Решение № 3808 от 28.05.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 28.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Д. Борисова и с участието на прокурор при СГП Антон Стефанов, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6852 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Д.Г.Д. твърди, че на 21.07.1998 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 211 НК, а на 10.02.2000 г. отново бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 203 и чл. 208 НК, като му била определена и мярка за неотклонение задържане под стража. С обвинителен акт на Софийска градска П.по пр.пр. № 302/97г. ищецът Д. бил предаден на съд по повдигнатите му обвинения в престъпления по чл. 211 вр. с чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1, по чл.

203, ал. 1 във вр. с 202, ал. 1, т. 1 и с чл. 201, вр. с чл. 282, ал. 3 във вр. с ал. 2 и ал. 1, вр. с с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 и с чл. 26, ал.

1 НК. В исковата молба се твърди, че ищецът Д. бил задържан под стража на 02.06.2000г. до 18.04.2002 г., първоначално в Италия, а в последствие бил екстрадиран в България по искане на Главния прокурор чрез министъра на правосъдието. По внесения обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 285/2004 г. по описа на СГС, НО. Ищецът излага, че с Присъда № 167 от 05.02.2013 г., постановена по посоченото дело, бил оправдан по така повдигнатите му обвинения. Поддържа, че вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение в престъпленията, за които бил оправдан, както и вследствие на задържането му под стража, се обострило психическото заболяване от което страдал, а получил и редица соматични заболявания – захарен диабет, съпроводен с диабетна полиневропатия, артериална хипертония, трикратен остър миокарден инфаркт, наложил трикратно стентиране, мозъчен инфаркт, ретинопатия. Тези заболявания прогресирали и му бил определен процент на пожизнена загуба на работоспособността от 84%. Твърди се в исковата молба също така, че ищецът претърпял допълнителни житейски страдания и неудобства от това, че ответникът – П.на РБ разпространявал в медиите подробности от воденото срещу Д. наказателно производство. Съобразно с изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди П.на РБ да му заплати сумата от 200 000 лева, ведно със законната лихва. Не претендира присъждане на разноски.

Ответникът П.на РБ оспорва иска по основание и размер, като поддържа, че ищецът не е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство. Сочи, че Прокуратурата не била разгласявала разследването и не следва да отговаря за публикации в медиите.

Заявява възражение за погасяване по давност на акцесорната претенция за законна лихва за миналия до исковата молба период от над 3 години. Претенцията за неимуществени вреди намира за прекомерна с оглед принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и стандарта на живот в страната.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевантният закон, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо

ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Според т. 13 на задължителното за съобразяване от съдилищата Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако лицето е оправдано, държавата отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, сегашна т. 3 на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Легитимиран ответник по иск с процесното правно основание е Прокуратурата на РБ, като процесуален субституент на държавата.

В процесния случай от представено по делото / л. 214 / Постановление 21.07.1998 г. за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по сл.дело № 107/1998 г., се установява, че Д.Г.Д., ЕГН **********, е привлечен като обвиняем за престъпление / продължавано/ по чл. 211, ал. 1 вр. с чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 2 и с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 и вр. с с чл. 26, ал. 1