цели преразглеждане на вече изразеното от него становище. Сочи, че съдът не е обвързан от уговорения между страната и нейния 1 процесуален представител размер на адвокатско възнаграждение, като извършва преценката за неговата дължимост с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Счита, че провеждането на обезпечително производство не обуславя автоматично присъждане на отделен или увеличен размер на възнаграждението. С оглед на изложеното отправя искане подадената от ищеца молба да бъде оставена без уважение.

Съдът, като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства, намира следното:

Молбата по чл.248 ГПК е подадена от легитимирана страна, представила списък по чл.80 ГПК /л.167 делото/, в рамките на законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Същата обаче се явява неоснователна по следните съображения:

При постановяване на решението съдът въз основа на своевременно заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност на претендирания от ищеца И. Г. И. адвокатски хонорар е извършил преценка на правната и фактическа сложност на спора, като е счел за съответно на положения от процесуалния му представител труд възнаграждение в размер на 1 200 лева. С оглед изложените в депозираната от ищеца молба доводи следва да бъде посочено, че отделно възнаграждение за обезпечаване на предявен иск се дължи само в случаите, когато молбата за допускането му е разгледана в отделно производство. В този смисъл е и разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба №1/09.07.2004г., на която страната се позовава, предвиждаща реда, по който се определя размерът на адвокатския хонорар за защита в производствата по обезпечаване на бъдещ иск по чл.390 ГПК. От изложеното следва, че подадената от ищеца молба за допускане на обезпечение на предявения от него иск по чл.389 ГПК следва да бъде съобразена при извършване на преценка на основателността на релевирано от насрещната страна възражение за прекомерност като обстоятелство, което би могло да обоснове по-висока степен на правна сложност на разглеждания спор. В случая същото е отчетено от съда при постановяване на съдебния акт, с оглед на което не е налице основание за изменение на същия в частта за разноските. По отношение на наведените в молбата твърдения относно предприети от адвоката действия по образуване на изпълнително дело във връзка с допуснатата обезпечителна мярка следва да бъде посочено, че съгласно приложения Договор за правна защита от 14.11.2024г. уговореното между страните възнаграждение е във връзка с изготвяне и депозиране на искова молба и представителство пред съд, като същото не обхваща образуването на изпълнителна дела, за което по делото не са и ангажирани доказателства.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И. Г. И., ЕГН **********, молба с вх. №33697/04.02.2026г. за изменение на Решение №1847/31.01.2026г. по гр. д.

№74885/2024г. по описа на СРС, 25- ти състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3