Решение № 3563 от 09.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3563 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100502115 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Фератум България“ ЕООД срещу решение № 16 822/18.10.2023 г. по гр.д. № 18 202/2022 г. по описа на СРС, 78 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „Тесдо“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД сума в размер на 6 000 лв. /частично от 43 618, 09 лв./, ведно със законната лихва от 04.04.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане. Във въззивната жалба са наведени твърдения за недопустимост на съдебното решение като постановено по нередовна искова молба с оглед неизпълнение изискванията на нормата на чл. 127 ал.1 т. 5 от ГПК, което се потвърждавало и от мотивите и диспозитива на съдебното решение, от които не можело да се установи за връщането на кои суми и в какъв размер жалбоподателят е осъден да заплати. Заявени са твърдения за недопустимост на съдебното решение с оглед липсата на легитимация ищецът да иска установяване нищожност на договорите за предоставяне на финансови услуги, тъй като не бил страна по същите. Недопустимостта е обоснована и с оглед образувано дело № С714/2022 на СЕС с повдигнати преюдициални по отношение настоящото 1 производство въпроси и отказа на СРС да спре производството, въпреки нормата на чл. 633 от ГПК. Заявени са и възражения относно неправилността на първоинстанционното решение, предвид нищожността на договорите за цесия, обоснована с нормата на чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, тъй като не съдържали индивидуализация на цедираните вземания. Заявени са твърдения, че вземанията касаели задължения за заплащане на такса за предоставяне на гаранция, които на свой ред произтичали от други правоотношения с друга страна, а именно „Фератум Банк“. Изложени са твърдения, че договорите за цесия са нищожни и поради невъзможен предмет, отново обосновани с неопределяемостта на прехвърлените вземания. Заявени са и възражения касателно нищожността на договорите за цесия с оглед противоречието им със ЗЗП, за което съдът е длъжен да следи служебно. Заявяват се съображения, че и уведомяването за цедиране на вземанията е опорочено, тъй като в уведомлението и в приложените договори за цесия не била извършена надлежна индивидуализация на прехвърлените вземания. Неправилен бил изводът на СРС, че таксите за гарант попадат в хипотезата на чл. 19 ал.1 от ГПК. При тези твърдения в жалбата е заявено искане до съда да отмени първоинстанционното решение и постанови ново, с което заявения иск за бъде отхвърлен. Претендират се и сторените в производството съдебни разноски.

Образувано е и по втора въззивна жалба на „Фератум България“ ЕООД срещу решение 20414 /11.12.2023 г. по гр.д. № 18 202/2022 г. по описа на СРС, 78 състав, с което е изменено решение от 18.10.2023 г. и изписаният диспозитив в същото следва да се чете, че жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „Тесдо“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД сума в размер на 24 330, 57 лв. /частично от 43 618, 09 лв./, ведно със законната лихва от 04.04.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане. В жалбата се твърди, че пороците на решение № 16 822/18.10.23 г. се разпростират и върху последващото такова. Заявени са възражения за нищожност на договорите за цесия поради липса на съгласие, липса на конкретно основание, което да обуслови извода, че се прехвърлят именно суми, платени за такси за предоставяне на гаранция от гарант. Заявено е възражение за нищожност поради невъзможен предмет и поради наличие на неравноправни клаузи. Заявено е искане до съда да отмени и това решение поради неговата неправилност и допуснати множество процесуални нарушения.

2

Въззиваемата страна „Тесдо“ ЕООД е депозирал отговор в срока по чл.

263 от ГПК, в който се поддържат твърдения за правилност на двете постановени съдебни решения и искане същите да бъдат потвърдени.

Претендират се разноски за настоящото производство.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство са разгледани обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД вр. с чл.

99 от ЗЗД, заявени като частични.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба всяка една от претенциите е индивидуализирана по размер и период, индивидуализиран е договора, по който се твърди да е била платена с посочване на номер, дата на сключване и страни по същия. Отделно от това в приложение 1 към исковата молба в табличен вид са посочени всички заплатени суми по процесните договори за заем, за които се твърди, че са платени суми при начална липса на основание, разбити по пера /главница, лихви, допълнителни услуги, дати на първа и последна вноски, процент ГПР, приложен към съответния договор, чийто общ брой е 93. Формулираният петитум на исковете отразява изложеното в обстоятелствената част на исковата молба като е посочен частичния размер на всяка претенция респ. пълния такъв. Поради което възражението на въззивника за недопустимост на съдебното решение като постановено по нередовна искова молба с оглед несъответствието й с чл. 127 ал.1 т.5 от ГПК се възприема като неоснователно от съда в решаващия му състав.

За неоснователно се възприема и възражението,обосновано с процесуално нарушение на състава на СРС, изразяващо се в отказа да бъде спряно производството по делото с оглед преюдициалното производство по дело C‑714/22 на СЕС. Видно от отправеното преюдициално запитване, а и от 3 постановеното впоследствие решение от 21.03.2024 г., същото касае допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му отпускане на кредит каквито не са процесни в настоящото производство. Спорният въпрос в настоящото производство е дали таксата за поръчител, предмет на сключените договори за поръчител попада в приложното поле чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити.

В исковата молба са заявени твърдения, че между 12 физически лица, в качеството им на цеденти и ищеца, като цесионер са сключени Договори за вземания от финансови институции (договори за цесия), с които са прехвърлени вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване. Заявени са твърдения, че с договорите за цесия са придобити вземания на длъжници по потребителски кредити, които са изцяло погасени от длъжниците включително таксата за допълнителна услуга като плащанията по договорите са получавани от ответника. В молбата е посочено, че всички претендирани с исковата молба суми са предадени от цедентите на ответника при липса на основание въз основа на нищожни клаузи по сключени договори за потребителски кредити, респективно недействителни договори за потребителски кредити. Заявени са твърдения за изпратено уведомление за прехвърляне на вземанията до длъжника, за което бил надлежно упълномощен от цедента. Заявено е, че по отношение цедента П.Н.П. не е изпратено уведомление, поради което такова е приложено към исковата молба и е отправено искане за неговото връчване от съда.

При тези заявени фактически твърдения, ищецът предявява искове за заплащане на следните суми, съобразно допуснатото по делото увеличение на заявените искове с протоколно определение от 07.03.2023 г. по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК, съгласно нарочна депозирана молба /стр. 574 и сл. в делото/, както следва:

1. сумата от 4 780, 11 лв., представляваща платени без основание суми о т Г.Т.Г. на ответника по договори с №№ 613805, 620184, 630875, 643036, 665403, 669523, 678480, 681554, 688065, 698253, 701561, 714585, 722197,

740679, 771368, 774539, 782985, 800658, 830072, 838455, 850994, 865368,

4

876577, 885101, 895278, 910580, 921704, 931488, 947196, 966210, сключени в периода от 15.04.2018г. до 28.12.2020г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за вземания от финансови институции от 21.09.20212 г. в полза на ищеца „Тесдо“ ЕООД, частична претенция при пълен заявен размер от 6 447, 99 лв;

2. сумата от 3 073, 14 лв., представляваща платени без основание суми о т С.С.У. на ответника по договори с №№ 674998, 707742, 758890, 760331, 798580, сключени в периода от 20.10.2018г. до 17.09.2019 г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за вземания от финансови институции от 21.09.20212 г. в полза на ищеца „Тесдо“ ЕООД , частична претенция при пълен заявен размер от 8 226, 05 лв;

3. сумата от 1 375, 77 лв., представляваща платени без основание суми о т М.Р.Г. на ответника по договори с №№ 919987, 934327, 960816, 983910, сключени в периода от 03.09.2020г. до 12.02.202 1 г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за вземания от финансови институции от 21.09.20212 г. в полза на ищеца „Тесдо“ ЕООД , частична претенция при пълен заявен размер от 1 961, 30 лв;

4. сумата от 1 017, 98 лв., представляваща платени без основание суми от Ц.Т.Т. на ответника по договори с №№ 512925, 561792, 717210, сключени в периода от 05.06.2017г. до 06.02.201 9 г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за вземания от финансови институции от 21.09.20212 г. в полза на ищеца „Тесдо“ ЕООД, частична претенция при пълен заявен размер от 1 042, 98 лв;

5. сумата от 2 739, 35 лв., представляваща платени без основание суми о т К.Д.Д. на ответника по договори с №№ 554038, 571451, 611989, 698265, 716443, 734557, 740425, 756303, 773821, 794693, 796550, 845394, 855771,

859929, 1075308, 1082638, сключени в периода от 19.10.2017г. до 03.11.2021 г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за вземания от финансови институции от 21.09.20212 г. в полза на ищеца „Тесдо“ ЕООД , частична претенция при пълен заявен размер от 4 428, 28 лв;

6. сумата от 2 907, 73 лв., представляваща платени без основание суми о т М.И.В. на ответника по договори с №№ 54826, 540187, 555079, 652390, 677149, 852071, сключени в периода от 09.05.2017г. до 04.02.202 0 г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за вземания от финансови 5 институции от 21.09.20212 г. в полза на ищеца „Тесдо“ ЕООД , частична претенция при пълен заявен размер от 6 411, 74 лв;

7. сумата от 1 886, 29 лв., представляваща платени без основание суми о т Д.И.Й. на ответника по договори с №№ 542092, 596638, 824898, 915472, сключени в периода от 09.09.2017г. до 23.08.202 0 г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за вземания от финансови институции от 21.09.20212 г. в полза на ищеца „Тесдо“ ЕООД , частична претенция при пълен заявен размер от 2 401, 82 лв;

8. сумата от 1 310, 18 лв., представляваща платени без основание суми о т П.Н.П. на ответника по договори с №№ 713234, 823319, 824429, 842278, 870258, сключени в периода от 28.01.2019г. до 17.03.2020 г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за вземания от финансови институции от 21.09.20212 г. в полза на ищеца „Тесдо“ ЕООД , частична претенция при пълен заявен размер от 3 426 лв;

9. сумата от 1 409, 45 лв., представляваща платени без основание суми от М.М.М. на ответника по договори с №№ 702807, 747972, 794149, сключени в периода от 03.01.2019г. до 02.09.201 9 г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за вземания от финансови институции от 21.09.20212 г. в полза на ищеца „Тесдо“ ЕООД, частична претенция при пълен заявен размер от 1 901, 34 лв;