Решение № 113 от 29.07.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Т.а Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20211880100572 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от С. М. и Д.

С. - М., двамата от *****, против М. Х. от *****. Ищците твърдят, че са собственици на УПИ VII-179 от кв. 22 по ПУП на в.з. сп. Ромча, с. Владо Тричков, целият с площ от 793 кв.м., заедно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда, а ответникът Х. е собственик на съседния УПИ VIII-183. При възложено от ищците трасиране, означаване и координиране на границите на притежавания от тях урегулиран поземлен имот те установили, че оградата между двата съседни имота не минава по страничната регулационна линия, а навлиза в имота на ищците. По този начин ответната страна владее около 65 кв.м. от УПИ VII-179, като точните очертания на въпросната част са посочени на скицата (протокол) на л. 18 от делото. Във въпросните 65 кв.м. се намира и част от изградения от Х. масивен гараж. С оглед на изложеното ищците искат от съда да приеме за установено спрямо ответника, че С. М. и Д. С. - М. са собственици на спорните 65 кв.м., като М.

Х. бъде осъдена да им предаде владението. Освен това се иска ответната страна да бъде осъдена да премахне за нейна сметка масивния гараж, в частта му, която попада в имота на ищците, както и да отсече засадените от нея дървета в непосредствена близост до границата на УПИ VII-179, при които не са спазени отстоянията предвидени в чл. 52 от Закона за собствеността. (ЗС).

Дърветата са индивидуализирани в молба на л. 77 от делото и скица към нея на л. 79. Претендира се и сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за това, че ищците са лишени от възможността да ползват въпросните 65 кв. в последните пет години (20 лева месечно, за срок от 60 месеца), както и направените по делото разноски. Исковата молба е редовна, а предявените искове са допустими. Правната им квалификация е по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и 1 чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

От ответната страна е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. В него се посочва, че предявените искове са изцяло неоснователни. Признава се, че Х. е собственик на У П И VIII-183 с площ от 1103 кв.м. и ищците са изградили масивна плътна ограда, за която тя е изготвила конструктивно становище. Оспорват се всички останали твърдения в исковата молба. Посочва се, че Х. не е подписвала декларация за уреждане на сметки по регулация, а приложената към исковата такава не е подписана от нея и представлява неистински документ с невярно съдържание. Оспорва се правото на собственост на ищците, като се твърди, че има неправомерно навлизане от тяхна страна в нейния имот.

В открито съдебно заседание, както и в писмени защити, пълномощниците на страните подробно обосновават тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, и са назначени и изслушана съдебни експертизи.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и от правна страна :

Страните по делото са собственици на съседни урегулирани поземлени имоти – УПИ VII-179 и УПИ VIII-183 от кв. 22 по ПУП на в.з. сп. Ромча, с.

Владо Тричков, общ. Своге. С. М. е едноличен собственик на УПИ VII-179 от 1988 г., след 1986 г. е бил съсобственик, а преди това имотът е бил собственост на баща му, съответно е и владян от дядо му. М. Х. е едноличен собственик на УПИ VIII-183 от 1984 г., след 1981 г. е била съсобственик, а преди това имотът е бил собственост на баща й – от 1957 г. И двата имота са бивши ниви. По делото не се събраха никакви доказателства за каквито и да са спорове между страните или техните праводатели за целия период от време до лятото на 2020 г., които да са свързани с местоположението на границата между двата съседни имота. На 30.06.2020 г. М. е иницирал трасиране, означаване и координиране на границите на своя имот, при което правоспособното лице е приело, че оградата между двата съседни имота не минава по страничната регулационна линия. През 2012 г. М. е изградил ограда, като е променено съществуващото дотогава положение. Подробният устройствен план на местността, в частта за двата имота, е приет през 1976 г., а е изменен през 1991 г. До 2012 г. границата между двата имота в преобладаващата си част е минавала според изменението на плана през 1991 г., а след 2012 г. границата в общи линии е по основния план от 1976 г.

Посочената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, тъй като в този смисъл са както писмените доказателства, така и свидетелските показания и експертизите.

По делото е приложена декларация за уреждане на регулационни сметки.

Тя има достоверна дата 25.06.1999 г. От нея не става ясно по силата на коя заповед са възникнали задълженията за уреждане на сметки по регулация. На л. 9 от делото има скица от 16.07.1999 г., в която е записано, че към УПИ VII-179 се придават 52 кв.м., което съответства на сбора на квадратните метри по декларацията (6 кв.м. от тях са от УПИ VIII-183), но в скицата са посочени 2 двете заповеди, от 1976 г. и от 1991 г. На л. 50 от делото има идентична скица, но от 10.02.1988 г. В нея не е посочено от УПИ VIII-183 да се придават квадратни метри към УПИ VII-179. От това обосновано може да се заключи, че въпросните 6 кв.м. се придават по плана от 1991 г., а тяхното точно разположение е при гаража (с две гаражни клетки) – срещу о.т. 119. По двете скици е отразено, че към УПИ VIII-183 е предвидено да се придадат 15 кв.м. от УПИ VII-179, следователно тази промяна е по плана от 1976 г. По нотариалния акт на бащата на ищеца от 29.04.1984 г. няма неуредени сметки по регулация, а според протокола за делба от 14.04.1988 г. и нотариалния акт на С. М. от 11.05.1988 г. има неуредени регулационни сметки за 37 кв.м.

Скицата от 16.07.1999 г. и декларацията за уреждане на регулационни сметки са цитирани в нотариалния акт от 16.07.1999 г. и според съда нотариусът, съобразно с представените му документи, законосъобразно е признал С. М. за собственик на посочените в декларацията 52 кв.м. От друга страна обаче по настоящото дело не може безспорно да се установи съществуването на заповедта от 1991 г., нито нейното съдържание – текстова и графична част. Пред нотариуса не е представена въпросната заповед, а само скица издадена от общината, в която същата е цитирана. В декларацията не е посочено, по силата на коя заповед са възникнали регулационните сметки.

Другите представени пред нотариуса документи са нотариален акт от 1988 г. и удостоверение от данъчна служба. Следователно нотариусът лично не се е уверил в съществуването на заповедта от 1991 г., още повече, че уреждането на сметките е станало осем години по-късно, и то след като през 1994 г. е изграден гараж. Същото се отнася и за нотариалния акт на Х. от 01.03.1994 г., с който е призната за собственик на 13 кв.м. от имота на ищеца. Както по-горе се обсъди, по плана от 1976 г. е предвидено към УПИ VIII-183 да се придадат 15 кв.м. от УПИ VII-179. Не става ясно дали се касае за едни и същи придаваеми части.

Фактическото положение към днешна дата е видно от снимката на л. 129 от делото, като началото на оградата между двата имота е точно срещу о.т.

119. Същото е налично и на общодостъпното интернет приложение Гугъл Карти (Street View на Google), заснето през месец март на 2012 г. и през месец юли на 2023 г. През 2012 г. е изградена масивна ограда, като между страните не е имало никакви противоречия относно нейното местоположение. Това се отнася и за гаража (с две гаражни клетки) построен по ЧКЗП от 1994 г. От страната на ищците част от масивната ограда и от прилежащото й дворно място са покрити – гърбът на стопанските постройки е с дължина около 12 метра, считано от уличната регулация и служи за плътна ограда, след което започва ограда от панели. Липсват данни за спорове между страните (техните праводатели) и в миналото, включително при приемането на кадастралния и на регулационния план, както и когато дворните места са били ниви. С оглед на изложеното, съобразявайки и липсата на текстова и графична част на заповедта от 1991 г., съдът счита за най-достоверно становището, което приема, че сегашното фактическо положение отговаря и на действителните имотни граници между УПИ VIII-183 и УПИ VII-179. До лятото на 2020 г. всичко, което е ставало по границата между двата имота е било по взаимно съгласие и при липса, на каквото и да са противоречия между страните. Освен това оградата и гаража са законно изградени обекти, като съдът не може да 3 игнорира това обстоятелство, което е в подкрепа на по-горе приетото.

Допълнителен аргумент е и обстоятелството констатирано и от двете вещи лица, а именно, че в извадката от действащия план съхранявана в общинската администрация : „някой изменения са нанесени, някой са нанесени частично, а други не са нанесени. Има и такива, които са нанесени и след това изтрити“, както и „налице са зачертавания – ………., без да е ясно какво се унищожава и в какво се касае изменението на линиите – старите линии са изтрити вместо да се унищожат и да се покаже изменението“.

При така установеното съдът счита, че искът с правно основание чл. 108 ЗС следва да се отхвърли, както и исканията по чл. 109 ЗС и претенцията по чл. 59 ЗЗД. Единствено трябва да се уважи поисканото премахване на дървото кайсия, обозначено с № 27 на скицата на вещото лице Л. М. – Приложение 1 (л. 115 от делото), тъй като само при него не са спазени отстоянията посочени в чл. 52 ЗС/чл. 94, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

На отхвърляне подлежи и оспорването на документа, в частта му относно подписа на М. Х., тъй като според приетата по делото експертиза той е положен от нея.

При този изход от делото ищците следва да заплатят на Х. направените от нея разноски за адвокати в общ размер на 1400 лева, както и възнаграждението от 200 лева на вещото лице по първата съдебно-техническа експертиза.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Отхвърля иска с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността , предявен от С. Х. М., ЕГН **********, и Д. С. - М., ЕГН **********, двамата от *****, срещу М . Н . Х. от *****, ЕГН **********, за признаване за установено, че С. М. и Д. С. - М. са собственици на част от УПИ VIII-183 от кв. 22 по ПУП на в.з. сп. Ромча, с. Владо Тричков, с площ от 65 кв.м., като въпросната част е разположена успоредно на УПИ VII-179 и точните й очертания са посочени на протокола за трасиране, означаване и координиране от 30.06.2020 г., находящ се на л. 18 от делото, както и за осъждане на М. Х. да им предаде владението върху процесните 65 кв.м.

Отхвърля предявения от С. Х. М., ЕГН **********, и Д. С. - М., ЕГН **********, двамата от *****, срещу М. Н. Х. от *****, ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността – за осъждане на последната да премахне за нейна сметка масивния гараж (с две гаражни клетки), в частта му, която попада в УПИ VII-179 от кв. 22 по ПУП на в.з. сп.

Ромча, с. Владо Тричков.

Осъжда

М. Н . Х. от *****, ЕГН **********, д а премахне съществуващото в притежаваното от нея дворно място дърво – кайсия, обозначено с № 27 на скицата на вещото лице инж. Л. М. – Приложение 1, приподписана от председателя на съдебния състав на 29.07.2024 г., и съставляваща неразделна част от настоящото решение, на основание чл. 109 4 във връзка с чл. 52 от Закона за собствеността по искане на С . Х . М., ЕГН **********, и Д. С. - М., ЕГН **********, двамата от *****, като отхвърля иска в частта му за премахване останалите три дървета, от които две череши и един обикновен дрян.

Отхвърля иска по чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, предявен от С. Х. М., ЕГН **********, и Д. С. - М., ЕГН **********, двамата от *****, срещу М. Н. Х. от *****, ЕГН **********, за заплащане на сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за това, че е лишила ищците от възможността да ползват спорните по делото 65 кв. в последните пет години (20 лева месечно, за срок от 60 месеца).